Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев разказа какви мерки са взети във връзка с пандемията от коронавирус. По думите му с най-голямо свиване е месопреработвателната промишленост. Ето какво още каза той в интервю за "Монитор".

- Г-н Грудев, кои мерки вече са реализирани за подпомагане на земеделския сектор във връзка с пандемичната криза?

- Основен приоритет в работата на Министерството на земеделието, храните и горите и на фонд „Земеделие“ е да сме в помощ на земеделските стопани и да ги подкрепяме. Особено в такъв тежък период, в какъвто заради пандемията от коронавирус навлезе не само нашата страна, но и цялата световна икономика.


Няма отрасъл и сектор, който да не търпи щети през последните месеци. С министерството решихме да отговорим на това предизвикателство ударно, с „букет“ от мерки. Още при обявяване на извънредното положение в България запари пандемията от COVID-19 бяха разработени и поетапно отворени няколко схеми за подпомагане на агробизнеса.

С решения на Управителния съвет на ДФЗ бяха разпределени средства по държавната помощ de minimis на овощарите, на оранжерийните производители и на животновъдите. Тези мерки като инструментариум бяха ориентирани да подкрепят стопаните при реализацията на тяхната продукция чрез търговските вериги и кланиците.

Пак по de minimis отпуснахме средства на преработвателни предприятия за организиране изкупуването на череши, реколта 2020, за компенсиране на част от разходите, свързани с транспорт и съхранение на готова продукция, и други операции, свързани с преработката на плодовете. По същата схема се подпомагат и сортирането, калибрирането и съхранението на готова продукция от праскови и нектарини, сливи, малини, домати, пипер и патладжан и се компенсират част от разходите за транспорт от стопанството до преработвателното предприятие.

Освен това преди дни на среща между премиера Бойко Борисов, министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева и представители на браншовите организации беше договорено да се отпусне извънредна помощ за близо 50 млн. лв. по няколко схеми на „de minimis“. Създадохме спешна организация и още на другия ден на Управителен съвет на фонда одобрихме 25,660 млн. лева, които ще достигнат до над 21 хиляди бенефициенти - за всички категории животни.

Близо 19 млн. лв. ще получат производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и винени лозя заради щети от сушата и за покриване загуби на доход във връзка с пандемията, причинила свиване на пазарите и спад на цените.

По предварителни анализи и разчети помощта ще бъде разпределена между 24 хил. стопани. Подпомагане ще получат и производители на плодове и зеленчуци, които са заявили пропаднали площи под 100%, което се прави за първи път. За пчеларите е определен финансов ресурс в размер на близо 5 млн. лв., като потенциалните бенефициенти са над 6 хил.

Подпомагането ще е до 7 лв. на пчелно семейство и е свързано и с лошите метеорологични условия и заради проблеми с отравяния на пчели при провеждане на растителнозащитни мероприятия. Животновъдите и пчеларите могат да кандидатстват за финансиране от 11 до 24 август, а производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и винени лозя - от 19 август до 2 септември.

- Кои са следващите мерки в тази насока?

- С близо 106 млн. лева ще бъдат подпомогнати земеделските стопани в страната по мярката COVID-19 от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Работим активно така, че през август да бъде отворен приемът по извънредната мярка.

Програмирането й стана възможно по инициатива на България, която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни членки на ЕС и след одобряване на осмо изменение на ПРСР от правителството. Въвеждането й цели намаляване на негативните последици за българските производители, предизвикани от пандемията.

Осигуряването на целевото финансиране ще помогне за преодоляване на текущите трудности и ще осигури непрекъснатост на стопанската дейност на земеделски стопани, малки и средни предприятия. За да можем да отговорим на всички изисквания с политическото ръководство на МЗХГ, решихме да разделим мярката в три подмерки и помощта да е под формата на еднократно плащане.

Подмярка COVID-1 обхваща чувствителните сектори - „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза" „Винени лозя", „Декоративни растения", „Животновъдство" и „Пчеларство".

Размерът на помощта зависи от вида на стопанството. Тук говорим за базова финансова помощ за тях. Таванът на индивидуално ниво е до 7000 евро.

Подмярка COVID-2 е предназначена за всички останали в областта на растениевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Плащането по нея е 30 лв. за едно заето лице в стопанство, отглеждащо други селскостопански култури, извън допустимите за COVID-1. За отглеждащите свине за едно заето лице в земеделско стопанство ставката е 245 лв. и 430 лв. за едно лице е земеделско стопанство, отглеждащо птици.

Таванът на финансова помощ за земеделските стопани по подмерките COVID-1 и COVID-2 е 7000 евро на един кандидат. Кандидатстването ще става опростено, без да се правят допълнителни проверки. Достатъчно ще бъде подаването на заявка за плащане на база публичните данни от всички регистри, които ние имаме. Тези две мерки би трябвало да обхванат цялата земеделска общност в страната.

Подмярка COVID-3 включва подпомагане на малките и средните предприятия, преработващи първична земеделска продукция, извън обхвата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020.

Компенсацията е изчислена в два алтернативни варианта, като бенефициентът избира по кой реализацията на преработената продукция за 2019 г., при условие че има 20% спад на приходите за 4 месеца през 2020 г. или 270 лв. на едно заето лице. Таванът на финансова помощ за предприятията по подмярка COVID-3 е до 50 хил. евро.

Финансовата помощ ще бъде в размер на 5% от стойността на декларираните приходи от реализация на преработени селскостопански продукти за 2019 г. Тук обаче ще има проектно кандидатстване. Няма да става автоматично, както е при първите две подмерки. Водещо условие при COVID-3 е субсидии да дават в случаите, когато в предприятието има установен спад на приходите от продажба на преработени селскостопански продукти с най-малко 20%.

Тази мярка ще бъде администрирана и платена отделно от другите две, като планираме разплащането да стане през следващата година. С Министерството на земеделието от месец и половина активно работим мерките да бъдат така конструирани, че да са максимално лесни за кандидатстване за стопаните. Приемът по първите две мерки ще се отвори този месец, а средствата ще бъдат разплатени през октомври.

След това навлизаме в най-активния период от дейността на Разплащателната агенция – превеждането на субсидиите по схемите на директните плащания. Знаете, че хронологично през декември са най-чаканите финансови преводи към земеделските стопани.

- Има ли информация кои сектори са най-засегнати от кризата?

- Има сектори, при които първоначалните ни данни сочат по-ниски нива на реализираната продукция, което от своя страна води и до намаляване на приходите. С най-голямо свиване е месопреработвателната промишленост. Има видим спад на приходите и в другите сектори, но за тях още нямаме официални резултати.

- Когато станахте изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, казахте, че един приоритетите ви ще е дигитализацията на работата във ведомството. Докъде стигна реализацията на тази идея?

- През 2019 г. заработи Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“, която за нуждите на Кампания 2020 по Директни плащания бе разширена и през нея имаше възможност да се подават електронни заявления за кандидатстване по всички основни схеми, свързани със заявяването на площи.

Множество вътрешни и външни регистри в ДФЗ бяха дигитализирани с цел по-нататъшна интеграция. Част от бизнес процесите и процедурите на организацията също бяха обект на преработване и подготовка за бъдеща цифровизация.

- Кои са напълно дигитализираните дейности?

- СЕУ е свързана с регистрите на ИСАК, както и външни за нея регистри и услуги, в т.ч. ВЕТИС, РЗС, както и данни чрез единната точка за обмен REGIX на ДАЕУ.

Системата поема голяма част от комуникацията между кандидатите за подпомагане и ДФЗ, индивидуалната зона на всеки регистриран потребител са налични всички електронни уведомления и актове, издадени от фонда. В публичната част на системата са налични също и Цифрова орто-фото карта (ЦОФК), информация за декларирани имоти за подпомагане, калкулатори, справки и регистри. СЕУ разполага с форма за обратна връзка и множество полезни видео и текстови материали с цел улесняване на работата със системата.

Чрез дистанционни методи се извършват проверките по схемите и мерките на "Директни плащания". Дистанционният контрол се базира на сателитни изображения с много висока резолюция (VHR). Те се предоставят безвъзмездно на Разплащателна агенция към ДФ "Земеделие" от научния изследователски център на ЕК (JRC).

Заснемането е ежегодно и касае отделните кампании по кандидатстване по схемите и мерките на директни плащания на площ. Освен снимки с много висока резолюция се използват и снимки с висока резолюция (НR), като заснемането е ежемесечно. Този метод на контрол се прилага за всички схеми и мерки, базирани на площ. Разработваме системата за мониторинг на цялата заявена площ. Целта е преминаване към мониторинг за ОСП 2020+.

Системата за мониторинг на площ се разработва като компонент на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за нуждите на РА към ДФ "Земеделие". Към момента системата е в процес на разработка, като се създават алгоритми и се задават различни маркери и модели. През 2021 г. се планират първите тестове, имащи за цел даването на увереност относно получените резултати.

Мониторинговата система е заместител на проверките на място и ще контролира всички заявени за подпомагане площи. Фонд „Земеделие“ като държавна администрация трябва максимално да използва възможностите на информационните технологии. Ако искат да се развиват и да градят модерно селско стопанство, земеделските стопани също трябва да се включат адекватно в това предизвикателство.


ВИЗИТКА:

Роден е на 5 май 1980 г. в Пловдив

Учи във френската гимназия в родния си град

Завършва магистратура в университета Franche - Comte в Безансон, Франция

От април 2006 г. започва работа в ДФ „Земеделие“

От 2011 до 2013 г. е зам. изпълнителен директор на фонда

От септември до ноември 2013 г. е изпълнителен директор

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е служебен земеделски министър

Във второто правителство на ГЕРБ е зам.-министър на земеделието и храните

От юли 2019 г. е изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“