Краят на 1926 г. донася на софиянци голямо преживяване - в София гостува индийският писател, мъдрец, композитор, художник и общественик Рабиндранат Тагор (1861-1941). До този момент творчеството на нобелиста е вече добре познато на българите с издадените драми - “Читра” и “Жертвата”, със стихотворните сборници “Поеми на Кабир” и “Поеми на детството”, с книгите “Национализмът” и “Из шепота на душата”, с романа “На четири гласа”. Дни наред вестниците анонсират новината.
За да се разбере какво вълнуващо събитие е това за нашенци, достатъчно е да кажем, че със заповед на министерството университетът и училищата са затворени в тези два дни, за да могат младите хора да се докоснат до този “цар на мъдростта” и “духовен княз на Индия”, както го нарича пресата.

На 17 ноември българска делегация, сред която е Иван Д. Шишманов, председател на Пенклуба, Ана Каменова, Асен Златаров (като представител на Дома на печата), Димо Казасов и още един куп писатели и журналисти, отива до Драгоман, откъдето по телефона молят сръбските власти да им позволят да минат границата, за да посрещнат госта още на сръбска земя. (Той е бил на посещение в Атина и Белград.) Позволяват им. 
Те минават границата, където гостът и придружаващите го лица (съпругата и внучката му, секретарят му, също със съпругата си, и един индус, професор по физика) закусват във вагон-салона, изпратен им специално от нашата железопътна дирекция. В информациите, публикувани по-късно в нашия печат, има малки различия, но основното се повтаря: “Царствената му фигура излъчваше някаква неземна светлина, самият тембър на гласа му внушаваше свещенодействие. С бавни отмерени движения, с изпитателен поглед, който ме изповядваше, поетът изглеждаше да принадлежи на по-друг мир. Детска наивност подслаждаше величието му и придаваше особен чар на силната му личност...”, “... сияещ, белобрад и облечен в традиционните дрехи на пророка... той изглежда толкова мъдър, че

интелектуалците се съмняват дали е с ума си

“Такъв човек, в когото сякаш няма нищо от обикновените смъртни...”, “с високо чело, бели, преметнати назад коси, дълга брада и кротки очи - същински Саваот от някоя икона... Неговата личност на апостол-жрец, пратеник божи, носи очаровка и струи живи вълни на духовна светлина”...

Журналистът Димо Казасов го поздравява с добре дошъл и му връчва голям букет от бели хризантеми, Ана Каменова поднася такива букети и на дамите. Оттеглят се в купе, където гостът - облечен в дълга, свободна копринена роба, препасан с тънък кожен колан, разказва за целта на своето пътуване: да сближи Изтока със Запада, като напомня за единствения начин да бъдем щастливи - чрез любовта и смирението...

Асен Златаров после ще коментира: “Аз мисля за подвига, който престарелият поет върши: тръгнал из боледуваща Европа да носи своето слово и вяра и да учи затъналия в козни и корист свят на правда, човещина и общение с бога. Да учи нас, откърмените в културата на градовете - “култура на тухли и вар”, - на мъдростта на гората: религията на гората - тая, където се достига до единение на душата със света”.


Рабиндранат Тагор и Айнщайн

На гарата в София чака търпеливо огромна тълпа, която засипва релсите и влака с последните есенни цветя от софийските дворове. Качват госта на автомобил, който 

трудно си пробива път до хотел “Империал”,

защото улица “Мария Луиза” също е задръстена от хора, които приветстват госта и хвърлят цветя върху колата. 

Тагор ще има две беседи през тези два дни на своя престой, първата - в т.нар. “Свободен театър” (Днешният “Музикален театър”). Входът е със скъпи билети, разграбени до последното място. Отвън пред театъра също се тълпят хора. Водещият открива вечерта с думите на госта: “Европа - това е лудница, където хората танцуват върху гробовете на своите синове”. Тагор произнася слово, което днес звучи пророческо. Той твърди, че тук, в България, той се чувства сред свои, чувства се българин. Нарича ни “млад народ, който още не е покварен от цивилизацията”, и призовава българите да не се влияят от западната култура, която е според него подчинена на материалното, на физическото; да останат близо до земята, до простите човешки преживявания и копнежи, до изконно българските традиции и морал. Тагор е на мнение, че подражаването на Запада води до фалш и затъпяване. Той казва: “Вярвам, че и вие имате голяма литература и богата народна поезия. 

Уверен съм, че вие не сте още заразени от фалшивите порочни похвати на Запада

и на неговите школи. Вие не сте като изкуствените цветя: наглед пресни и благоуханни, а всъщност сухи и без всякакъв аромат”.


Тагор и Ганди

Пресата се надпреварва да пише за него. Един вестник коментира така посещението му: “По-важното е, че прочистеният род на интелектуалците (в следдеветоюнска България) чувства посещението на Рабиндранат Тагор като особена привилегия на съдбата - като скъпоценна възможност да поднесе своята почит към “духовния княз на Индия”, който, макар да е “гордост и слава на своята страна, принадлежи на цялото човечество”.
Не минава без гафове - поднасят на госта месо за обед, макар да се знае, че големият индийски писател и мислител 

смята животните за по-нисши братя и сестри и никога няма да вкуси тяхната плът

Поднасят му вино, а той не употребява алкохол. На този официален обяд се задоволява със сладкиши. 

Дни наред след заминаването на Тагор от България българските интелектуалци продължават да се вълнуват от това посещение, а един от тях казва: “... малко поне сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини”. И още: “Мъдростта и красотата ни бяха гостени и ни накараха да си спомним, че сме човеци”.

Петя АЛЕКСАНДРОВА