В светото Евангелие се разказва, че при кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, а жителите на Йерусалим изпаднали в ужас.

Ужасил се и стотникът Лонгин, който заедно с двама войника бил на пост около Кръста, и който пробожда Христос в ребрата, съгласно изискването на закона. Той извикал: „Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!“ Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала.

След погребението на Иисус Христос, Лонгин пак стоял на стража - този път при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в Богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража. Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците и дори известен на императора. Те търсели начин да го погубят. Но той не напуснал службата си приел Свето Кръщение, заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва. Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели. От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.