Сигурно са малко читателите на “Над 55”, които не могат да си затананикат “Молитва за дъжд”, шлагерите “Северина”, “Блус за двама”, “Наследство”, “Утре”... Песента “Ключ от чужда стая” му носи Голямата награда “Златният Орфей” през 1995-а. А песента към филма “Скъпа моя, скъпи мой” в дует с Милица Божинова е любима на много от нас. Техният изпълнител Илия Ангелов е популярно и обичано име в родната музика. А ето какво сподели той в интервю специално за нашите читатели.

- Г-н Ангелов, да се върнем назад във времето. Вероятно си спомняте с умиление заниманията по акордеон?

- Да, така е. Родителите ми навреме забелязаха, че съм музикален, затова ми осигуриха детски акордеон, а по-късно - инструмент за големи. Акордеонът бе твърде обемен за моя ръст, но желанието да свиря явно е било много силно. Музиката е моето призвание. Определено мога да кажа пред в. “Над 55”, че моят път в изкуството започна с акордеона. 

- “Траки” сигурно ви навява мили спомени?

- Това е групата, която постави началото на моята кариера. Имахме записи в националното радио, а с “Тези странни момичета” на Захари Георгиев достигнахме първо място на радиокласацията “Това да, това не”. 

“Диана експрес” пък ми даде възможността да се кача на голямата сцена и хиляди българи да чуят гласа ми

Изпях песни, които ще останат в историята на българската рок музика. Написах и песни за наши известни певци. Сред тях са Лили Иванова, дует “Ритон”, Богдан Томов, Росица Ганева, Илиан Михов, Бойка Дангова и др. Участвах като автор в много фестивали и спечелих награди. 

- Тръгна ви в музиката, бяхте щастлив и в любовта. Лили бе вашата изгора, нали?

- Бракът ни беше повече от щастлив. Лили бе прекрасен човек, грижовна майка, примерна съпруга. Но злото не ни подмина! Жена ми си отиде след кратко заболяване. Тогава светът се смрачи над мен. 

Не вярвах, че ще продължа напред, повярвайте

Но, както казва народът, Бог затваря една врата, а отваря друга. Срещна ме с Таня, която имаше 2 деца. Бяхме на равни позиции с нея, а това е важно в една връзка. Таня бе възпитала чудесно децата си, така че от самото начало между нас се породи уважение и приятелство. За тях аз съм Илия. Вече са големи, имат си собствен живот, а отношенията ни са непроменени.

- Вашите собствени деца как се почувстваха в новата ситуация?

- Беше им трудно. Майката на Лили, тяхната баба, прие с негативизъм моята нова връзка. Всичко това ни мъчеше, най-много - децата. За тях ситуацията стана ужасна. Бабата прекали. Трябваше да взема сериозни мерки. Прекратих всякакви отношения с нея и с втория й съпруг. Децата ми, за късмет, са интелигентни, реално прецениха обстановката и запазиха добрите си отношения с мен. Ангел е много музикален, свири на китара в групите “Всеки следващ ден” и “Redound”. Със зет ми Ненчо Илчев се разбираме добре. Двамата с дъщеря ми, Зорница, са актьори, ученици на Стефан Данаилов. 

- Щастлив баща, направо сте за завиждане! 

- Права сте. Щастлив съм, защото децата ми успяват в професиите си. 

Освен това ме споходи и друга радост - имам внуци!

Големият ми внук, Момчил, вече е в дванадесети клас, желанието му е да следва актьорско майсторство. Като всяко момче на тези години е много увлечен и по футбола. Синът ми Ангел и съпругата му Мария ме дариха с прекрасен внук, Ясен. Още е рано да разберем какви са талантите му. Ясенчо засега си пада по барабаните. Радвам се, че на тази крехка възраст използва едни сложни изречения, разсъждава, мисли. 

- Тази година благодарение на Националния фонд “Култура” издадохте шестия си самостоятелен албум “Бащина земя”.

- Това ме прави щастлив. В него с 5 текста участва съпругата ми. С песента “Изповед” от този албум по неин текст спечелихме трета награда на фестивала за поп и рок музика “София 2020”. Успях да направя и клип към водещата песен “Бащина земя” с подкрепата на “Black Sea Gold Pomorie”. През лятото с “Диана експрес”, освен на празници на градове, в клубове и на частни партита, участвахме и в национално турне под наслов “С обич и песен”.

Обиколихме летните театри на големите градове заедно с Нешка Робева, Теди Кацарова, Силвия Кацарова, Нелина, братя Аргирови, Мими Иванова и дует “Шик”. Концертите закриваше “Диана експрес” с един от емблематичните си хитове, песента “Утре”. Атмосферата бе много емоционална. Публиката в Летния театър стана на крака, със светещи телефони в ръце. Пееше с нас. Заключителният концерт от турнето ще бъде в зала 1 на НДК на 28 октомври. 

- Участвахте и на феста “Бургас и морето”.

- Да, с авторската ми песен “Ще ме вкараш в грях” по стихове на Надежда Захариева. На 18 септември в зала 1 на НДК, на фестивала “София 2024”, с моята съпруга представихме песента “Сътвори ме”. Музиката е на Борислав Мирчев, текстът - на Мариана Добрева, а аранжиментът на Митко Гидишки. Със съпругата ми написахме песента “И ден, и нощ” за дует “Ритон”, която те представиха за първи път на концерта в НДК. Радвам се, че песента вече звучи по всички радиостанции. 

- Вашите приятели в гилдията вероятно не са малко?

- За щастие, имам много приятели, не е коректно да ги категоризирам. Сред тях има и такива, с които се знаем добре отпреди повече от 45 години, например с барабаниста на “Диана експрес” Бисер Йосифов. 

- Лятото си отиде, есен е. Още една година зад гърба ни, с какво ще я запомните? 

- Такъв е животът. Имахме с Таня много ангажименти. Съчетах почивката с участието ми на “Бургас и морето”. Бяхме в Приморско близо до Бургас. В началото на септември посетихме Велинград, успяхме там да подишаме чист въздух. Имам доста спомени от този град от времето, когато работех в ресторантите “Здравец” и “Бор”. Механата на “Здравец” вече не съществува, стана ми някак тъжно. Нещата се променят. Таня е логопед и преподава математика, вече е заета и не можем да си позволим пътуване, но и двамата гледаме уверено напред. 

- Имате ли намерение да разкажете биографията си в книга?

- Вече съм на финала на автобиографичната ми книга и се надявам да бъде готова догодина за юбилейния концерт, който искам да направя във връзка със седемдесетата ми годишнина. 

 

Щрихи към биографията

♦ Роден е на 23 септември 1955 г. в Пазарджик. Семейството е обикновено - бащата е електрокарист в Акумулаторния завод “Методи Шаторов”, а майката работи в тютюневата фабрика в града. Децата у дома са три. Първородната, Иванка, Илия и Виолета, която си отива от белия свят на 11-годишна възраст. Илия е музикален, а родителите му отрано забелязват таланта. Купуват му детски акордеон, когато е на 6 годинки. Момчето с удоволствие го разтяга, влечението към музиката се засилва. Песните, които Илия разучава сам, са шлагерите на времето - “Марина, Марина” на Рико Граната и “Памучните полета” на Удо Юргенс. Той е и активен спортист. Тренира лека атлетика и дори участва на републиканско първенство на 1000 метра. Занимава се и с туристическо ориентиране, рисува хубаво. Записват го в механотехникума в града, но песента напира у него. Пробва да влезе в Естрадния отдел на консерваторията, но там не оценяват заложбите му. Илия е упорит, продължава да се занимава с музика. След казармата свири в различни формации по ресторантите в Пазарджик и окръга. По-късно сформира група “Траки”, с която осъществява и първия си запис в националното радио - “Тези странни момичета” по музика на Захари Георгиев. В края на януари 1981-ва “Траки” вече не съществува. Илия е поканен от рокаджията Ицо Петроф да започне като бас китарист в неговата група “Стандарт”. След няколко турнета из България, в Правец пристигат Митко Щерев, Живко Топалов, Цветан Банов и Максим Горанов - специално за да чуят на живо Илия. През юни 1981-ва Илия замества Георги Станчев в “Диана експрес”. Още с първото си изпълнение на “Молитва за дъжд” прави силно впечатление. Цяло десетилетие работи с оркестри в увеселителните заведения в скандинавските страни. После започва самостоятелна кариера..


Ели КИРЧЕВА