Странно нещо сме ние, обикновените хора. Непрекъснато сравняваме известните, избираме и отхвърляме, боготворим и презираме. И трудно слагаме знак за равенство. Нямам обяснение защо харесвах Мохамед Али, а не Джордж Форман. Нито защо не симпатизирам на Наоми Кембъл, а се възхищавам на Иман.
Явно не цветът на кожата е водещ при моите избори. Без да задълбавам в подробности, ще разкажа за “африканската кралица”.
Сомалийският топмодел - една от най-ярките фигури в модата от 70-те и 80-те години - навърши 70 години.
Иман е родена на 25 юли 1955 г. в столицата Могадишу. Баща й е дипломат и бивш посланик на Сомалия в Саудитска Арабия, който можел да има повече от една жена, но никога не пожелал. Живеел в сговор с майка й, по професия лекар гинеколог.
Освен Иман двамата отглеждали още две момчета и две момичета. Отначало момиченцето е кръстено Зара, но по съвет на дядо й променят името на мъжко (в превод от арабски Иман означава “вяра”), за да я предпазят от дискриминацията срещу жените в Източна Африка. “Мама често ми казваше: “Иман - това не е просто име, след него не е нужно да обясняваш или да говориш много, просто се научи да го произнасяш правилно и знай цената си”, разказва тя.
Вярата се превръща в постоянен спътник в живота й - от бягството със семейството й след военния преврат в Сомалия до първите години на имиграция в Кения. За да получи по-добро образование и да не живее в мюсюлманска страна, където жените нямат големи права, момичето е изпратено в интернат в Египет, който по това време е много прогресивно място. Там момичетата като нея могат да ходят на училище. Иман се влюбва в хората и в културното наследство, което далеч надхвърля пирамидите.
За да се издържа като студентка, сомалийката работи като преводач.
Тя говори свободно пет езика - арабски, сомалийски, английски, френски и италиански. Завършва политически науки в университета в Найроби, Кения. След това влиза в Сорбоната в Париж, но така и не успява да продължи образованието си, защото животът й тръгва в съвсем друга насока. Американският фотограф Питър Беърд попада на Иман на улицата и е поразен от красотата й.
До този момент девойката дори не е разлиствала модни списания и дълго се двоуми дали да приеме предложението за пробни снимки. Не приема веднага, защото не познава човека и мисли, че той иска просто да снима голото й тяло или да я направи проститутка. Когато Беърд й предлага 8000 долара, тя се съгласява, защото със сумата може да си плати таксата в университета. Така през 1976 г. никому неизвестната сомалийска красавица попада на корицата на модната библия “Вог”. Трябва да минат още няколко месеца, преди Иман да се съгласи да замине за Ню Йорк и да започне да работи като модел. Междувременно Питър Беърд разпространява легендата, че я открил в джунглата.
С Дейвид Бауи
Когато пристига в Америка, Иман е посрещната с куп предложения за работа.
Сомалийката със сигурност не е неграмотна пустинна обитателка
За да разбере какво мислят американците за нея, на първите си пресконференции тя се прави, че не знае английски. “Този опит ме научи на много неща за САЩ. Хората ме описваха така, сякаш не съм човек, сякаш идвам от друг свят. Казаха, че съм екзотика... Папагал е екзотика, аз съм човек”, разказва тя пред “Vogue Arabia”.
Постепенно Иман се сблъсква със стереотипите в обществото и разбира, че чернокожите модели са с по-ниско заплащане в сравнение с останалите. “Изведнъж станах “черен модел”, казва Иман. - Не знаех, че има такъв начин да се опишат хората. Не знаех, че цветът на кожата ще се превърне в основна характеристика. В моята страна всички са чернокожи, никой не нарича никого “черен”, спомня си Иман. И тогава започва да отказва ангажименти, докато не й предложат адекватен хонорар
“Не бива да се боиш да се откажеш от онова, с което не си съгласна вътрешно”, споделя тя пред “Interview Magazine”.
Въпреки трудностите, тя бързо си пробива път до кориците на най-големите списания. Нейният африкански чар бива признат от редица световноизвестни дизайнери, за голяма част от които тя е истинска муза - като Джани Версаче, Келвин Клайн, Исей Мияке, а Ив Сен Лоран дори й посвещава цяла колекция, която нарича “Африканската кралица”.
Животът на популярния модел съвсем не е само шампанско и фойерверки. И забързаният ритъм не й пречи да прави трезви оценки и да взема важни решения.
“Когато бях млада, се стремях към неща, които днес вече не искам. И сегашното поколение е такова. Момичетата от поколението на дъщеря ми искат да са като всички останали. Когато аз самата навлязох в зряла възраст, осъзнах, че всичко, което не искам, е да бъда като всички останали”, споделя моделът пред испанския “Вог”, говорейки за грешките, които е правила. Една от тях е прибързаният й брак със сомалиеца Хасан, когато била едва на 18. Няколко години по-късно, когато тя решава да стане модел и заминава за САЩ, бракът приключва.
Друг мъж в живота на Иман е баскетболната звезда Спенсър Хейууд. Те се развеждат, но следват дълги спорове за попечителството над дъщеря им Зулека. През 1989 г. моделът решава да прекрати кариерата си и да се занимава със свой собствен бизнес
“Мисля, че взех едно от най-добрите решения, които някога съм вземала за себе си”, разказва тя за своя избор.
За да започне начисто, Иман се мести да живее в Лос Анджелис. Там през 1990 г. се запознава с нейната най-голяма любов - Дейвид Бауи. “Помня как веднъж, докато пресичахме улица, връзките на маратонките ми се развързаха, а Дейвид коленичи до мен, по средата на движението, за да ми ги върже.
С Питър Беърд
Тогава си помислих: “Този човек ще ме пази”, разказва Иман за техните най-хубави мигове. Малцина знаят, че на сватбата на Дейвид и Иман във Флоренция звучи “Калиманку Денку” в изпълнение на българската народна певица Янка Рупкина. Рок звездата и супермоделът моментално се превръщат в една от най-красивите и екзотични двойки в шоубизнеса. Те са идеални един за друг.
През 2000 г., когато Иман е вече на 45, ражда момиченце, което нарича Александрия.
Моделът толкова обича Египет, че дава име на дъщеря си, свързано с древния град
Иман и Дейвид винаги са като двойка влюбени колежани. Те не се интересуват от хорското мнение и се стремят да опазят личния си живот далеч от медиите. Истинското им щастие е помрачено заради тежка диагноза. Дейвид научава, че има рак на черния дроб, но крие за болестта дори от най-близките си приятели. Новината за смъртта на Бауи е изненада за всички - както за близки, така и за неговите колеги и фенове, които дори не подозират, че 18 месеца по-рано той е започнал да се бори тежката болест.
Още през 1994 г. моделът стартира собствена линия козметика. След като се разочарова от това, че няма достатъчно продукти за тъмнокожи като нея, тя създава своя специална серия. През 2001 г. пише първата си книга - “Аз съм Иман”, а четири години по-късно създава “Красотата на цвета”, в която разказва за модния подиум, личния си живот, козметичната си линия и инициативите си. Днес Иман управлява сама профилите на Iman Cosmetics в социалните мрежи. Освен козметиката от нейната марка, тя продава успешно бижута, чанти и други аксесоари и продължава да бъде пример за вдъхновение, самоуважение и ангажираност към социални каузи
“От Африка съм и ние празнуваме остаряването - за мен това никога не е било проблем”, казва Иман. Макар и на 70, тя изглежда невероятно и със стила си на обличане е вдъхновение за много жени на различна възраст. Лицето й е непроменено, но гласът й звучи по-силно от всякога, защото остарява, без да се отказва от себе си.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
