Социологът от „Галъп” Първан Симеонов пред в. „Труд“ за новия кабинет на Борисов и процесите в БСП
– Г-н Симеонов, да се хвърляме в огъня направо – политическият сезон на новото управление започна. Как се описва родният политически пейзаж, в новата му „стара“ форма, с ГЕРБ отново на власт за трети път от създаването си?
– На първо време ми се струва, че с новата конструкция продължава да живее мечтата на премиера Бойко Борисов един ден да е президент на България. Особено когато погледнем перспективите – в края на новия мандат на ГЕРБ ще се изчерпи и европейското финансиране по актуалната бюджетна рамка на ЕС; най-вероятно на този етап ще се изчерпят и всепобеждаващите възможности на ГЕРБ. Ако бъдем честни, БСП по-скоро изгуби последните избори, отколкото ГЕРБ ги спечели. Едновременно с това партията на Бойко Борисов също започна да изчерпва политическия си капитал; лидерът й си дава сметка за това. И съответно единствената им цел в настоящото управление е да удържат. Ще получат висок прилив на легитимност около европейското председателство, ако премине правилно.

– Да кажем че, на пръв поглед няма предполагаем подмолен кръг, който да не участва? Консенсусен кабинет на участниците в реалното управление?
– По-скоро да кажем, че всеки има „акции“ в новото правителство. Бойко Борисов балансира между тях. Нещо, което той обича да прави. И третото, на което си заслужава да се обърне внимание, е включването на социалната съставка. Борисов от много време се опитва да играе „изразено социално“, защото няма такъв човек в кабинета. И търси лява съставка. Примерно увеличение на пенсиите. Подобно разбиране предполага по-малко реформи за сметка на някаква политическа стабилност. Дали хората ще го харесат, зависи от това как ще им бъде представено.

– Можем ли да кажем, че ГЕРБ с обявените си политики търсят ляв уклон – това тенденция ли е да се експлоатира лявата електорална база, в случай че ГЕРБ изгубят посоката и доверието на традиционните си избиратели? И къде застава БСП в подобна схема?
– Не смятам. Корнелия Нинова играе много по-амбициозно и чрез нея БСП може да се позиционира като единствена реална и ефективна опозиция на това управление. Единствената й конкуренция са дяснолиберално ориентираните, реформаторски настроени, непредставени в парламента хора. Което ще им позволи да се позиционират като опозиция „на всичко и всички“, което у нас винаги се харчи.

– „Срещу всички“ у нас е най-лесно.
– Така е. Но те са в много по-неизгодно медийно положение спрямо БСП, което компенсират с креативност. Слави Трифонов също се опитва да играе „сам срещу всички“, но ми се струва, че на този етап ГЕРБ обезвреждат тази мина и дори използват вълната срещу себе си, за да сърфират върху нея.

– Има ли смисъл в наблюдението ми, че и Бойко Борисов, и Слави Трифонов залагат на една и съща електорално-телевизионна база?
– През последните години в България е имало немалко популистки позиционирания на различни играчи – Сакскобургготски, Сидеров, Бареков; сега Трифонов. Като казвам „популистки“, нямам предвид задължително „лошо“, а залагам на онази стара формула „няма ляво, няма дясно – има народ срещу елит“. В този контекст – да, Слави Трифонов е конкурент на ГЕРБ, които в момента го опитомяват.

– Да ви върна на БСП – смятате ли тези ходове на Корнелия Нинова през последните дни – с рокадите в Националния съвет на партията – за част от някаква мащабна стратегия?
– По-скоро ми се струва част от единствената възможна стратегия в БСП и това е обновяване. Разбира се, става въпрос и за интерпретация – едни биха го нарекли обновяване, други чистка. Несъмнено партията изживява трансформации. Премахването на „средния ешелон“ в БСП – хората, които докарват гласове, ще е труден етап. А и на нея, засега й се „получава“.

– БСП изживява вътрешна метаморфоза?
– Не бих се ангажирал с мнение по този въпрос. Корнелия Нинова доказа пред себе си, че обича да играе „ва банк“. И ще се бори да застъпва само позитивната роля.

– Загатнахте в коментар по-рано, че на последните избори БСП е победила сама себе си. В една посока ли мислим?
– БСП имаше възможност да спечели тези избори, но ГЕРБ по-успешно експлоатираха слабостите на социалистите по време на кампанията. БСП сега е в по-изгодна позиция. „Социалистите на власт“ не само не идваше с ясен план, но и щеше да получи високо обществено неодобрение и допълнително да обърка избирателите. Докато сега БСП се озовава в благодатната роля на онзи, който търси кусурите – което, когато си в Народното събрание, създава необходимата тежест. На фона на новото управление на Борисов, който трябва да прави мъчни съюзи; да вади нови и нови символи вместо ресурси – там вече се поизчерпва харизмата. Така че каквито и сътресения да се случват, в момента БСП е в най-удобната поза да потрива ръце. Но както и да го погледнем, г-жа Нинова до момента се справя успешно с управлението на партията.

– Според вас БСП щеше ли да спечели, или да загуби, ако се беше осъществила широката управленска коалиция с ГЕРБ по време на преговорите за съставянето на новото правителство? Свършен факт е, но все пак?
– БСП щеше да загуби, ако се беше озовала младши партньор в подобна коалиция с ГЕРБ. Същевременно е трудно да се предвиди, коя от двете сили щеше да понесе най-големи щети от подобен съюз. Обикновено „го отнася“ този с най-неустойчив електорат. Въпрос на преценен риск. За БСП коалиция с ГЕРБ щеше да е в разрез с ентусиазма, манифеста и пр. От друга страна, от ГЕРБ трябва да се радват, че има кой да им създаде реална, твърда парламентарна опозиция. Имат „лош“. Имат с кого да плашат.

– За финал нека ви върна към една общоприета теза – с четирите букви Е-В-Р-О се изчерпва мантрата на ГЕРБ. Но европредседателството ще отмине, бюджетната рамка ще се изчерпи… има ли тази партия потенциал за управление без европейската мантия, която всеки си приписва?
– На първо време ще трябва да намерят нещо, с което да заместят сегашната си привлекателност. Иконата „Борисов“ вече започна да се изчерпва. Бяха много „успешни“ с резултатите на местната власт, което се дължи на най-големия им коалиционен партньор – еврофондовете. Което може би предполага, че има някакъв замисъл – ГЕРБ с времето да се позиционират в собствена дяснолиберална ниша ала „Виктор Орбан“, но по български.


Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп Интернешънъл Болкан“.

Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник в научни изследвания в различни области.