С влизането в еврозоната печелим доверие и по-високи доходи. За съжаление обаче единна минимална заплата в ЕС е невъзможна засега. Това заяви Менда Стоянова в интервю за "Марица".


Коя е тя?

Менда Стоянова е един от най-активните депутати на ГЕРБ, избирана от Пловдив в 41, 42, 43 и 44-о Народно събрание. Председател е на бюджетно-финансовата комисия в парламента. Икономист е, с диплома от УНСС. Работила е в Община Пловдив и в Окръжен народен съвет като главен специалист и началник-отдел, а след това в Териториална дирекция - Пловдив на НАП от редови служител до длъжността директор. В ГЕРБ е от създаването на партията, в парламента - от 2009 г.

- Г-жо Стоянова, ние, избирателите, вече знаем, че най-щедро се обещава преди изборите. Доколко са реални посланията на кандидати за Европейския парламент, които казват, че ще се борят за привеждане на минималната работна заплата към нивата в ЕС?- Всеки здравомислещ българин, включително и от редиците на БСП, която има претенции да управлява, може да прецени, че единна минимална заплата в ЕС е невъзможна. Това би означавало крах на българската икономика. Няма как да дадем в пъти по-висока минимална заплата и съответно рязко да се повиши и средната. Освен това в Европейския съюз заплатите са различни, както е различно и равнището на икономиката във всяка една държава. В Люксембург заплатите са най-високи, в Италия, Гърция, Португалия и особено в държавите от Източния блок, които имат още много да наваксват за подобряване на стандарта на живот, са по-ниски. Като говорим за европейска заплата, трябва да отчитаме и покупателната способност. Дори и КНСБ, ангажирана най-много с доходите, признава, че покупателната способност в България е над 60% от средната в ЕС. Повишаване на минималната заплата примерно на 800 евро означава, че адекватно трябва да бъдат увеличени всички цени. Веднага възниква въпросът какво се случва с износа при това положение и ще се купува ли българска продукция? В отличие от другите партии ГЕРБ никога не дава популистки обещания. Да лъжеш избиратели, като им казваш каквото те искат да чуят, меко казано, е некоректно.

- Доста хора питат защо трябва да гласуват, след като присъствието на 17 българи в Европейския парламент няма да ни вдигне доходите, тъй като нищо не зависи от тях?
- Категорично не съм съгласна, че от българските депутати нищо не зависи. Важно е на 26 май да гласуваме, защото задачата на народните ни представители е да приемат определени европейски правила и да работят за защита на интересите на България. В Европа се надига популистка и националистическа вълна и е много опасно тя да вземе връх в управлението на ЕС. Ако това се случи, ще се подрони европейската икономика, което ще повлияе негативно върху България. Според социологическите проучвания българите оценяват, че мястото на България е в ЕС. Но за да бъдем взаимно полезни, трябва да се провеждат реални политики, каквито последователно води ЕНП с всичките й грешки и недостатъци. Гласувайки за ГЕРБ и ЕНП, даваме вот срещу популизма и националсоциализма. Вярно е, че е трудно една малка държава да отстоява свои позиции. Вижте примера с пакета "Макрон". Иска се много време, авторитет, активност и лични контакти, чрез които наши евродепутати биха могли да намерят съюзници при взимане на полезни за България решения. Кандидатите за народни представители от ГЕРБ са подготвени добре и имат капацитет за пълноценна работа в Европейския парламент.

- Какво можем да очакваме в следващия програмен период на ЕС, в който сериозен акцент се поставя върху иновации?
- Преговорите продължават, но основните параметри вече са уточнени. Определено мога да кажа, че за България има добри новини, тъй като е една от малкото държави, която ще получи увеличение на средствата по проекти с над 2 млрд. евро. Общата сума за следващия програмен период за България е около 15 млрд. евро. По-важното е, че допълнителните средства за кохезионната политика са насочени за повишаване на европейската свързаност и развитието на икономиката с цел на изравняването й с европейските нива. Повече пари са предвидени за селскостопанските програми, а също така за специални програми за образование и иновации. Ние все още възприемаме дигиталната политика като нещо чуждо, което пряко не ни касае. Но това е перспективата за развитието на Европа и България в това число. Следващите години ще бъдат години на дигиталния бум дори и в най-елементарното производство. Влагайки пари в тази област, от които и България може да се възползва, се дава възможност повече хора да добият много по-високо ниво на компютърна грамотност и да работят в среда, която е коренно различна в сравнение със сегашното производство. Това е инвестиция в бъдещето и ако ние не се възползваме от нея, рискуваме да останем пак на опашката, включително и по отношение на доходите. Само развитието в технологично отношение може да ни гарантира повишаване на работните заплати.

- Как ще се финансира пътната инфраструктура и подмяна на остарялата ВиК мрежа, от които остра нужда имат Пловдив и областта, ако не разчитаме на финансова помощ от ЕС?
- Ще има средства и за такива проекти, които са част от кохезионната политика. Но по-голямата част от парите ще бъдат насочени към местните власти. Затова е изключително важна активността на общините да кандидатстват с проекти. В този програмен период местните власти ще имат по-голяма самостоятелност сами да взимат решения в каква посока искат да получат финансиране от ЕС. Есента ни предстоят местни избори и е много важно хората да изберат кмет и екип с визия за развитието на съответното населено място и въз основа на тази визия да се търси финансиране чрез европейските програми.

-Възможно ли е запазването на валутния борд и влизането на България в еврозона и няма ли това да ни направи още по-зависими и бедни?
- Не е възможно. Смисълът е България рано или късно да излезе от валутния борд и да приеме европейската валута. Това няма да е скоро, защото в момента кандидатстваме за приемане в така наречената чакалня на еврозоната, където валутният борд и българският лев се запазват. В тази чакалня се престоява минимум две години, но този срок може да бъде удължен по решение на самата държава. Когато България бъде приета в еврозоната, българският лев ще се замени с евро, държавата ни ще излезе от валутния борд и БНБ ще може да следва собствена независима политика.

- Има ли риск цените да се повишат драстично с въвеждането на еврото?
- Не. В държавите, приети в еврозоната, нямаше повишение на цените, напротив - по-бързо започнаха да нарастват доходите и брутният вътрешен продукт. България ще влезе в еврозоната при същия твърд курс на валутния борд 1,955 лева за едно евро. Вече 20 години ние имаме стабилна валута и ниска инфлация.

- Много хора питат защо трябва да приемаме еврото? Великобритания си запази собствената валута.
- Не е уместно да се сравняваме с Великобритания, защото тя от години е световен икономически център. Ние и сега, в условията на валутен борд, се справяме добре, но за нас еврото е важно от гледна точка на доверието, което би се повишило от страна на финансовите пазари към България. Доверието е ключова дума в икономиката и в политиката. Когато Европейската централна банка каже: Да, България е готова по всички показатели за еврозоната, това вече ще означава доверие. Неслучайно през последната година имаме ръст на кредитния рейтинг на България поради положителните сигнали от преговорите с Европейската банка. Еврото би дало достъп до ликвидни финансови пазари с още по-ниски лихви, макар че и сега в България лихвите, с които се финансират кредити, са доста ниски.

- Отново се говори за евентуалното премахване на плоския данък с цел да не се засягат по-ниските доходи. Предвиждате ли промени в данъчната политика?
- В програмата на правителството на ГЕРБ до края на мандата не се предвижда промяна на данъчните ставки. От 2007 г., когато е въведен плоският данък, той е давал своя положителен ефект в повишаване на приходите в бюджета и намаляване на стимулите за укриване и измами, включително на работните заплати. Реалният размер на доходите се укрива преди всичко заради осигурителните вноски, а не заради плоския данък. Ако се въведат скалите, предлагани от БСП, ще последва рязко намаляване на приходите от данъка върху общия доход. Това са над 1 млрд. лева и те трябва да бъдат компенсирани за сметка на нещо друго, за да не се губи този ресурс за бюджета. Вторият проблем на предложението на нашите опоненти е доколко такава скала ще действа стимулиращо за всеки българин да получи по-добро образование или да развива бизнес, след като държавата ще изземва все повече от неговия доход, за да помага на по-ниско образованите и по-малко креативните. В икономически план плоският данък е добър и ние нямаме намерение да го отменяме.

- След апартаментгейт масови оставки на важни фигури в ГЕРБ и трусове сред Патриотите няма ли да се стигне до разкол и във вашата партия и съответно до предсрочни избори след евровота?
- Категорично в ГЕРБ няма разкол. Засегнатите лица подадоха оставки след скандалите покрай къщите за гости и апартаменти. Наистина това, че в коалицията „Обединени патриоти“ не можаха да се разберат заедно да вървят на евроизборите, може да им изиграе лоша шега на вота за Европейския парламент. Но и ние в ГЕРБ, и „Обединени патриоти“ имаме ясно споразумение за управлението в рамките на целия 4-годишен мандат. Няма причина да спрем програмата на това правителството и постигането на поставените цели по средата. Не виждам основание за предсрочни избори.

- Гледам плакатите на ГЕРБ с надпис „Стабилна България“ и се питам къде е стабилността при лавината от принудителните оставки поради съмнения за злоупотреби със служебно положение и неправомерно забогатяване. Или това е само поредното обещание?
- "Стабилна България" не означава да няма оставки и никой да не поема отговорността за действията си. Стабилна България означава България със стабилна икономика, със силен и балансиран бюджет, с ниска инфлация и ниска безработица, с намаляващ държавен дълг, България, която успя да извоюва определено място в Европейския съюз. Това са целите, които ГЕРБ следва през всичките години на управлението на държавата и ги постига.