За да разберете какво е нивото на една държава и един град, не е необходимо да обикаляте неговите археологически атракции, музеи и библиотеки. Достатъчно е да надникнете в обществените тоалетни.

Отдавна това е най-точното мерило за цивилизованост. В това отношение Пловдив, който претендира да бъде магнит за туристите, е пълна трагедия, пише "Марица".    

Сравнението с европейските градове е още по-угнетяващо. Във Франкфурт на Майн WC-тата на централна гара дори и преди 30 години бяха чисти като аптеки и задължително ароматизирани, а на магистрала насред гората предлагаха баня, сапун, тоалетна хартия.

В Париж са превърнали в атракция най-старата тоалетна, построена през 1905 г. и по-късно реставрирана ​- с врати от махагон, витражи, мозаечен под и дори със стол за лъскане на обувки. Във Виена първото WC за народа се е появило още през 1884 г., а сега са над 150, много от които са 100-годишни.   

Пловдив претендира да е най-старият жив град на Стария континент, беше и Европейска столица на културата. Но с обществените тоалетни сме на светлинни години от голяма част от градовете не само в Европейския съюз (ЕС), а и в света. В древния ни и вечен град

нужниците хем са рядка забележителност, хем са неугледни 

или откровено мръсни и те изправят пред три варианта - или да се стискаш, доколкото можеш, или да се молиш за услуга в заведение, ако такова има наблизо и те пуснат без консумация, или - срам не срам - ползваш храстите.

Запомнете това правило: Капакът на тоалетната чиния трябва да се...

По целия маршрут на дългата ни пешеходна зона (1,8 км) от  Новотела до централния площад  има само една обществена тоалетна ​- на ул. „Железарска“ в кв. "Капана". Тя е единствена с автоматичен вход и е изградена на мястото на стария писоар през 2018 г., когато кмет беше Иван Тотев, а шефът на „Чистота“ - сегашният зам.-кмет по екологията Иван Стоянов.

Удоволствието е италианско производство и по онова време струваше на градския бюджет 180 000 лева. Таксата, въведена тогава, беше левче. Конкуренцията отсреща, в бившите Хали, иска за обслужването 1,50  лева.

Най-близката тоалетна от това място се намира чак до Библиотеката в Цар-Симеоновата градина, но често тя не става нито за гледане, нито за описване -боядисана е що-годе отвън, но зле поддържана, със занемарени и очукани кабинки, с повредени казанчета, замърсени мивки, студена вода.

Още по-кошмарно изглежда  богоугодното заведение в Стария град на ул. „Съборна“,  при това - единствено в резервата. В  дамската тоалетна  с две кабинки на дупки е полутъмно и мрачно. Който се престраши и влезе, трябва много да внимава за изненади на пода. 

За сапун и тоалетна хартия не може и да мечтаем, въпреки че този западнал обект се намира в културно-историческия център и на най-популярния туристически маршрут.

През годините на демокрацията

Славчо Атанасов беше първият и засега последен кмет, който се захвана да придаде на обществените тоалетни европейски вид. По негово разпореждане всички WC-та в центъра бяха основно ремонтирани, като подмениха остарелите ВиК инсталации, п​уснаха топла вода, боядисаха стените, купиха нови мивки и тоалетни чинии.

Най-луксозна беше тоалетната в Цар- Симеоновата градина срещу Пощата, където специално за инвалиди пригодиха една от кабинките, за  майки с бебета - стаичка с легълце за преобличане, вместо да го правят на пейката. 

Вместо похвали Славчо отнесе люти подигравки, защото реши най-комфортната WC да се открие тържествено, а организаторите се престараха и докараха мажоретки.

Следващите кметове, волно или неволно, затриха усилията на своя предшественик. По време на реконструкцията на Цар-Симеоновата градина бижуто на Славчо Атанасов беше съборено, а през пролетта на 2019 г. местната власт махна чистачките, които обслужваха тоалетните, като продаваха билетчета и ги поддържаха. 

Всички работещи WC-та направиха безплатни - един вид жест към избирателите за предстоящите избори.   Основният мотив за тази трансформация  бяха загубите от дейността, която обществените тоалетни носеха на ОП „Чистота“, тъй като пенсионери, инвалиди, майки с малки деца имаха правото да ги ползват  безплатно, а някои посетители се изхитряха да крадат тоалетната хартия. 

След този поврат започна тоталното западане на градските нужници, чиято антисанитарна визия се дължи в известна степен и на ниската култура, равна понякога на нула. Метачките, които поддържат районите  около тоалетните, имат грижата да ги чистят и да ги заключват вечер, но те нямат възможност постоянно да са нащрек. Вече нито една WC  няма тоалетна хартия, нито топла вода.

От над 30-ина обекта от времето на соца само малка част са отворени и все още са безплатни, макар че повечето от нас биха предпочели да си платят за вход, вместо да се страхуват да пипнат зараза и да се гнусят от миризмите и мизерията. 

Услугата е най-потребна  в парковете и на тепетата,

но и там е дефицитна.  В подножието на Младежкия хълм старата тоалетна е затворена от з​ората на демокрацията, на Бунарджика ​- също. В края на 20. век обществени тоалетни имаше на бул. „Васил Априлов“ до УМБАЛ „Св. Георги“, в градинката до гара Филипово, която беше парадоксално застроена,  в зелената площ на ул. „Стефан Стамболов“ в "Кючук Париж", в прочутия парк до хотел „Санкт Петербург“, за която протестиращите ни проглушиха ушите, че е общински имот, за да защитят зелената площ от застрояване.

Старата  обществена тоалетна  на пл. „Житен пазар“ (Шахбазян) си остана под ключ дори и след реконструкцията на парка. Бляскавият проект беше изпълнен с европейски пари, но резилът с нужника, сметнат за ненужен, си остава нашенски.

Туризъм с памперси или се редиш в заведенията

"Колко време ще продължи туристическата обиколка?", "Какво ще видим?", "Къде можем да ползваме тоалетна?" - такива въпроси валят още на старта на безплатните туристически обиколки Free Plovdiv Tour. И ако на първите два водачите на групите отговарят бързо и изчерпателно, третият е с повишена трудност.

"Почти всеки ден се случва. Туристическата обиколка започва пред сградата на Общината и има два варианта - или да пратим чуждестранните туристи в химическите тоалетни отзад, които са доста нелицеприятни, или в близките заведения, където обаче трябва и да си купят нещо", разказва Аделина Калъпчиева.  

Целият Free Tour продължава около два часа, като спирките са: статуята на Мильо, Римският стадион, Джумая джамия, "Капана", Старият град, Етнографският музей и Античният театър. По думите на гида, единствено в някои заведения в артквартала "Капана" никой не се мръщи на посещения на тоалетната от външни лица. В Джумая джамия ползването струва левче.

"Най-неприятно е, ако необходимостта се появи в Стария град. Има една-единствена тоалетна на ул. "Съборна". Само като я погледнат обаче, туристите заявяват, че ще стискат", разказва Аделина Калъпчиева. В Етнографския музей има тоалетна, но тя може да се ползва само ако си купиш билет. 

Проблемът с липсата на тоалетни никак не е маловажен, категорични са хората от туристическия бизнес. В  швейцарско градче например материалите от туристическия информационен център вървят с карта, на която са отбелязани местата с "дружелюбни тоалетни". Вероятно Общината е сключила договор с конкретните заведения или пък собствениците им нямат нищо против да предоставят услугата, без човекът да им е клиент. 

Две екокабинки конкурират храстите в парк "Лаута"

Две химически тоалетни със заключване обслужват посетителите на парк "Лаута". Една от пластмасовите кабинки е поставена на южния вход, близо до барбекютата и детските площадки, а другата - на западния. 

Екотоалетните се поддържат от частната компания "ОО Yes". Въпреки осигурените нужници недобросъвестни посетители обаче често се облекчават в гората. Районът около две изоставени бетонни постройки между дърветата в парка често се използва като тоалетни. За това свидетелстват купчини употребени салфетки в най-закътаните ъгли на изоставените сгради, вкопани в земята.

Любимо място за ходене по голяма и малка нужда е гората в парка. Най-обраслите места са най-любими. За мястото се ориентираш бързо по употребяваните салфетки

Подлезите са най-голямото безплатно WC

Пловдивските подлези, били те проходими или не, се превърнаха в алтернатива на липсващите тоалетни из града. Когато физиологичните нужди напират, първото, което хрумва на човек, е да се мушне в близкия подлез и да се облекчи. Резултатът - неописуема воня и невъобразима мръсотия. В долнопробни тоалетни са се превърнали всички онези подлези, които нямат концесионери, тоест няма и никаква поддръжка.


В тази незавидна роля са се озовали подземните съоръжения на бул. „Цар Борис Трети Обединител“, бул. „България“ и на бул. „Цариградско шосе“.  Едно преминаване през тях коства много както на очите, така също и на обонянието. Локви с урина, изпражнения, салфетки, презервативи и какви ли не телесни течности и аромати се съдържат само в рамките на няколко метра пространство.

Физиологичните си нужди в подлезите облекчават както хора, които развяват бялото знаме от стискане, така също препили по кръчмите и клошари. Тъй като зарязаните подлези нямат и осветление, те се превръщат в повече от удобни за целта, а именно скришно изхождане. Години наред подобни прояви са оставили дълбоки следи. Дотолкова, че не могат да бъдат заличени и с основен ремонт.

Пловдивчани обаче са се научили как да се справят с кошмарната ситуация ​- или успешно маневрират с подскоци между екскрементите, или въобще не припарват до подлезите. Ходенето по нужда в забравените от бога съоръжения обаче е наказуемо. Липсата на контрол води до почти нулеви санкции, но това е отделна тема.

По силата на общинските наредби облекчаването подлежи на глоба между 20 и 100 лв. в зависимост от това къде точно се случва ​- ​в зелена площ, до паметник, на тротоар, в п​одлез и т.н., и дали е придружено с друга проява. 

В Пловдив скоро не се е чувало за прилагането на подобни санкции, но в други родни общини не си поплюват. От решение на съда в Габрово например четем, че мъж е бил глобен със 100 лв., защото уринирал на оградата на игрището към спортната школа.

Изправен пред съда, глобеният се оправдал с липса на обществени тоалетни. Магистратите обаче преценили, че това не го освобождава от елементарни задължения за спазване на моралните норми и етично поведение.