Отправи се към райските градини невероятният актьор Иван Джамбазов. Десетки негови приятели и колеги го изпратиха в последния му път. Като безспорен професионалист той остави ярка диря с много роли на големия и малкия екран и над 1000 дублажа на български и чуждестранни продукции. Последната му изява на екрана бе през 2016 г. във филма “Летовници”. 

Наред с кино- и театралните си роли Иван озвучи десетки филми - български и чужди. Зрителите безпогрешно го разпознават не само по визията, но и по прекрасния радиофоничен глас. В зората на българската телевизия, когато нямаше магнетофони, Джамбазов дублира на живо в ефир 3-часови филми. Една от най-известните му роли в дублажа е тази на д-р Сова в сериала “Болница на края на града”. 

Приятелите на Иван Джамбазов ще го запомнят като ведър и мъдър човек. Негова вярна спътница в живота е актрисата Златина Дончева, ярко име в историята на Сатиричния театър. Двамата споделят страстта си към сценичното изкуство, а брачната им клетва “Докато смъртта ни раздели” остава в сила до последния дъх, цели 65 години. 

Семейството успя с много тъга да продължи да дарява талантите си след загубата на единствения им син Ивайло Джамбазов, който загина нелепо през 2000 г. 

Иван Джамбазов си отиде от този свят като един удовлетворен творец, съпруг и баща. “Над 55” публикува последното интервю на големия актьор. 

- Г-н Джамбазов, вие сте щастлив актьор. Участвате в много филми, някои от тях - на вашия покоен син Ивайло. Какво е усещането? 

- Признавам, приятно е да те режисира собственият ти син. През 2003-та участвах в “Резерват за розови пеликани” и в “Легенда за белия глиган”. И двата филма са детски. Като малък Ивайло стана известен с участието си в “Таралежите се раждат без бодли”, “Петимата от Моби Дик”, “С деца на море”. Тези заглавия вече са класика в нашето кино.

Ивайло обичаше да работи с децата. Но всичко свърши, когато той си отиде, детската тематика остана на заден план. Знаете ли, навремето режисьорът Димитър Петров засне най-хубавите филми за деца. Скромен човек беше, почина през 2018 г. Не се говори за него и това е жалко. Затова творецът не бива да е скромен. 

- Дълго време с вашата съпруга, Златина Дончева, не давате интервюта?

- Златина играеше в Сливен със Стефан Гецов в “Лес” на Островски. Тя изпълни главната роля. На премиерата присъства Тодор Живков, на официалната вечеря я сложиха до него. Сервират салата с майонеза. Взема си от салатата Живков и от вилицата нещо пада върху панталона му, точно върху дюкяна. Сервитьорката не знае какво да прави, Златина - още по-малко, но се престрашава и казва: “Другарю Живков, ако разрешите, изцапахте се!”. Все пак Живков сам се избърсва. 

Тази история, разказана от самата Златина, я раздухаха жълтите вестници

Някакъв “умник” написа в жълтите вестници, че Златина казала: “Исках да пипна на Тодор Живков оная работа”. Затова не обичаме да даваме интервюта. 

- Много играхте, много снимахте. С какво ви помнят хората, според вас? 

- С “Капитан Петко войвода”. Играх Георги Костев, приятел на капитана. Златина също играеше влюбена в Петко. С тоя сериал обикаляхме из цяла България, срещахме се с много хора. Посрещаха екипа извън града или селото, после ни водеха по вечери. 

- Защо, според вас, “Столичани в повече” е толкова актуален и днес - близо десет години след заснемането?

- Лично аз бях ангажиран за кратък епизод. Получи се добре, а работата бе истинско удоволствие. Сериалът показва истинския живот, затова публиката го харесва.

- Какво се случи с продукцията на БНТ “Корави старчета”, в която присъствате и вие?

- Жалко, но не потръгна добре. В малко погранично село, близо до морето, живеят само седмина старци - бохеми и майтапчии. 

След погребението на последната старица в селището им хрумва да си наемат проститутка за купон

Уволнена стриптийзьорка от бара в съседното градче пристига с малкото си момченце при старците. Една буря довежда в селото и малка група чужденци - ловци с водач. Завърта се “бизнес план” с печалба за всички. “Коравите старчета” са си корави, не се отказват от удоволствията на живота. Чудесна трагикомедия! Филмът обаче е с лоша съдба. Трябваше да го започне моят син, Ивайло, но се случи нещастие и той почина. Пламен Масларов пое работата. На десетия ден получи някакъв кръвоизлив и си отиде. Операторът Ивайло Пенчев довърши филма. Всички се мобилизирахме и работихме всеотдайно. Злата участ не секна! Актьорите Николай Чиприянов и Стефан Бобадов не дочакаха да видят лентата.

- Защо актьори от вашето поколение често отказват участие във филми и сериали? 

- Заради халтурата. Едно време имаше критерии. Слабите сценарии ги отхвърляха. Сега който намери някакви пари, снима! Аз не съм привърженик на цензурата, аз съм за професионализма. Не може да отида на терена и да ми казват в последния момент: ето ти листче, тук кажи така, там кажи иначе! Нямаше такова нещо в миналото. Ако ви покажа една работна тетрадка на сина ми Ивайло за някой от неговите филми, ще видите как всичко е разграфено ден по ден. Всеки си знае и мястото, и работата. 

- Тоест мислите, че днешните продукции не заслужават вашето внимание?

- Да. Днес нямаме солидно образование. Когато аз бях в държавното висше театрално училище, ми преподаваха Боян Дановски, Кръстьо Мирски, Борис Михайлов, Владо Трендафилов, Масалитинов, Сърчаджиев и да не изброявам повече. Сега, в така наречения НАТФИЗ, половината преподаватели са изпаднали от активния процес на работа. Ама са станали професори! Те не знаят да говорят! Имахме един преподавател по техника на говора, Борис Михайлов - играеше в Народния театър. Беше работил в театъра на Райнхарт в Берлин, три езика владееше. 

Казваше така: 

„Който иска да се учи, да ме слуша и да присъства на упражненията. Който не иска, да го няма” 

“Деца, искам да отидете в Народния театър, отзад, в кошарата, където са правостоящите. И да слушате. Да чуете колко тихо ще говоря и как ще се чува в цялата зала”, съветваше ни той. В кошарата - на партера в театъра, се събираха 300 души. Винаги бе пълно. Велики хора бяха моите преподаватели. Боян Дановски също владееше няколко езика, превеждаше Шекспир, пиеси пишеше. По време на Лайпцигския процес е бил преводач на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. 

Нашите преподаватели бяха хора от “онова време” - отпреди 9 септември 1944-та са работили в театъра. 

Ще припомня, че във випуска ни със Златина бяхме с Татяна Лолова, Кольо Анастасов, Григор Вачков, Ицко Финци, Емилия Радева, Юрий Яковлев, Петър Чернев, режисьорите Методи Андонов, Людмил Кирков, Станчо Станчев - дълги години директор на Варненския театър. Никой от тях не отиде да преподава в театралното училище, единствено Методи Андонов, Бог да го прости, го направи, но за кратко време.

Сега такива хора няма. Няма и критерии. Първото нещо, което трябва да се научи в академията, е говорът - да се научат бъдещите актьори да говорят. А не още от първи курс да правят с тях експерименти на модерен театър. Научи го първо на А, Б, научи го, че 2 и 2 е равно на четири, пък после му давай логаритми. 

Щрихи към биографията

Иван Джамбазов е роден през 1932 г. в София. През 1951 г. кандидатства във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” и в Националната спортна академия. Приет е и на двете места. Избира ВИТИЗ, където учи актьорско майсторство в класа на проф. Боян Дановски.

Освен на театралната сцена, публиката го познава от участията му в над 50 филма. Сред тях са “Матриархат”, “Петък вечер”, “На малкия остров”, “Игрек 17”, “Един наивник на средна възраст”, “Реквием за една мръсница”, “24 часа дъжд”, “Вик за помощ”, “Равновесие”, “Немирната птица любов”, “Корави старчета”. Колоритни са образите му в сериалите “На всеки километър”, “Демонът на империята”, “Синята лампа”, “Капитан Петко войвода”, “Дом за нашите деца”, “Дунав мост”. В малката роля на пациент в болница в хитовия сериал “Столичани в повече”, където Иван Джамбазов партнира достойно на Ненчо Илчев - свещеник Григорий Чомпалов. 

Нели ИВАНОВА