Златният век на българската книжнина започва от славянските апостоли Кирил и Методий и техните ученици. Те са оставили своя отпечатък върху християнската култура не само по нашите земи, а и в цяла Европа.

За съжаление историята е била безмилостна към българските реликви, като материални свидетелства почти няма запазени, пише Монитор бг.

Днес най-значимите и най-добре съхранените от светите книги са пръснати по целия свят. Сред родните реликви като световно-известен артефакт безспорно се откроява Реймското евангелие.

Върху него в град Реймс са се клели френските крале - от Анри II през 1574 г. до Шарл X през 1823 г.

Пергамент

Митичният пергаментен ръкопис се състои от две части, които са подвързани заедно, но са много различни една от друга. Първата е много по-стара и се състои от 32 страници, написани на кирилица.

Съдържа откъси, които се четат на съответния празник съобразно православния обред. Останалите 62 страници са изписани през 1395 г. на т. нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат текстове, които се ползват за католическия ритуал.

Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според френските учени то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен през 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто.

В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че  евангелието е написано на някакъв древен език - гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски. В инвентарния опис, направен в 1669 г., официално е записано, че в него се намират текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език.

Загадка

Загадката разрешава бъдещият руския император Петър Велики през 1717 г., когато посещава Франция. В Реймската катедралата му показват свещената книга, подвързана със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, а в ъглите върху най-фин емайл са изобразени четиримата евангелисти.

Под  обкова са се намирали реликви -  дървен кръст от истинския Кръст Господен, мощи на светите апостоли Петър и Филип и част от пояса на Исус Христос.

Петър Велики поема книгата, разтваря я и започва да чете на глас текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица, смайвайки присъстващите. Нищо чудно, защото в руските църкви и до днес се служи именно на старобългарски език.

През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено непокътнато. По-късно император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека на Реймс.

Там се пази и днес, като достъпът до евангелието се разрешава само в много изключителни случаи. 

Ръкописи

Рим също държи доста ценни наши религиозни артефакти. Най-старият, който се съхранява в чужбина, е Асеманиевото евангелие от X-XI век.

То се намира в библиотеката на Ватикана и е най-цялостният запазен глаголически ръкопис от 158 листа, като в Мецеслова се съдържат паметите на Кирил, Методий и Климент Охридски.

В папската държава се намира и т. нар. Ватикански палимпест от същата епоха, а също и най-известният препис на Манасиевата хроника.

Тя е превод на „Световната летопис” на ромейския писател Константин Манасий.

Обхваща историята на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118). Преводът е направен в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър и има 19 добавки, свързани с българската история.

Запазени са още пет преписа, но всички те се намират в чужбина. Най-известен е този във Ватикана, защото е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени, от които 18 са посветени на събития от историята ни.

Шедьоври

Един от безспорните шедьоври на средновековната ни литература е Лондонското четвероевангелие, намиращо се в Британския музей.

То е датирано от 1365 г. Представлява превод от гръцки език, направен пак по заповед на цар Иван Александър, за което преписвачът - монахът Симеон - е оставил обширна бележка. Книгата съдържа 268 пергаментови листа.

Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните наши писмени паметници от тази епоха. Най-ценното за нашата история в него е груповият портрет на царското семейство - на цар Иван Александър, царица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.

След падането на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно откупено от молдовския владетел войводата Александру чел Бун (Александър Добрия).

По-сетнешната съдба на реликвата е неизвестна до ХVII век, когато е записана в регистрите на светогорския манастир “Свети Павел”.

Лордът

През 1837 г. английският колекционер на артефакти лорд Робърт Кързън посещава храма и по неговите думи получава царското евангелие заедно с още един ръкопис - Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин.

Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година. Тогава неговата дъщеря баронеса Зауш го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон.

Преместен е в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега редом до Видинското евангелие.

Съдбата на последното също е много интересна. То е създадено във Видин при управлението на Иван Срацимир. За разлика от Лондонското това четвероевангелие се смята, че е богослужебна книга с приложна цел.

Кодекс

Част от безценното Мариинско четвероевангелие (Codex Marianus) от X-XI век, пък притежава Австрийската национална библиотека. То попадат там като част от колекцията на видния славист Франц Миклошич.

Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г.

Той го отнася в Русия, а след неговата смърт ръкописът първо попада в московския Румянцевски музей, а след това в Руската държавна библиотека.

Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и страница №167. Святата книга е писана с обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското, и Асеманиевото евангелие.

Зограф

В Руската библиотека в Санкт Петербург може да се открие друг уникален бг артефакт - Зографското четвероевангелие от X век. То е открито в Зографския манастир и представлява един от най-старите старобългарски ръкописи.

Има 304 пергаментни листа (288 са писани на глаголица, 16 - на кирилица вероятно през ХII в.). 17 са палимпести - чийто първоначален текст е заличен, за да се използва пергаментът втори път.  

Вървейки по следите на изчезналите ни реликви, неминуемо стигаме и до Държавната библиотека в Берлин. Там се пази Изборникът на Симеон (или Светославов изборник) от 1073 г.

Оригиналът му е унищожен, но времето на написването му съвпадало с управлението на цар Симеон I. Впоследствие проучванията на преписния ръкопис показали, че името на киевския княз е било изписано върху изстърганото и заличено име на българския владетел.

За щастие истината лъсва от запазеното име на Симеон Велики върху друг по-късен препис на същия сборник. Иначе засегнатите теми в него са човекът, неговото безсмъртие, човешкото естество и душа според библейската терминология и др. Изложено е също и учението на Аристотел.

Енинският апостол е най-старата книга у нас

Най-старата от средновековните ни книги, съхранявани днес в България, е Енинският апостол. Той е открит случайно през 1960 г. при реставрацията на църквата „Св. Параскева” в казанлъшкото село Енина. 

Ръкописът е създаден през първата половина на XI век за нуждите на богослужението. Текстът е изписан по старинния устав, с лек наклон вдясно, по подобие на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век.

Енинският апостол e безкрайно ценен, защото свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо и носи белезите на редакцията на първоначалния Кирило-Методиев превод, правена в Преславската книжовна школа.

От особен интерес в него са украсените инициали, част от които са глаголически, а други представляват глаголически букви, преработени в кирилски. Ръкописът се намира в Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Там се съхраняват също така Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелие, както и две евангелия - всички те от XIII век. Архивите на БАН пък кътат Битолския триод от XII век.

Древни ръкописи има и в провинцията. В Рилския манастир например се намира сборникът „Адреанти“ от 1473 г., писан от Владислав Граматик. В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „Иван Вазов“ стои Слепчанският апостол от XII век.