Доц. Захари Тошков: Манол Велев на практика е мъртъв, Мануела Горсова е малко по-добре

София, България 09 Февр. 2011, 18:15 6519 прочита 0 коментара

Мануела Горсова изпадна в кома след зловещата катастрофа. Инцидентът, причинен от фигуриста Максим Стависки, стана на 5 август 2007 г. и вече повече от три години младото момиче се възстановява.

Лекарски грешки е имало винаги, просто не са ставали широко известни, казва доайенът на съдебната медицина у нас

След мистериозната смърт на проф. Раданов д-р Захари Тошков наследи титлата му - доайен на съдебната медицина у нас. Според него лекарските грешки, за които днес толкова се говори, не са се увеличили. Просто шумът около тях е много по-голям, особено ако е гарниран с известни имена, и това започва да създава превратни представи за родните медици, твърди доц. Захари Тошков пред "ШОУ" - Има ли граница, колкото и да е тънка, между фаталната и неизбежната допустима лекарска грешка? - Няма тънка граница. Има грешки, които са очевидни. Грешки, които изглеждат такива и... грешки на близките, които си мислят, че са допуснати такива. В моята практика съм имал фрапантен случай преди шест-седем години. Един хирург в столично ДКЦ беше прерязал артерия хеморалис на едно момче, бедрото от вътрешната страна, по време на амбулаторна манипулация. Момчето умря от остра кръвозагуба. Срещу хирурга беше заведено дело и беше осъден. Това е очевидна лекарска грешка. Но такива случаи са много редки. Затова пък има много заведени дела от близки на починалия, които си мислят какво ли не – от късното идване на линейката до някакви чудовищни, фатални лекарски грешки, и бързат да съдят. Затова ще ви дам и обратния пример. Едва миналата година приключи уникалното дело “Мая Бови”, което се точи 10-15 години. Бови е италианка и в този период половината акушер-гинеколози, взели отношение по случая, измряха. На принципа на ротацията един умре, друг го сменя. Така на практика нямаше АГ експерт в България, който да не се е произнесъл. Случаят е много интересен. При операция със секцио се вади плодът жив и здрав, но на следващата сутрин намират родилката мъртва. - Значи има виновни? - Е, да де, ама кой и как се стига до фаталния край? То цялата работа беше за пари. Операторът взел пари на ръка, погледнал я след операцията, преценил, че е добре и си отишъл. Само че никой от следобедния и нощния екип нищо не е взел и престанали да я наблюдават, никой не я погледнал - по принципа, който е взел пари, да си я наблюдава. Междувременно единият край на шева на матката изпуска, италианката получава вътрешен кръвоизлив и умира. В случая най-невинният от всички е операторът, защото на всеки може да се случи да му изпусне шев. Ако е била наблюдавана родилката, никога нямаше да се стигне до фатален край, затова най-невинният за мен е именно операторът, той си е свършил работата. “Грешката” е на дежурните екипи. Да, но точно него го подведоха под наказателна отговорност. Ние си казахме мнението, а този лекар беше оправдан едва миналата година. Сега кой ще му плати нервите и съсипания живот и кариера? - Сега остава да оправдаете и “сатрапа” от ИСУЛ д-р Маджунов, който затри 4-годишната Гери след “сложна” операция на сливици и отпуши гнева на много хора срещу зачестилите лекарски грешки. Даже на премиера Борисов му настръхнаха косите, когато разбрал колко жалби има в архива на болницата срещу “доктор” Маджунов. - Първо, лекарските грешки изобщо не са зачестили, а за мен този случай също е доста интересен, но съвсем не е ясен. Единственото, което знам, е, че експертизата в случая още не е излязла. Освен това, доколкото знам, детето е развило анемичен синдром. Нека се види какви изследвания са му правени. После, къде са били родителите? Това не е остра кръвозагуба. Половин месец е минал от първата операция до втората, след което се стига до фатален край. Те къде са били? Това не е хрема. Щом зловещият д-р Маджунов не си е свършил работата, защо веднага не са го завели при друг лекар, все пак не става въпрос за хрема? Тук нищо не е ясно. Ами ако се окаже, че друг е виновен? Ами ако се окаже, че самите родители са виновни? Тогава какво? Не знам какви ги е вършил този д-р Маджунов сега и преди, но най-лесното е останалите да си измият ръцете с него. По принцип случаите са толкова индивидуални и специфични, че не може всички, които имат отношение съм случая, да се подведат под общ знаменател. - А вие като съдебен лекар и експерт не сте ли грешил? - Пак ще ви дам пример - какво значи грешка? Хайде да вземем случая с Манол Велев. Според вас той как трябва да се квалифицира? - Като опит за убийство? - Не. Когато следствието на ранен етап се допита до нас как да квалифицират случая, защото това е важно, ние се произнесохме, че това си е живо убийство. Мисля, че бяха минали два месеца от покушението. Ако ние кажем, че ще умре, тогава се квалифицира като убийство. Казахме на разследването, че той е жив в момента, но на практика е мъртъв, защото Манол Велев имаше само вегетативни функции. Това състояние на будна кома се приравнява на смърт. - Само че Манол Велев още е жив? Къде е убийството? - Е, да де, там е работата, че на практика още е жив. - Чудно ли ви е? - Чудно ми е. Но не можеш да го квалифицираш и като тежка телесна повреда, защото фаталният край е неизбежен. - Нали и при Мануела Горсова също се споменаваше нещо за будна кома, но междувременно съдебното производство срещу Максим Стависки приключи, там как е квалифициран случаят? - За мен и при нея е същото. Мисля, че там случаят беше квалифициран като тежка телесна повреда с постоянна опасност за живота. Е, все пак Мануела имаше малко повече жизнени функции, отколкото Манол Велев, и тя май се пооправя вече. Сега доколко ще се оправи, е друг въпрос... - А, ако междувременно хванат килъра на Манол Велев и той още е жив на практика или на теория, или пък ако това стане, след като той почине, как ще се произнесете при единия и при другия случай? - И в двата случая си е убийство? Ние се произнесохме на много ранен етап, мисля, че беше два месеца след покушението. Питаха ни какви са шансовете да оцелее и ние казахме, че са минимални. Ако се стигне до казуса, за който говорите, тогава ще се назначи нова експертиза. Но, няма значение дали ще почине след две или десет години. Трябва да се води убийство. Няма начин да се прекъсне причинната връзка за смъртта. За мен тук нещата са ясни, но в тази връзка ще ви разкажа за един наистина куриозен случай, който тръгна от донорството като казус. Изобщо донорството е много мръсно нещо. Аз съм ходил на случаи при катастрофа в провинцията. Със съгласието на близките бяха взети бъбреците на пострадалото момче. Там решават, че е в “кома де пасе”, така се казва – смърт на мозъка. След съгласието на близките за донорство си връзват гащите и пишат смъртен акт с ден и час на смъртта. Дотук всичко е нормално. Жизнените функции на организма обаче се поддържат изкуствено - има си перфузия на кръв, т.е. кръвообращение и т.н., за да може да се експлантират органите. Така е по цял свят. Иначе, десет минути след като почине, бъбреците не стават за нищо. Значи след смъртния акт в провинцията момчето си има всичко – кръвно налягане, дишане и т.н., само че мозъкът е умрял и затова близките дават съгласието си за донорство.   Експлантацията и трансплантацията обаче стават на другия ден в София и там също му пишат смъртен акт. За нас всичко е нормално, но се оказва, че не съвсем. На делото един от адвокатите на защитата се заяде, и то основателно, погледнато от формална юридическа гледна точка - как така момчето два пъти е умряло?! Има два смъртни акта – единият от 15-о число, а другият е на 16-и. Единият смъртен акт е издаден в провинциалното градче, а другият - в София. Явно нормалното от наша гледна точка може да се превърне в правен абсурд. Мога да ви дам и аналог със случая “Сестри Белнейски”. Там не съм запознат пряко, но от това, което видях в един телевизионен репортаж, на мен като съдебен експерт ми настръхнаха косите. Само който не е бил там, само той не си е оставил ДНК-то. Така не се прави. Докато не дойде експертът и не вземе материал на място, никой няма право да пипа трупа. А ако десет души преди това са го бутали, какво ще вземеш? После правят сто експертизи и няма нищо. След четири години установяват, че имало съвпадение на ДНК-експертизата при голямата сестра и тая на Лазар Колев. Ако беше излязла още в началото, е друго, сега звучи малко несериозно. - Какъв е вашият аналог с казуса “Сестри Белнейски”? - Много интересен случай. Става въпрос за катастрофа и отговор на въпроса кой е карал колата. Вътре са един мъж и три момичета. Има петно от кръв на сенника, от което зависи отговорът. Изследва се в Софийска дирекция на полицията за определяне на кръвната група, но се оказва, че трима имат една и съща група. Тогава се прави ДНК-експертиза, която доказва, че освен на заподозряното момиче в петното има и кръв на мъж. Би трябвало да е на единственото момче, което се е возило - собственикът на колата, който би трябвало да бъде съден. Спаси го рядкото съвпадение на кръвните групи на трима от четиримата в колата, което пък наложи ДНК-експертизата. И чак тогава нишката се разплете. ДНК-експертизата установи, че по петното кръв на сенника има ДНК на едно от момичетата, но и ДНК на мъж. Единственият мъж е момчето, но се оказва, че то не е неговото, а на експерта, който е установявал кръвната група. Де да го знам какво е правил, стъргал е, взимал си е кръв от петното, по принцип се работи с латексови ръкавици, но може да е пипал и без ръкавици. Не е предполагал, че само по себе си определянето на кръвната група е недостатъчно и ще се стигне до ДНК-експертиза. В края на краищата се изясни, че колата е била управлявана от момичето. Тоест, в случая има т. нар. зацапване на първоначалния материал. Но пак ви казвам, не съм срещал в практиката си казус с лекар, който умишлено ще умъртви пациента си. - А за т.нар. “Болница на ужасите” в Горна Оряховица? Какво ще кажете за трагедията със захвърленото във фризера бебе, за СРС-тата, от които се разбира, че “зловещият” д-р Лазаров се “консултира” с колегата си и те умуват дали да пратят плода при Баташов, дали да го извадят от фризера, да го удавят в кофата и т.н.? - Какво значи кофата? Тя се поставя между краката на родилката и в нея изтичат всички течности, между които и плодът, когато се подхожда по този начин. Важното е дали тръгваш с нагласата да израждаш новородено или да извадиш мъртъв плод. - Май са тръгнали да вадят мъртъв плод? - За мен може да се квалифицира като погрешна предварителна нагласа, щото процедурите при двете различни нагласи са съвсем различни. Но за мен това си е чист аборт. При тези 500 г на плода той няма никакъв шанс. Доколкото знам, експертизата е показала, че плодът е бил мъртъв. Но да предположим, че е имало някакви признаци на живот, за мен от този плод няма да стане човек. Тия със СРС-тата може спокойно да си ги хвърлят на боклука, каквото и да са подслушали. Може да звучи цинично, но аз говоря като съдебен лекар експерт и патолог. - А знаете ли, че нормативът във Франция, който разграничава аборт и новородено вече е под 500 г? - Знам. А вие знаете ли, че преди време нормативът у нас беше под 1000 г? Е, сега с тия модерни кувьози започнаха да ги спасяват. И какво? След това тези спасени бебета отиват в домове като този в Петрово. После се явява Хелзинкският комитет у нас и пита защо децата в дома в Петрово умират и почват едни проверки, едни досъдебни производства. Ами как няма да умират, след като там до едно децата са недоносени, те са си болни още от раждането - с малформации, болестта на Даун и какво ли не още. Ще умират, каквито и да са условията в тези домове. Ако можеха бебетата да говорят, едва ли биха избрали да преживеят още няколко години деветия кръг на ада в тези домове. Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ