Ирина Бокова проговори за краха с двойната номинация на България за генерален секретар на ООН
Ирина Бокова от сцената на световната организация в момент, в който света се тресе от конфликти. Тя е дипломат, който влияеше на световната политика, макар това рядко да стигаше до българската публика, за разлика от скандалите като двойната номинация за ООН.
Октомври 2011 г. Палестина е приета за пълноправен член на ЮНЕСКО с името „Държавата Палестина”. Израел яростно протестира, а Съединените щати спират вноската си в организацията и ЮНЕСКО се прощава с 220 млн. долара. Бокова се сблъсква с най-голямата си криза.
Лятото на 2014 г. правителството в София издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Съмнения, че София се колебае се появяват още през януари 2016 г. Привидно неочаквано, в последния момент на сцената излиза Кристалина Георгиева. Така България излиза с две кандидатури за генерален-секретар, които логично се провалят. Бокова досега не е коментирала този въпрос, а Георгиева подава оставка като еврокомисар.
Септември 2017 г. Разследване на 17 медии и организации доказва, че от 2012 г. до 2014 г. представители на азербайджанския елит са превели 2,9 млрд. долара към европейски политици с цел добър имидж на страната по света.
Името на Ирина Бокова попада в списъка заради съпруга ѝ Калин Митрев, на когото са преведени 425 хил. евро на осем транша като консултант. Настоящият представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие потвърди хонорарите и отрича те да са свързани с дейността на съпругата му.
През 2010 г. Бокова награждава съпругата на Илхам Алиев Мехрибан с медала „Моцарт”. Междувременно първата дама на Азербайджан пристигна за откриването на крепостта Трапезица, за която Баку дари 3 млн. лв. и беше посрещната от премиера Борисов.
Ето какво каза Ирина Бокова пред bTV за казуса с двете български номинации за ООН:
- Какво всъщност се случи през лятото на 2016 г. и как България се озова с две кандидатури за генерален секретар на ООН? Вие дадохте ли си отговор?
- Не изцяло. Това съм го оставали зад себе си. Изцяло бях съсредоточена върху това да направя една достойна кампания. Макар че аз не съм правила кой знае каква кампания, тъй като поста ми тук (В ЮНЕСКО) беше много видим. Аз съжалявам разбира се за това, което се случи, тъй като в крайна сметка и авторитета на България пострада. Най-важното за мен след това беше да получа един достоен резултат, който мисля, че получих… разбира се да не обидя държавата си.
- Чудя се защо не говорите за това. Имаше много неща, които се говориха срещу вас, изпращаха писма в ООН. И вие мълчахте.
- Не трябва да забравяме, че аз не бях просто кандидат, аз продължавах да бъда директор в най-голямата организация в рамките на ООН.
- Как се чувствахте през цялото това време?
- Беше ми много болно, но в крайна сметка за мен беше по-важно да си довърша достойно мандата. Да продължа да правя това, което смятам, че трябва да се прави. Ако мога да продължа да правя нещо с уважение за страната си, което го направих с подписване на споразумение за Центъра за нематериално наследство, за разширяване на мрежата от градове.
- Вие попитахте ли ги, обадихте ли се в София да ги попита защо го правят?
- Опитах се да попитам, но видях, че трудно се намира отговор на този въпрос и затова реших да не продължавам в тази посока. Приех фактите такива, каквито са. Аз останах в кампанията, разбира се, защото смятах, че е достойно за мен като личност… и приключих с този въпрос. Това е зад гърба ми. Сега съм много доволна, че приключвам на висока нота втория мандат като генерален директор на ЮНЕСКО и смятам, че с това все пак съм направила нещо добро за страната.
Последвайте ни
0 Коментара: