Протестите в страната и блокирането на възлови кръстовища и пътища предизвикват разнопосочни коментари. Накъде ще тръгне народният гняв, има ли прилики и разлики с недоволството през 1990-а? Какви са днес недоволните млади хора и защо корупцията продължава да дълбае живота на обществото. По тези и други въпроси разговаря един от първите, които участваха в промените преди 30 години - Петър Берон, в интервю за в. "Труд".

- Г-н Берон, не само в София, но и на много места в България има протести - къде по-малки, къде по-големи, народният гняв срещу управляващите се отприщи. Това лятото на българското недоволство ли е?


- Народният гняв се отприщи за определена част от българския народ и определена част от хората. Доколко те са против сега управляващата коалиция, се показва по един единствен начин - на избори. И това не става с блокиране на Орлов мост.

- Доколко ефикасни са тези протести? Ето - вече 25 дни, откакто се започнаха многохилядните шествия в столицата, „да, хората имат право да протестират“ е единственият коментар, който се чува от „Дондуков“ 1, докато под прозорците им кънти „Мутри, вън! Оставка“?

- Общо взето, хората, които протестират, са най-разнообразни. Повечето от тях са добри български граждани, не са платени, не са корумпирани. Млади хора - сред тях и дошли си от чужбина, всеки със своите проблеми. Но всичко е въпрос на алтернативата. Не мисля, че правителството ще си отиде заради затварянето на Орлов мост.

То ще си иде през март и тогава ще има избори, на които ще се види какво ще се получи. Я си представете, че резултатът е почти същият като сегашната конфигурация! Тогава какво ще се прави - отново демонстрации на недоволните ли? Това ще е безкрайно.

Най-важното е каква ще е алтернативата след подаването на оставките. Дори не е толкова важно подаването на оставка от Гешев и от Борисов. Между другото, оставката на главния прокурор не може да стане, без да се промени съдебната система.

А тя може да се промени чрез Велико народно събрание (ВНС). А във ВНС - ако има - може сегашните управляващи да вземат повече от 200 места (във ВНС се избират 400 депутати). И какво правим?

- Блокадата на София и разпънатите палатки на възлови кръстовища в столицата предизвикаха много полемика, доведоха и до сблъсъци, някои дори обявиха блокадата за терор. Вие какво мислите?

- Блокадата може да не е терор, но тя е неприемлива за мен, защото нарушава правата на други хора. В правото пише, че не можеш да черпиш права от собственото си неправомерно поведение. Тези хора с разпънати еднакви чисто нови сини палатки на възлови кръстовища - ясно е, че са им доставени отнякъде - нарушават правата на другите хора.

- Може ли да направите характеристика на протеста и на протестиращите? Какви хора са те?

- Хората са най-различни. Ако гледаме обаче тези, които се обозначиха, като т. нар. Отровно трио, Мая Манолова, хората на Слави Трифонов, разни други подобни - не бих искал да ме управлява никой от тях. Нито БСП, нито ДПС, нито пък тези, които в момента са водачите по площадите.

А кой да управлява, ще се види на избори. Като ги питаш - кой искат да ги управлява, казват „Ще видим, народът ще реши“. Безличното „Народно управление“ ми прилича на „народната власт“ на комунистите.

Октомврийската революция през 1917-а беше извършена от 25 000 болшевики, които стъпиха на шията на 150-милионна Русия. Френската революция пък уж беше извършена в името на народа, а станаха такива зулуми, каквито не е имало в историята.

Казано е, че трябва да има политически партии, а обществото трябва да е структурирано. У нас е имало безпартиен период само, когато е военното управление на Деветнайсетомайците пред 1934 г.

Сега това не може да стане, в Европа управляват партии, които трябва да имат платформи и представа за нещата, които ще предложат.

- Вие бяхте сред главните участници през 1990-а по време на промяната у нас. И оттогава все се борим срещу корупцията, а тя все повече дълбае живота ни като китайска капка...

- През 1990 г. ние казахме: „Изберете ни, ние ще направим първо, второ, трето... пето. И така трябва да се направи. На тези, които искат свалянето на правителството и на Гешев, ще им кажа, че това не може да бъде никаква цел.

Това може да бъде стъпка към промяна на обществото. Но в каква насока? Да се живее добре и да няма корупция. Всеки го иска, аз също. Тези млади хора искат да има справедливост, да няма мошеници, крадци и прочее. Всеки от нас иска същото. Как ще се постигне и с какъв механизъм - партиите работят с механизми, властта е машинария, комплекс от механизми.

Щом механизмите на сегашното управление не са харесвани, да представят други. Някои от сегашните кандидати обаче искат да представят филм, който вече сме гледали.

- Вие сте човек, който е преживял къде по-големи и масови протести в началото на 90-те години. Още се помни палатковия протест в Града на истината през 1990-а - целият площад в триъгълника на властта бе пълен с палатки и стотици хора. Правите ли сравнение с тогава и сега?

- Не само съм ги преживял протестите преди 30 години, а съм ги и водил. Обаче с програма. Не може да се направи сравнение. Тогава се казваше: „Да се махнат червените и да дойдат нашите“. Сега, обаче, не знам кои са нашите. Затова не мога да направя такива сравнения.

През 1990-а те дойдоха със собствените си палатки, извадени от мазета и тавани. Много от младите хора сега - повтарям те не са платени, не са вербувани, искат справедливост и не могат да се примирят да ги управлява една и съща партия. Това е основателно, но има и групировки, които имат свои интереси и те ще изскочат. Но структури като „Да - България“ и градската десница при едни избори пак ще вземат малък процент.

Те никога няма да имат тази власт, каквато са имали като съюзниците - реформатори на Бойко Борисов. Той им беше дал 7 от най-отговорните министерства. И Борисов е прав като пита Христо Иванов защо като вицепремиер и министър на правосъдието не е поискал документацията за Росенец, а сега са се сетили за всичките безобразия на Догановите хора. Затова казвам, че възгласът „Дайте да ги срутим и махнем“, не е алтернатива.

- Смятате ли, че недоволните млади бунтари имат някаква политическа култура и грамотност, знаят ли те какво искат?

- По-голяма част от тези млади хора нямат и хабер от политика, нямат опита и познанията и се водят за носа от определени тарикати, които имат познанията, но ги използват, за да си играят техните игри. Младите хора искат справедливост, искат България да бъде процъфтяваща държава - повярвайте - това го искаме всички.

- Протестът не е заради мизерното ни настояще, а заради очертаващото се мизерно бъдеще - това казват младите днес. Не е ли така - младите не виждат перспектива?

- Те какво смятат, че като изберат Мая Манолова, ще има перспектива за всички? Те нямат представа, кой може да осигури по-добро бъдеще от сегашното. Като искат, да си направят партия и да представят платформата си на обществото. Така се прави.

- Вижте каква е картината - повечето хора не са бедни, имат работа и не лош жизнен стандарт, но те се дразнят от дежурни телевизионни гурута, които прокарват версията, че хората протестирали от скука. И за тях това е обидно...

- Не протестират от скука, но до голяма степен някои от тях все едно са във време на купон и на карнавал. Ако бях на тяхната възраст, сигурно и аз щях да отида при тези млади, които пекат кебапчета на Орлов мост, играят хора и слушат музика - така е по-интересно. Тези хора нямат конкретни политически искания. Виковете „Долу този или онзи“ не са искания, а са етапи, няма програма.

- Върховенство на закона - това искат младите и другите с тях. Защо се стигна до това плачевно състояние на българското правосъдие?

- Аз бях в комисията във ВНС, която прави конституцията. Частта за правосъдието я оставихме на юристите, а повечето от тях бяха от БСП. Те така я направиха.

Сега Конституционният съд казва, че тази глава може да се промени само от ВНС, а за тази цел трябва да се вземе 2/3 от досегашното НС, което ми се вижда много трудно.

Дори и да се свика ВНС при сегашната липса на структура на хората, много от тях няма да гласуват, а останалите пак ще си гласуват за ГЕРБ, БСП, ДПС и евентуално разни мушмороци, които се появяват сега и които пак заблуждават многобройните млади, които нямат представа от политиката.

- Може би трябва да погледнем протестите и от друг ъгъл: протести по време на пандемия. Те са факт, хиляди са един до друг и младите показват, че не се страхуват от COVID-19. Как приемате цялата тази картина?

- Не е необходимо човек да се страхува, той трябва да се предпазва. Защото страхът е създаден от природата, за да може да осигури оцеляването на индивидите. Аз гледам да ходя с маска и спазвам предписанията, но може би защото съм по-стар човек...

А тези демонстрации са част от многото, които ги има по света. Вижте в Израел - срещу Нетаняху там има многобройни протести. Те са несравними с нашите. Жълтите жилетки във Франция изпочупиха магазини и разбиха статуи, направиха какви ли не зулуми. Хубавото при нашите е, че засега те са нормални, без ексцесии, слава на Бога.

- Вие сте сериозен учен, вярвате ли на конспиративни теории? Ето, преди дни пред „Труд“ доайенът на кардиолозите у нас проф. Младен Григоров сподели, че колкото и да не е вярвал, след 5-те месеца на пандемия той все повече смята, че COVID-19 е биологично оръжие, че е създаден от човешка ръка.

- Това не може да се каже категорично. Вирусът излезе от Китай, както и други вируси преди това. Работата е много по-сложна, отколкото това може да се отсече с две думи. Смятам, че тези, които създават биологични оръжия, са изключителни престъпници. Дали това са китайци, американци или руснаци, няма значение. Това биологично оръжие в случая порази целия сят.

И не може да се каже, че е създадено, за да бъде използвано против определена държава или против определени хора - стари или млади. То порази целия свят. Какво оръжие е това, което поразява старите хора, а не младите и войниците? Поразяването на старите хора не може да се свързва с никакво биологично оръжие - то само спестява пенсии.

- Искам друго да ви попитам. Вие лично чувствате ли вина за това, че мечтите на хиляди и хиляди българи останаха излъгани, че толкова хора напуснаха родината, за да търсят по-добро бъдеще? Не стана това, което искахме и мечтахме през 1990-а.

- Ние успяхме да се противопоставим на комунистическата партия, лично аз също. Не приемам тезата, че няма промяна оттогава. Всичко беше извоювано едно по едно - да няма еднопартийна система, да имаме право на свободно слово, печат, на събрания, на пътувания, на живот в чужбина, на собственост.

Да не говорим, че след това влязохме в НАТО и в ЕС. Положението въобще не е същото каквото беше през 1990-а. Ние извоювахме основните права на хората, които те нямаха преди. И това беше извоювано от коалицията СДС, а не от сегашната жалка партийка СДС, която се е лепнала за ГЕРБ като рибата прилепало, която се прилепва към акулата.

Сегашното СДС няма право да се нарича така. Те узурпираха и заграбиха това име, което беше име на коалицията. Да не говорим, че сегашните „седесари“ нямат никакви заслуги за развитието ни през последните 30 години...

- Колко трудна е прошката в политиката и смелостта да затвориш болезнените рани, за да вървиш напред? Изглежда непосилно за нас...

- ГЕРБ за мен е една партия без идеология. Ако си част от ГЕРБ, имаш път напред, ако не си, си затруднен, други дори нямат шанс. Така си го направиха те. Другите, които уж имат идеология - като БСП, то имат такава лява идеология, че да ти умре коня с техните милионери.

Уж са наследници на някаква 100-годишна партия, но никога не са се извинили на българския народ за това, което направиха: за македонизацията на хиляди хора през 1944-1948 г., за взривяването на църквата „Св. Неделя“ и за всички зулуми, които направиха на народа през 45-те години управление до 1989-а. Те си мислят, че хората нямат памет и ще ги забравят тези работи. И затова питам - каква е алтернативата, която ни се предлага?

- Г-н Берон, но ако 30 години си говорим все едно и също за лошите комунисти и за ДС, която едва ли не още ни дърпала конците, ние ще останем все на дъното...

- Знаете ли, няма прошка, прощава само Господ. Трябва да се направи национално усилие, една синергия - тоест събирането на всичко читаво, което да работи за България. Или по думите на покойния д-р Петър Дертлиев - „С труда и таланта на целия български народ“.

Включително и с националните ентически групировки в България - турци, арменци, евреи - всичко това е част от българската нация. Техният труд и талант също трябва да бъде включен в тази синергия. Вече трябва да гледаме кой какво е направил, а не какво е говорил.

Нашият гост
Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Той е зоолог и биоспелеолог, политик. Дългогодишен шеф е на Българската федерация по спелеология. Бил е директор на Природонаучния музей (1993-2005). Председател на Съюза на патриотичните сили “Защита”. Берон участва в основаването на СДС през 1989 г., като от август до декември 1990 г. е негов председател. Депутат във ВНС, зам.-председател на 40-ото НС. Два пъти е бил кандидат за президент на страната.