Комисията „Кушлев” се помещава в имот, задигнат от Петко Бочаров

На това място, при бомбардировки по време на Втората световна война, Бочарови загубват дома си - той е напълно сринат. След войната намират предприемач, който започва да строи отново и преди още сградата да е довършена, през октомври 1950 г. я отнема Народната власт. Без обезщетение за собствениците! Парадоксът е, че тази несправедливост не е възмездена и до днес, а в заграбената насилствено сграда се помещава... Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), по-известна като Комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;. <br /> <br /> <em>&bdquo;ШОУ&rdquo; потърси самия Петко Бочаров, за да разбере повече. Срещата ни с 93-годишната жива легенда е в градината на заведение, в чийто двор се оказва пък къщата, където журналистът е роден в далечната 1919-а. </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Бочаров, роден сте в тази къща и обичате да идвате тук...</strong><br /> - Историята е дълга, но досега не съм искал да се тръби по този въпрос. Като се замисля, обаче, вече съм на 93. Докога и какво да чакам?! Затова ще ви разкажа цялата история. Питайте!<br /> <br /> <strong>- Кой се помещава в момента в сградата, последните етажи на която са ваш фамилен имот - на ул. &bdquo;Раковска&rdquo; 112?</strong><br /> - Комисията, която е призвана да се бори срещу несправедливости като имоти, придобити по незаконен начин, с престъпление - т.нар. Комисия &bdquo;Кушлев&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Това е пълен парадокс!</strong><br /> - Така е. В момента ме намирате на кафе на мястото в съседство на тази сграда, до къщата, в която съм роден. Цялото това място е било на дядо ми. Той е бил строителен предприемач - строил е сгради, мостове, но умира само на 42. На улицата умира. След смъртта му на всяко от четирите му деца - три сестри и един син, се пада дял от наследството. Трите сестри нямат пари, за да изплатят на брат си пари кеш, затова продават две трети от наследството и си оставят за себе си 350 кв. м. на &bdquo;Раковски&rdquo; 112. Там си построяват триетажна къща с апартамент на всеки един етаж - за всяка една от сестрите. Една от тях е моята майка. Така че аз съм израсъл от бебе до войник там - в къщата на номер 112. А това тука място първо става собственост на Свободния университет, а сега е на НАТФИЗ. <br /> <br /> Но да кажа какво става с къщата, за която ме питате - на &bdquo;Раковски&rdquo; 112, където сме живели. На 10 януари 1944 година пада бомба директно върху нашата триетажна къща. Точно отгоре. Всички мои роднини се спасяват по една невероятна случайност: намират се в мазето заради тревогата, чуват гърмежите и майка ми казва на баща ми: &ldquo;Хайде да минем отсреща!&rdquo; Баща ми обаче не е съгласен. Доста време уговаря мама баща ми да се преместят и най-накрая почва да плаче. Тогава татко скланя: &ldquo;Хайде, всички тръгваме!&rdquo; - и точно в този момент експлозията, която последвала, ги залепва за стената - така оцеляват. Самата къща е разрушена из основи. Майка ми обаче е проявила интуиция ли, далновидност ли, и в нея са били всички документи за собственост на фамилията. <br /> <br /> <strong>- А вие къде сте в това време?</strong><br /> - По същото време аз съм войник и пътувам с влак от Скопие за София. Бях мобилизиран в Първи конен полк в Скопие и оттам ме връщат за някаква школа. Качвам се на влака точно на 10 януари - деня на бомбардировката. Влакът обаче пътува 24 часа - спира навсякъде, война е. Пристигам на 11 януари в 6 сутринта в София. И виждам, че къщата ни я няма! Тръгвам да търся нашите из роднини и познати - никъде не ги намирам. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Не зная дали са живи </strong></span><br /> <br /> И, отчаян, както вървя към Народното събрание, ги виждам всичките накуп да идват към мен. Беше трогателна среща!... <br /> <br /> <strong>- Какво се случва, къде се настанявате, след като вече нямате собствен дом?</strong><br /> - Мен ме оставят в София. Цялото ми семейство се разпръсва, за да имаме покрив над главата си. Аз отивам да живея при един приятел, заедно с още трима-четирима души, родителите ми - на друго място. След войната баща ми прави договор с един частен предприемач да построи върху мястото на старата къща нова сграда - по-висока, а на нас да ни се дадат две плочи - най-горните два етажа, с по два апартамента на етаж - общо четири. Предприемачът почва да строи като луд и за кратко време стига до покрив. Обаче ние никога не влязохме в тази сграда. Някакъв шеф от Министерство на транспорта, което се намираше на &bdquo;Гурко&rdquo;, минава и вижда нова сграда и отива при министър-председателя Вълко Червенков: &ldquo;На нас точно такава сграда ни трябва!&rdquo; Министерски съвет излиза с постановление за отчуждаване и чуйте най-важното от текста на документа, който ви давам: &bdquo;За нуждите на &bdquo;Транспроект&rdquo; се отчуждава дворно място - и земята, и незавършената сграда на наследниците на Димитър Бочаров, и то ВЕДНАГА&rdquo;. Това решават на заседание на МС на 9 октомври 1950 година. <br /> <br /> <strong>- Устройват ли семейството ви с други жилища, обезщетяват ли ви?</strong><br /> - Не, нито със стотинка - беше пладнешки грабеж! Родителите ми отидоха да живеят в един сутерен, а аз - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>в пансион &bdquo;Мимоза&rdquo; - за бездомници, като мен </strong></span><br /> <br /> Там бяхме няколко приятели. <br /> &bdquo;Транспроект&rdquo; взима безвъзмездно цялата сграда, плюс мястото, и остава в тази къща 30 и няколко години. А предприемачът беше направил дори подземен бар, беше продал на зелено апартаменти на други хора, които също пострадват от това постановление. Той отдавна е починал човекът, баща ми почина... <br /> Но чуйте какво още се случва - следват две обмени на парите. Две. С тях съдбата ни удари допълнително. Всяко задължение на държавата към частно лице се изчисляваше по формулата 4:1. Като взехме да изчисляваме с майка ми какво имаме като парични средства - ами те не стигаха за щайга домати!... Нямаше смисъл да търсим права в една бандитска държава. <br /> <br /> <strong>- Добре, г-н Бочаров, вие от 46-а година работите за разузнаването, завършили сте право, баща ви е бил адвокат - следователно сте потомствен юрист - не можахте ли да се преборите за правата си? Как работихте за интересите на една държава, която ви е ограбила - не изпитвахте ли някаква злоба, чувство за мъст...?</strong><br /> - И да имах, какво?! Да се бориш срещу държавната машина и да търсиш справедливост през 50-те <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>трябваше да си пълен идиот! </strong></span> <br /> <br /> По онова време на никого не му минаваше през ума, че един ден Съветският съюз ще изчезне. Да кажеш такова нещо, щяха да те пратят или в Белене, или в лудницата. А да ида да се фукам, че работя в разузнаването, как си мислите вие тая работа?! - Не ме разсмивайте! Знаете ли какво значи Народен съд, масови екзекуции?! Знаете ли истината за маймунския процес срещу Трайчо Костов?! Давам ви примери, за да не ме питате неща, които е нямало как да направя. И не е виновен народът, виновни са държавниците. Българският народ е бил подвеждан от управниците си през цялата си история. <br /> <br /> <strong>- След 91-ва не можехте ли да направите нещо?</strong><br /> - Държавата твърди, че е придобила собствеността по давност. По закон наистина всички срокове са изтекли. А я погледнете на кое място е имотът - това е една от най-скъпите улици в София! И в един момент аз направо взех да си мисля, че няма никакъв смисъл да се боря за нещо, което няма да стане. Даже се учудвам откъде сте научили това нещо. Вярно, преди време се срещнах с областния управител на София - един симпатичен човек на име Даниел Кирилов. Каза ми: &ldquo;Г-н Бочаров, ще направим всичко, което по силите ни. Ние имаме желание да ви обезщетим&rdquo; и пр. В един момент ми се обади: &bdquo;Можем да ви предложим един 3-стаен апартамент зад Съдебна палата&rdquo;, и аз се съгласих - по-добре нещо, отколкото нищо. Каза, че ще се обади, но не се обади. В един момент аз му се обадих, за да чуя: &ldquo;Нищо няма да стане!&rdquo; Какво да направя повече?!...<br /> <br /> <strong>- Да не би пък в днешно време пак да сте жертва поради принадлежността ви към ДС? Май във всяко време сте били по някакъв начин &bdquo;неудобен&rdquo;....</strong><br /> - Де да знам. Може би е така, но пътят, по който съм минал, пък е бил интересен. Филмът, който правят за мен, за 95-годишнината ми през 2014-а, ще каже много. Сигурно до края на годината ще го видите.<br /> <br /> <strong>- А защо сам си предложихте услугите да работите за разузнаването ни?</strong><br /> - Не съм предложил аз! Знаете ли как хващат ноктите на котка?! - Ето това беше. Беше абсурд момче като мен, с моя произход, с моето образование, да остане незабелязано. Става дума за 46-а година! Лично за себе си аз осъзнавах, че такъв ще бъде моят живот. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Че е обречен да бъде такъв до смъртта ми </strong></span><br /> <br /> <strong>- Разследващият журналист Христо Христов е на друго мнение - той твърди, че вие сам сте предложили услугите си и че се гордеете с това...</strong><br /> - Аз не се старая да убеждавам никого да ме разбере. Я да е минал той по моя път, да видим какво ще мисли!... Идвам си от Скопие и не си намирам къщата! И се почва една Голгота!... Вижте каква възраст достигнах - свидетел на три Българии и ако съм казвал, че се гордея за нещо, то е, че съм успял да мина през всичко и да оцелея, без да навредя на никого.<br /> <br /> <strong>- Мнозина ваши критикари пишат, че като агент &bdquo;Борисов&rdquo; сте навредили на доста хора - на колеги, на съседи... Извадиха публично факта, че имате над 1700 страници доноси...</strong><br /> - Аз едва сега видях тези страници - видях си папките - бяха наистина купчина, висока близо 50 сантиметра. Не пожелах да чета нищо - не ме интересува и кой какво е писал за мен. Чудя се какво съм писал толкова, но ако всичко останало е такова &bdquo;доносничество&rdquo; като моето, то това е просто комично. Никога не съм писал доноси, които да навредят на някого. Работил съм за разузнаването на България.<br /> <br /> <strong>- А как си обяснявате факта, че при положение че изчезнаха безследно толкова досиета на агенти на ДС, вашето си стои хиляда и кусур страници в архива? Защо?</strong><br /> - Ами как защо?! Защото изглежда не съм бил благонадежден и според техните критерии. Не са ми вярвали достатъчно.<br /> <br /> <strong>- Обвиняват ви, че след 91-ва сте направили политически &bdquo;кръгом&rdquo;...</strong><br /> - Дълбоко в себе си винаги съм бил противник на тоталитаризма. В това число и на Хитлер и националсоциализма. Погнусих се от него, когато за пръв път с една група от Американския колеж, където учех, отидохме в Германия през 36-а година - за Олимпиадата в Берлин. Тогава за пръв път се сблъсках с отвратителната му диктатура.<br /> <br /> <strong>- Май целият ви живот е бил &bdquo;Да, ама не!&rdquo;...</strong><br /> - Точно така.<br /> <br /> <strong>- Има ли &bdquo;Да&rdquo; в днешния живот, или всичко е &bdquo;Не&rdquo;?</strong><br /> - Днес аз лично живея в &bdquo;Да&rdquo;. Не съм олигарх, нямам влогове в банки - имам някакви мизерни пари в ДСК, но съм щастлив. Не съм здрав физически - оня ден ми имплантираха пейсмейкър, но пък съм на 93. Не съм бил нито тежък пушач, нито тежък пияч, нито тежък женкар.<br /> <br /> <strong>- Втората ви съпруга Дора явно добре се грижи за вас...</strong><br /> - Такива жени като нея са голяма рядкост! Страхотна ценност е! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>С 22 години е по-млада от мен </strong></span><br /> <br /> и да стигна аз до тия години, заслугата е нейна. <br /> <br /> <strong>- Кеворк Кеворкян възроди &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, с която вие сте свързан...</strong><br /> - Близки сме с Кеворк. Даже навремето той ме сложи да го замествам във &bdquo;Всяка неделя&rdquo; няколко пъти.<br /> <br /> <strong>- А защо след дебюта ви на екран после цели 12 години не ви пускат в ефир?</strong><br /> - О, и аз се чудех, `щото много добре се представих. Това беше първият авторски коментар по БНТ. През 1962 г. Помня и темата: посещението на външните министри на държавите от Латинска Америка в Пунта дел Есте. Много се бях подготвил, наизуст си знаех даже текста. Режисьорът дойде да ме потупа по рамото с: &bdquo;Чудесно!&rdquo;, и... после 12 години не ме потърсиха. След време един ден срещнах един от говорителите в телевизията - един Боби. И той ми каза: &bdquo;Ако знаеш какво нещо се изля след твоя дебют!..&rdquo; - имало е стотици писма от &bdquo;съвестни другари&rdquo;, пълни с негодувание: &bdquo;Този ли намерихте да говори от екрана!? Ами той е завършил Американския колеж!&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Аз пак питам: защо, при положение че толкова много хора са преуспели благодарение на агентурното си минало в ДС, вие все сте удряли на камък...</strong><br /> - Режисьорката на филма Светослава - едно много умно момиче, ми каза, че е чела рапортите на вербовчиците ми. Те казвали, че аз съм &bdquo;антифигура&rdquo; на соца - не враг, но не и приятел.<br /> <br /> <strong>- Защо се извинихте тогава за агентството си?</strong><br /> - Заради това, че, ако съм засегнал някого, е редно да го направя. Но знам, че не съм.<br /> <br /> <strong>- А има ли кой да се извини на вашите покойници за всичко преживяно?</strong><br /> - Аз искам този период да го забравя! С филма слагам край на всичко казано. И с тоя филм имаше пак такива работи. Крум Благов и досега не може да ми прости, че комисията от Националния филмов център е дала на първо място субсидия за филм за мен. Сега е написал книга за Людмила Живкова...<br /> <strong><br /> - Според вас как умира тя?</strong><br /> <br /> - <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Людмила е ликвидирана от КГБ и Живков е знаел това</strong></span><br /> <br /> СССР за някакъв си Дубчек направи цяла агресия, та тука да разреши на дъщерята на Главния да си пада по разни учения - нямаше как да я оставят! Няма да забравя едно посещение на Брежнев в България - те преди се целуваха двамата по три пъти уста в уста, а тоя път Живков буквално се връцна и обърна гръб на Брежнев - знаел е отлично, че дъщеря му е ликвидирана от тях... Това е истината и няма значение, че моето отношение към Живков беше силно отрицателно.<br /> <br /> <strong>- Има една снимка, на която му правите дълбок поклон...</strong><br /> - Искате ли да ви покажа в моя телефон една снимка - същата поза, абсолютно същата - как Станишев се покланя на Бойко Борисов. Ето, вижте я! Това е изправяне и фотографът хваща определен момент. Така и аз - стоях си на бюрото в БТА и шефът Лозан Стрелков влиза с Първия в стаята. Аз ставам, за да се ръкувам с Живков. И репортерът е щракнал точно този момент.<br /> <br /> <strong>- Много българи днес изпитват носталгия към личността на Живков Смятат, че 22 години ние буксуваме...</strong><br /> - Това са глупости. Къде буксуваме?! Абсолютно харесвам Бойко Борисов! В момента нямаме друга по-добра алтернатива от него!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА - ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</strong></span>