Едно момче дръзна да разрови историческите факти, развенча много митове и легенди и извади истината, която години наред беше премълчавана. Именно затова първата книга на Искрен Красимиров предизвика огромен интерес. Младият й автор обаче не се побоя да го направи, защото е убеден - “колкото и болезнена да е, истината и само истината ще ни спаси”.

От книгата научаваме за “лоената афера”, защо не избухва въстание във Враца, за предателства и лъжи и спестявани от историографията ни факти. Няма ли да помръкне обаче ореолът на поета, ако истинските причини за неговата гибел излязат на бял свят? 

Пълното заглавие на книгата е “Да убиеш Ботев - мистерии, спомени и лъжи” и се появи на пазара със съдействието на издателство “Колибри”. А Искрен Красимиров е български режисьор, оператор, актьор и писател. Основател е на проекта “Незабравимата България”. Автор на над 20 документални филма. Още интересни подробности за творбата и 32-годишния й автор й научаваме от интервюто, което той даде за читателите на в. “Над 55”.

- Искрен, не се ли притесняваш, че хората, особено над 55, ще се стъписат от твоите разкрития? Толкова години са живели с илюзията, че Ботев е паднал, покосен от турски куршум. 

- Много хора ми казват - не пипайте Ботев, оставете го с подвига му в народната памет. Всъщност ореолът на Войводата няма да помръкне, ако установим със сигурност виновниците за неговата гибел. Напротив - той става два пъти герой, защото е тръгнал да среща турския куршум, но среща и предателския. Неговият подвиг може само и единствено да порасне в нашите очи като признателни потомци. 

- Защо, макар че с уточняване на въпроса къде и как е убит Ботев са се занимавали три комисии - през 1901-ва, 1927-а и 1953-та, до истината не се стига?

- Моята амбиция е да сформирам една четвърта комисия, която да разследва гибелта на Войводата. И тя официално да даде отговор на въпроса - къде, как и кой уби Христо Ботев. Но ако се докаже, че убиецът е българин, според мен нищо не губим. Това не значи, че целият български народ е предателски, че всички са предатели... 

Предателите си имат конкретни имена

Това са групата около Никола Обретенов. Говорим за Димитър Тодоров - Димитрото, Сава Пенев и Георги Апостолов. Тези четиримата ликвидират в много стройна последователност при много сходни обстоятелства, освен Христо Ботев, още петима души от ръководните фактори в Ботевата чета.

През 1927 г. истината е била много близо да излезе наяве, когато Никола Обретенов посочва лобното място много уверено, макар че се качва за пръв път след 50 години във Врачанския балкан (имайте предвид, че той е вече на 78 г.). Изяснени са и обстоятелствата около убийството - единичен изстрел, лоша видимост, прекратяване на сражението, отсъствие на неприятели.

Командващият врачанския гарнизон подполк. Младен Чукурски запитва Обретенов: “От всичко това излиза, че някой от вас го е убил?!”. И бърка, като продължава: “Кажи, дядо Никола, ти ли го уби?”. Обретенов заявява: “Не съм го убил АЗ, бе, деца мои”. Да, съгласен съм - Обретенов е най-малко вероятният убиец. Но такъв със сигурност е един измежду Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Сава Пенев. 

- Но защо 50 години се мълчи и едва през 1927 г. се казва, че убийството не е на Милин камък, на Вола, не е на Околчица, а на Камарата над Йолковица? 

- Всъщност Захари Стоянов е първият човек, който се качва на местата на последното сражение от 20 май 1876 г. във Врачанския балкан

Той обаче е подведен от местния овчар Димитър Мазната, от който четата взима прословутите агнета преди последния бой, и пише, че Войводата е загинал “на Вола”. След него и дядо Вазов се качва по стръмните пътеки на Балкана през 1899 г. и отново се подвежда по митологичната теза за Вола - “Там на Вола, сред пустинния Балкан...” Всъщност точното лобно място на Войводата е установено от трите официални комисии - то се намира на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. 

Крайно време е българите да го знаем, но не го знаем, както е и с гроба на Левски

Колкото до това дали хората няма да се стъписат, научавайки истината, сам Ботев си го е казал - “Свободата е мила, истината е свята”. Колкото и болезнена да е, само тя ще ни спаси. Само така ще си добием самочувствието. Само така ще направим нова България, за която са си мечтали Ботев и Левски... 

- Искрен, с учудване разбрах, че като ученик историята не ти е била любим предмет. Какво се случи, че я превърна в своя кауза?

- Да, като малък не се интересувах от историята, но около завършването на средното ми образование излязоха документи, които ме предизвикаха да се посветя на тази мисия. Оказа се, че прапрадядо ми Никола Вълчев Минков е бил един от 200-те Ботеви четници

Тогава осъзнах, че трябва да дам всичко от себе си, за да мога да предам истината за Историята и Героите ни на младото поколение и основах “НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ” - моят проект, с който заснех над 20 филма за героите, проведох и продължавам да провеждам хиляди уроци по родолюбие. Дебютната ми книга не е плод на работа от днес или от вчера, а идва след 10-годишен упорит труд по темата за гибелта на Войводата.

Тя е естествено продължение на петте ми документални филма за Христо Ботев, като в последния - “УБИЙ БОТЕВ” (2017 г.), разследваме на терен убийството с помощта на специалисти като проф. Пламен Митев, Румен Леонидов, Росен Тахов, доц. д-р инж. полк. Георги Маринов и др. Прекарах две “пандемични” години почти изцяло в Националната библиотека и Държавния архив. 

- Сигурно не ти е било лесно да проведеш своето разследване?

- Не се сблъсках с много трудности, защото бях убеден в правотата на моята теза, тъй като от години познавам документалния материал по темата. Липсват официални османски документи за сражението от 20 май 1876 г., което като историци ни принуждава да работим с вторични извори - спомени на четници. Двама са оцелелите очевидци на Ботевата гибел - Никола Тихов Обретенов и Димитър Тодоров - Димитрото. Те оставят през годините след Освобождението общо 12 (!) различни версии по въпроса за това кой, къде и как уби Войводата Христо Ботев. 

Аз ги поставям на естествения детектор на лъжата - природния полиграф, който представлява Врачанският балкан

Читателят веднага ще съзре очевидните противоречия, които като разумни хора ни карат да се усъмним, че някой черкезин, скрит в пълна тъмнина, от 250-300 метра ще уцели единствено Войводата, ще пожали останалите около него четници и преспокойно ще си замине. Няма да се уморя да повтарям - убийството на Ботев е дело на малка заговорническа група, в която влизат Н. Обретенов, Георги Апостолов, Д. Тодоров и Сава Пенев.

- Сигурна съм, че читателите ще пожелаят да прочетат книгата ти, но открехни малко завесите, моля те. Какво се крие зад тях?

- Всичко започва с тази брилянтна схема на гюргевските апостоли, които “вербуват” дееца на Врачанския революционен комитет Мито Цветков Бакалбашийски. Той взима на вересия “ангро” огромно количество лой и пастърма, които продава с печалба. Огромната сума получава “в кеш” - 13 000 златни франка, които са предоставени на гюргевци - Стамболов, Апостолов, Заимов, Обретенов, за да доставят оръжие на Враца по заявка “500 пушки, толкоз револвери и 100 000 патрона”. Те обаче така и не доставят оръжието, Враца затова не въстава и 

Ботев се заканва да търси виновниците и жестоко да ги накаже

И тук вече изниква революционната необходимост - или ние (Обретенов, Апостолов), или той (Христо Ботев). 

- Обикаляш училища и детски градини, за да запалиш в младите българи родолюбие. Какво те питат най-често те?

- Кой уби Ботев и кой предаде Левски? Когато гледаме филмите ми с “живите” Ботев и Левски или аз самият се облека с униформата на Войводата, всички много се вълнуват, особено по-малките.

- Още повече че с Ботев си приличате...

- Приликата е търсена, разбира се, но най-важното, което искам да им предам, е да се гордеят с нашите герои.

- Много от хората, особено по-възрастните, са разочаровани от това, което се случва. Как да ги накараме да вярват, че ще я има Новата България?

- На нас, историците, това ни е слабостта - да се връщаме назад в миналото. Защото в настоящето не виждаме поводи за оптимизъм и надежда. Но за разлика от другите историци, аз контактувам всеки ден с деца и виждам надеждата именно в тях. Когато ги наблюдавам как рецитират стихове, как се вълнуват, когато гледат филмите, когато пеем песни...

Цялата тази емоция, която създавам в училището Х или в детската градина У, ми дава надежда, че след няколко години, когато тези деца пораснат, у тях ще има един устрем за промяна и разчупване на настоящата ситуация. В това са насочени усилията ми.

- А каква е следващата книга, която смяташ да напишеш?

- За читателите на в. “Над 55” ще издам тайната - втората книга, която подготвяме, дай Боже скоро да я издадем, ще бъде за предателите на Васил Левски. Там също историята е много интересна, защото се оказва, че не поп Кръстю е предателят, а има цяла плеяда предатели.

- И преди да се разделим, пожелай нещо на читателите!

- Колкото и да боли понякога, колкото и да не е най-удобната за някои хора, винаги търсете истината! Имате ли мечта, направете всичко възможно да я осъществите! И направете тази Нова България, за която и Ботев, и Левски си дадоха живота. Те това искаха от нас - да сме хора, да се обичаме, да се подкрепяме. И да четем и спазваме заветите им на дело. Бъдете българи, обичайте родината и не спирайте да се гордеете с нея!

Валентина ИВАНОВА