Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1972 г. при проф. Гриша Островски. Работи във Варненския театър, НДТ “Сълза и смях”, а от 1984 г. е в трупата на Театър “София”.
Известни роли: Фердинанд в “Коварство и любов” от Шилер, Княз Мишкин в “Идиот” от Достоевски, Ибън в “Любов под брястовете” от Ю. О’Нийл, Данаил в “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” от Яворов, Киряков в “Сън” от Ив. Радоев, Барни в “Последният страстен любовник” от Н. Саймън, Омуртаг - стражар в “Пир по време на демокрация” от Ст. Цанев, Том в “Похапване с приятели” от Д. Маргуляс, Били Бибит в “Полет над кукувиче гнездо” от К. Киси, Орест в “Орестия” от Есхил, “Всичко наопаки” от П. Луки - моноспектакъл, Раул в “Крайности” от У. Мастросимоне, д-р Айнщайн в “Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесърлинг, Марин в “Албена” от Йордан Йовков и др. 

Има многократни участия в радио­театъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър. Роли във филмите “Петимата от Моби Дик”, “Зарево над Драва”, “Борис I”, “Последният бей на Балканите”, “Дубльорът”, “От другата страна на огледалото” и др. Носител на литературна награда на Варна. Почетен гражданин на София. Владее френски език, езда, фехтовка, сърф, плуване и ски. Директор на Театър “София” от юли 2008 г. Има дъщеря и внучка - Вивиан.

- Точно на рождения си ден - 23 март, играеш в пиесата “Развратникът”? На сцената ли ще празнуваш юбилея си?
- Да, така исках. Подарък за мен. Играя Дидро - философът енциклопедист. Беше много любопитно, защото колцина са чели Дидро и философите от неговото време, времето на Просвещението. Историята е простичка - Дидро отива да си почива в едно имение и там се появява една художничка, която му предлага да го нарисува... гол. И оттам се завърта цялата история в пиесата. В крайна сметка през каквито и перипетии да минаваме, както и да общуваме с хората, нещото, което движи този живот, е любовта. Можеш да бъдеш привлечен от другия, да привлечеш другия, но усещането за хармония, за смисъл, за времето, което си прекарал с даден човек, е основното. Много ми е приятно да играя в това представление, богато е на актьорски задачи, тежко е чисто физически, защото съм час и половина на сцената. Но се получи. Всички сме доволни, а и публиката се забавлява страшно много, билети няма. Юбилей!

- Неслучайно Театър “София” е определен като един от най-щастливите у нас...
- Театър “София” винаги е бил щастлив да присъства в културния живот на столицата през всички години, а и публиката е била щастлива да влиза в салона. Още от създаването си е привличал с провокативните си постановки, с изключителния си актьорски състав, с големите режисьори, драматурзи и писатели. Наистина, когато аз се преместих тук от “Сълза и смях”, с голямо вълнение стъпих на сцената. Не предполагах, че и ще ръководя този театър, а ето вече станаха 11 години. Важно е да се знае, че сме най-големият общински театър и това ни дава спокойствие, защото знаем с какви средства разполагаме и от нас се иска просто да си направим добре сметката и да си вършим съвестно работата. 



- За теб хората говорят, че си и много добър мениджър...
- Е, не съм от тези, които сами се хвалят (макар все по-често да го виждам у други), но знам какво искам и как да го постигна. Моята “овенска” упоритост ми помага.

- Успехът зависи много от трупата, от състава на даден театър, от режисьорите. Как се справи с това? Нелека задача?
- Откакто станах директор, в нашия театър са работили почти всички млади режисьори, сценографи, актьори, които впоследствие израснаха много. И така тръгна, че и досега. Давам възможност на много млади хора да се изявят на сцената. Последните две момичета, които взех, вече са нашумели много от телевизията - Ирина Митева и Неда Спасова. Калин Врачански беше тук, но вече е на свободна практика, и още, и още. Тук редовно правим кастинги и едно от най-новите момчета в нашия екип - Стефан Кондров, студент от НАТФИЗ, играе в “Развратникът”. Друго наше момиче от същия клас играе в пиесата “Палачи” и е номинирана за “Икар” за изгряваща звезда. В момента имам много добър състав и голямата ми отговорност е да ангажирам качествени режисьори, които да развиват тези актьори. 

- А сега като директор не се ли чувстваш малко на втори план като актьор, защото все даваш път на колегите?
- Не, аз играя достатъчно. Може да съм на втори план, но “седя” на първия ред в залата, чрез колегите, които са на сцената. И това ми доставя голямо удоволствие. Ето сега сме пред премиера на спектакъла “Съгласие”. Гледах няколко репетиции и се наслаждавах- толкова млади, красиви и талантливи колеги. Моето “аз” преминава през тях. 

- Има ли тук конфликти, критикуват ли те за нещо си?
- Не мога да кажа, че не сме имали проблеми, че не спорим за това или онова, актьорите по правило са много емоционални, но аз съм част от тях, играя с тях, не съм кабинетен чиновник.

- Е, да, ама пък вече си “почетен гражданин на София”, трябва да ти имаме уважението, нали?
- София е моят град и ако бяха живи баща ми и дядо ми, щяха да са много щастливи. 

- Понеже спомена дядо си и баща си, знам, че под тяхно давление си свирил като дете на цигулка. Чух обаче, че ще я подаряваш на внучката си Вивиан, която е на 10 г. Вярно ли е?
- Аз отдавна съм прекъснал с музикалните си изяви, не мога да бъда като Ицко Финци. Да, ще я подаря на Вивиан. Тя вече ходи на уроци по цигулка, спортува и е много добра в училище. Това ме прави щастлив. 

- Спортна натура си. Практикувал си доста спортове, без футбол. Какъв е днешният ти режим?
- Не съм се променил, но понякога просто се... разреждат “спортните” ми изяви. Преди време тичах всяка сутрин в гората, знаеш, че живея до Семинарията и имам подходящи условия. Минимум 5 км. Все по-малко намирам време за ските вече, но пък от любимия ми спорт - плуването, не се отказвам. А във футбола не ме е бивало никога. Хранителният ми режим горе-долу е същият. Залагам на витаминозните закуски. Но вечер, особено след представление, пийвам по чашка-две алкохол. За да заспя. 

- Е, да, ама каквото и да казваш, ученичките вече не се обръщат след теб в последно време. Така ли е?
- Не само те. И техните майки вече не се обръщат. Но виж, бабите им се умиляват. 

- С колко роли си се разминал в твоята кариера?
- Никога не съм си поставял цел да изиграя задължително тази или онази роля. Актьорът трябва да знае какво може и коя е неговата роля, тази, която ще мине през сърцето му. Аз изтривам нещата, които по някакъв начин са ми донесли огорчение или просто не са се случили. Смятам, че това би ме дърпало назад. А и защо да измъчвам сам себе си.

- Обичаш много да четеш, и то най-вече българска поезия. Остава ли ти време за това?
- Не само поезия. На нощното ми шкафче има доста натрупани книги. Чета много пиеси. Оня ден прочетох книгата за модерния начин за каране на ски на Стефан Попов - препоръчвам я на всички скиори. Препрочитам си често стиховете на Фотев и Далчев... С Фотев се познавахме лично и няма да забравя последния път как минахме по бул. “Евлоги Георгиев” до тях в пълно мълчание... Бяха незабравими мигове! Често се сещам за него. Гениален поет! Светла му памет!

- Репертоарът на Театър “София” привлича някак си елитна публика. И все пак звънят ли телефоните на зрителите в залата, или вече се научиха да си ги изключват?
- Да, в нашия театър влиза интелигентна публика. Аз съм на друго мнение, ако зрителят погледне телефона си, значи е прекъснала връзката му със сцената. Нещо е изтървано и не му е интересно. Така съм устроен, първо търся вината в себе си. Ние актьорите трябва да бъдем по-отговорни, по-ангажирани и всеотдайни, за да няма шум в залата и телефони. 

- Кои още режисьори искаш да поканиш в театъра, за да се срещнем с различни решения, естетики, с нов начин на мислене?
- Много бих искал да работим с Явор Гърдев. И с новите млади режисьори. Времето е пред нас. 

Елена КОЦЕВА 
/вестник "Над 55"/