Нели Куцкова: Исках да спра Филчев, но не стана!

<b>- Г-жо Куцкова, вие сте автор на фразата &bdquo;Нашият състав на ВСС се покри с позора, че избрахме Никола Филчев за главен прокурор, но при нас нямаше Красьовци&rdquo;. Какво точно имате предвид?</b><br /> <br /> - Имам предвид, че този Висш съдебен съвет, на който и аз бях член, избра Филчев за главен прокурор под абсолютен политически натиск. Но тогава и дума не ставаше за пари и търговия с постове. <br /> <br /> <b>- Какво помните от съвместната работа с Филип Димитров и Стефан Софиянски?</b><br /> <br /> - Имам много добри спомени и от двамата. С Филип Димитров се познавахме отпреди да стане премиер &ndash; от съдебната зала. Никога не сме били близки, но взаимното ни уважение и досега е налице. Аз бях заместник-министър на един забележителен човек &ndash; Светослав Лучников, светла му памет. Със самия министър-председател съм имала по-малко контакти. В никакъв случай не мисля обаче, че Филип е бил с труден характер. Напротив, той беше толкова етичен и дипломатичен, че изглеждаше малко извънземен. С него имам само едно много мъчително преживяване. В един момент му <br /> <br /> <b>се наложи да търси нов министър на земеделието и взе, че се спря на мен. </b><br /> <br /> Бях умряла от страх...<br /> Със Софиянски преди служебното правителство изобщо не се познавахме. Тогава президентът Петър Стоянов сформира правителството. Той ми се обади и ме уведоми, че ще ставам главен секретар. Аз взех да мрънкам, че не разбирам от тая работа, че имам дела за писане, но той ме насмете с думите: &bdquo;Абе държавата гори, пожар трябва да се гаси, ти за дела ще ми приказваш!&rdquo; и аз кандисах. От трите месеца съвместна работа със Софиянски мога да кажа, че за мен той е най-добрият администратор, когото познавам. Изключително организиран, бързо се ориентираше в проблемите, бързо решаваше. А когато имаше спор, проявяваше търпение и толерантност. И това, което ме впечатли най-много, беше, че никога не унижаваше хората, които му бяха подчинени. Тогава наистина трябваше да се гаси пожар в държавата и работехме по 14-16 часа на ден. И не само министрите. Зад всеки Министерски съвет има един много сериозен, но невидим апарат от служители, които биха могли да провалят едно правителство. Но за моя изненада в голямата си част се оказаха хора, компетентни и отговорни, работещи страхотно &ndash; даже на 2 смени. <br /> <br /> <b>- През 2001 г се кандидатирахте и за вицепрезидент на Петър Стоянов. Да не би това да е амбиция към голямата политика?!</b><br /> <br /> - Никога не ми е било смисъл на живота да влизам в голямата политика. Но по това време Филчев беше установил такъв мракобесен режим в съдебната система, че се надявах, ако стана вицепрезидент, да мога поне с мъничко да съм полезна на колегите си. Ако говорим за амбиции, главната ми амбиция беше да се опитам да неутрализирам Филчев. Ама не стана! <br /> <br /> <b>- Когато избухна скандалът около плевенския бизнесмен Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, казахте, че има риск от тази афера кръгът на &bdquo;белите покривки&rdquo; да излезе целият в бяло?</b><br /> <br /> - Много преди да избухне скандалът &bdquo;Красьо&rdquo;, от Съюза на съдиите настоявахме за ясни критерии при избор на административни ръководители, за честен конкурс. Писахме и възмутени писма заради избора на ген. Пенгезов. Но тогава членове на Висшия съдебен съвет, които бяха лобирали за него, отидоха и на рождения му ден в резиденция &bdquo;Лозенец&rdquo;, воглаве с членове на Комисията по професионална етика. И когато отново публично попитахме, не е ли в противоречие с правилата на професионалната етика да отидеш на празненството на човек, чийто избор се оспорва публично, самата етична комисия се самооневини. А за съществуването на Красьо по-късно &bdquo;възмутено&rdquo; обяви един от основните застъпници на Пенгезов &ndash; членът на Висшия съдебен съвет Иван Колев. Случаят &bdquo;Красьо&rdquo; е изключително омерзителен! Най-вече за свестните хора в системата, които се срамуват повече от онези, които са контактували активно с това лице.<br /> <br /> <b>- Бяха обявени над 20 съдии и прокурори, контактували с него, разпитани са 160 магистрати. Какво трябва да се случи, за да повярва обществото, че системата се чисти ефективно?</b><br /> <br /> - То само с разпити чистене не става! За да се изчисти системата, трябва доста време. И няма да стане само с дисциплинарни наказания. Смятам, че трябва да се въведат ясни правила за кариерно израстване, които да се спазват! Не само да се отчетем пред Европейската комисия, че сме ги приели, и да си караме по шуробаджанашки. Що се отнася до доверието на обществото, тук <br /> <br /> <b>ще си позволя да кажа и аз нещо по адрес на това общество, пък нека после ме ругаят по форумите. </b><br /> <br /> Това общество, което иска всичките да ни уволнят и да се внесат съдии и прокурори от чужбина, аз ще му кажа: и аз искам страни по делата да са ми германци, холандци и финландци. Хора, които: няма да се преструват на болни, за да си отлагат делата; няма да насъскват кучета срещу призовкарите; няма да лъжесвидетелстват; няма да подправят документи, за да измамят съдружниците или роднините си; няма да търсят връзки със съдията, за да реши делото в тяхна полза, а после да се възмущават от корупцията! <br /> В нашата система има много трески за дялане, има и много хора за изхвърляне. Но не може всички да бъдат поставяни под един знаменател. Каквото обществото, такава и съдебната система &ndash; има и прекрасни, почтени хора, които си вършат работата, без никой да ги забелязва, има и истински престъпници. Затова е необходимо усилие, не само на работещите в нашата система, а на цялото общество. И не на последно място е политическата воля. Но май че е много по-лесно за всички силни на деня (тук не правя никакво разграничение между различните политически сили) да ругаят съда, да омаловажават работата му, да си измиват ръцете с него и да насъскват хората срещу правосъдието. Но утре, като изпаднат в опозиция и тях ги подгонят, тогава ще започнат да се кълнат в съда.<br /> <br /> <b>- Всъщност за лобита в съдебната система се заговори още преди 15 години, когато въпросният Красьо няма как да е кадрувал (сега той е 27-годишен). Какво трябва да стане, за да се изкорени подобен проблем &ndash; може би да се премахне тайното гласуване?!</b><br /> <br /> - Съюзът на съдиите от години предлага да се премахне тайното гласуване, но то е записано в конституцията. Това е само част от решението, но не основна. Много сериозно трябва да се помисли как се сформира нашият кадрови орган &ndash; как се номинират членовете на Висшия съдебен съвет, как се преценяват техните качества, има ли механизъм за тяхното отстраняване от тези, които са ги избрали, ако позорят системата. А лобита е имало и ще има. И това съвсем не е само в България. <br /> <br /> <b>По цял свят назначенията на висши съдии и прокурори са повече или по-малко политически. </b><br /> <br /> Важното е да не са мафиотски и този, който номинира и лобира, да е известен и да носи отговорност. А не както е сега &ndash; лобирането е тайно, подмолно, можеш само да гадаеш кой кого и срещу какво подкрепя. И когато избраникът се развихри и започне да ни прави за срам, тогава същите тези лобисти започват да се възмущават и да декларират на висок глас: &bdquo;А, ние нямаме нищо общо, тя съдебната система е независима!&rdquo;<br /> <br /> <b>- Как се назначават магистратите у нас? Купуват ли се места във Висшия съдебен съвет? Преди няколко месеца голям шум вдигна едно черно BMW с щастлив номер 8888, което разнасяше оферти за 200 000 евро, с които се назначавали магистратите в България?!</b><br /> <br /> - Чак пък такава търговия да се е вихрила, не вярвам. Това си е вече митология, макар че този мит излезе от устата именно на члена на Висшия съдебен съвет Иван Колев. Неведнъж съм казвала, че в Съвета има почтени хора, на които имаме доверие. За част от членовете и аз съм гласувала, за някои съжалявам, че съм го сторила. Ето, например за един Георги Шопов не само гласувах, но го и препоръчах на няколко души, които не го познаваха. Заклевам се, не съм го направила от корист, а само от глупост! И за пореден път се извинявам на колегите си за този мой вот.<br /> <br /> <b>- От какво се страхуват &bdquo;хората в черно&rdquo;? Има ли някакъв натиск върху тях и опитите им да си вършат работата нормално?</b><br /> <br /> - Не мога да знам кой от колегите ми от какво се страхува. Но има едно общо тягостно усещане, че съдът бива мачкан последователно и целенасочено, и целта е той да стане страхлив и послушен. Съвсем не отричам и нашия собствен принос за лошия ни облик. Понякога наши колеги нанасят такива удари на системата, каквито и най-устатият представител на другите власти не може да нанесе. Липса на държавническо мислене е да рушиш целенасочено една от трите колони, върху които се крепи държавата. <br /> <br /> <b>- Вас натискали ли са ви? Предлаган ли ви е подкуп?</b><br /> <br /> - Не знам дали читателите ще ми повярват, при всеобщата презумпция за корумпираност на съда. Лично на мен не ми се е случвало да ми предлагат пари или да ми упражняват натиск. Е, опити за ходатайства е имало, но не драматични. Аз съм известна с проклетията си и това действа възпиращо. Но редовно ми се случва далечни познати (близките ми не си го позволяват) да ме занимават със съдебните си спорове и да ме молят &bdquo;Ама не можеш ли да поговориш нещо с колегите си&rdquo; и други подобни. И като откажа, се сърдят, че съм била надута и не искам да помагам. <br /> <br /> <b>- Ако приемем, че корупцията е почти навсякъде около нас, в какъв процент я виждате вие в съдебната ни система?</b><br /> <br /> - Няма мерило за корупция. Преди години Съюзът на съдиите направи едно проучване на общественото мнение по един проект, финансиран от холандското посолство. Оказа се, че хората, които някога са влизали в съд, имат по-добро мнение за нашата работа в сравнение с тези, които научават за съда от медиите. Аз точен процент на корупция в съдебната система не мога да изчисля, но не смятам, че е по-голяма, отколкото в другите две власти. При нас обаче тя е особено грозна /не че има красива корупция/, защото именно от нас се очаква да я наказваме. За мен некачественото правосъдие не се дължи толкова на корупция, колкото на лоша организация, на липса на нормални условия на работа в някои съдилища, на мързел и некадърност, на противоречиво законодателство. <br /> <br /> <b>- Защо съдиите не дават изявления в пресата? Така не се ли превръщат в прекалено удобна жертва за нападки?</b><br /> <br /> - На първо място, нас с години така са ни учили: &bdquo;Съдията говори с актовете си&rdquo;. Има много колеги, които никак не одобряват моята медийна активност. И аз не си я одобрявам особено, но все някой трябва да изговори това, което много други мислят, но не смеят да кажат. На второ място, да не кажеш нещо излишно непремерено, та после да те ругаят и чужди, и свои, и най-вече по някое дело да не те обвинят в предубеденост. Ние, юристите, имаме и друг проблем, подобен на докторите. В стремежа си да говорим строго професионално, ставаме неразбираеми. А когато мълчим, наистина ставаме удобна жертва за нападки. Е, естествено един съдия не може да падне дотам да се надвиква с всеки, който реши да си го изкарва на съда. Макар че често ми се случва да си припомням старата немска поговорка &bdquo;Който крещи най-силно, той е най-прав.&rdquo; Все пак в последните години се наблюдава едно постепенно активизиране и на съдиите. Доста млади колеги се престрашиха да излязат пред медиите. И те не се страхуват от това, че могат да пострадат заради мнението си, а дали вие, журналистите, ще го отразите правилно. Защото и сред вас, както и сред нас, наред с почтените професионалисти има и такива, които ти се иска да не си ги срещал никога. <br /> <br /> <b>- Ще бъда пряма, така както сте пряма и вие. Упражнява ли натиск правителството и по-специално вътрешният министър Цветан Цветанов върху решенията на съда?</b><br /> <br /> - Министър Цветанов нееднократно си позволи предварително и публично да заявява кой е виновен и какви &bdquo;безспорни доказателства&rdquo; са събрани. Да приемем, че не е било натиск, а естествено мъжко желание да се похвалиш. Но това е недопустимо за един министър.<br /> <br /> <b>- Операция &bdquo;Наглите&rdquo;?</b><br /> <br /> - Много е впечатляваща. И не заради хвалбите на ръководството на МВР, а заради работата на всички тези неизвестни полицаи, които рискуваха живота си. Не само аз, всички колеги бихме се радвали, ако заловените са наистина бандити и тяхната вина се докаже по несъмнен начин. И ние, и децата ни живеем в тази държава, и искаме да сме спокойни. <br /> <br /> <b>- Делото срещу братята Маргини?</b><br /> <br /> - Аз съм очевидец на това, колко много се ядосват съдиите, когато за пореден път им се наложи да отлагат делото. Нищо не мога да предполагам за това каква ще е присъдата. Със сигурност твърдя, че последните хора, които искат то да се проточва, са съдиите. Но отстрани изглежда, като че ли съдът е виновен за всичко.<br /> <br /> <b> - Винаги сте била основен опонент на Бойко Борисов - още като беше главен секретар на МВР, и викаше: &bdquo;Ние ги хващаме, те ги пускат!&rdquo;. Днес продължавате ли да мислите по този начин?</b><br /> <br /> - Няма да спра да мисля по този начин, независимо кой си позволява да се оправдава със съда! Но институциите трябва да се уважават взаимно. Когато критиката е основателна, ние сме длъжни да я приемем. Само да не се опитват представители на изпълнителната власт да четат присъди преди съда, защото рискуваме да се върнем към едни времена, когато имаше повече ред и сигурност, но не знаехме какво е свобода.<br /> <br /> <b>- Вие някога страхувала ли сте се за себе си или за семейството си?</b><br /> <br /> - Страхувам се единствено, че от толкова дълги интервюта ще закъса работата, за която ми плащат! От друго не ме е страх.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</b><br />