На 24 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

На този ден в България се отбелязва  и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя".

Още в ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник, когато Народна България е преименувана на Република България.

Обичайно на много места в страната хиляди ученици се включват в шествия и рецитират тематични литературни творби. Отслужват се и празнични водосвети, които допълват  атмосферата.

11 май се чества като църковен празник специално на двамата братя, а 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Константин Философ (827 – 869 г.) наречен в монашеството Кирил и неговият по-голям брат Методий произхождат от знатни родители Лъв и Мария, които били солунски славяни.

Тъй като семейството било заможно, Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри в знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Завършвайки своето образование, той получил прозвището Философ. Скоро след това започнал работа като патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

Неговият по-голям брат Методий (815 – 885 г.) още от ранните си години избрал военно поприще. След като дълги години управлявал славянска област (843 – 851) той почувствал Божието призвание. Отказал се от поста, който заема и постъпил в манастира в планината Олимп.

Там се срещнал с брат си Константин. Това бил повратен момент и в живота на двама им. Неразделни, те осъществяват най-великото си дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета. На датата 11 май още от ранното средновековие се е почитала паметта на светите братя.

Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил, Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи, Методий.