На 30 май Православната църква почита паметта на Св. Емилия.
Тя е светица, чиито деца са посветили живота си на Бога и имат изключителен принос за развитие на християнството.
Света Емилия е наследница на знатен род с благородническо потекло. Тя е майката на св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци.
В житията на тези светци е записано, че най-голям принос цялото семейство неотлъчно да следва заветите на Всевишния има най-голямата дъщеря Света Макрина. Тя убедила своята майка Света Емилия и по-малките деца да четат редовно словото Божие и да водят праведен живот в името на Христа.
Когато децата пораснали, напуснали дома си. Заедно останали само Света Емилия и Света Макрина. Двете жени се отдали на духовен живот. Те освободили своите роби и прислужници. Основали първия девически манастир с богатството, което притежавали и станали монахини. Към тях се присъединили и други жени. Много от освободените робини също се присъединяват към тях.
Ежедневието им било еднообразно – те се молели сутрин, обед, вечер и през нощта на Бога. През останалото време се грижели за своя уютен манастир.
Света Емилия доживяла до дълбока старост. Кротко предала Богу дух. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете й. Обявена е за блажена.
Днес имен ден празнуват Емилия, Емил, Ема, Еми, Емилияна и Емилиян.
Черешова Задушница
Освен това тази година една от трите най-значими задушници в православния календар - Черешовата - ще бъде отбелязана на 30 май (събота). Макар обикновено да се пада през юни, в настоящата година почитта към покойниците се отдава в края на май. Името на деня произлиза от факта, че по това време в България узряват първите череши, които са най-характерният плод за сезона.
Много християни наричат деня също Спасовска задушница.
Според вярванията на този ден се прибират душите на всички починали от Спасовден насам. Евангелието гласи, че след Възнесение Господне входът към Рая остава отворен.
Традицията изисква близките да посетят гробовете на своите покойници, за да ги прелеят с вино и прекадят с тамян.
На присъстващите се раздават жито и храна с молитвата „Бог да прости мъртвите души“.
Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота.
На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.
На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
