В българската музика няма друга китара като неговата, която да може да се чуе в толкова много записи през последните близо четири десетилетия. Китарист на групата ФСБ от 1978 г., Иван Лечев същевременно се утвърждава като един от най-търсените студийни музиканти и аранжори у нас.
Кой още е Иван Лечев?

Ето какво казва самият музикант за себе си:

- Очевидно се стремя да бъда и амбициозен професионалист, и човек на живота, а и добър баща... Засега се получава, макар и с известни усилия. Що се отнася до музиката - тя е била винаги около мен, както въздухът, който дишам. Израснал съм в семейство на големи музиканти и някак естествено се получи и аз да се занимавам с музика. Започнах с цигулка, под ръководството на баща ми - проф. Боян Лечев, който, за съжаление, напусна този свят, но остави изключително наследство от отлично обучени цигулари, повечето от които са концертмайстори в едни от най-именитите световни оркестри.

Иван Лечев обаче загърбва академичния път, отдава се на арт рока и се превръща в един от най-любимите и разностранни музиканти. Създава стотици аранжименти за почти всички български певци. Разбира се, най-голямо място в творчеството му заема знаменитата група ФСБ.

- Имах щастието да попадна още като студент на хора със сходно мислене, с които работя близо 40 години - музикантите от ФСБ, групата, която е гръбначният стълб на цялата ми кариера като музикант

Тези хора, тяхното отношение към музиката, към работата, техните критерии до голяма степен ме направиха това, което съм. 

Всеки голям творец има своето начало. Иван си спомня за първите крачки, които е направил като китарист:

- Първата китара донесе вкъщи по-големият ми брат и тя някак ми се лепна в ръцете, и така до ден днешен. И досега нямам решение на въпроса на кой от двата инструмента ми е по-приятно да свиря - на цигулка или на китара. Важното всъщност е какво човек изразява с музиката, какво предава на хората, които го слушат, а инструментът и техниката са само средства за това изразяване.

Освен че е изключително талантлив, Иван Лечев е и чаровник, на който жените трудно устояват

Преди няколко години той сключи четвърти брак с 19 години по-младата актриса, певица и детска писателка Жени Александрова-Лечева, която преди време гостува с интервю на страниците на “Над 55”. Така потвърди поговорката, че на любовта всички възрасти са покорни. Страстите между двамата избухнали по време на шоуто “Мюзик айдъл”. Те вече имат и малък син, който провокира Жени да разказва красиви приказки. 

От втората си съпруга - шармантната мулатка Оля, Иван има голямо момче, който носи същото име.

- С Оля поддържаме отношения в добрия тон. Обществена тайна е, че няколко пъти съм се женил..., но хайде да не говорим за това. Аз съм такъв, не мога да бъда лицемер и да водя някакъв паралелен живот, както много хора го правят с любовниците си. Аз или съм с един човек, или не съм. Просто не мога по друг начин - откровен е Лечев.
С Жени и малкия им син

Освен музиката и жените той има още една страст - виното

- Сомелиер съм от 10-ина години. Мой приятел - Иван Иванов от Харманли, произвежда вино, а от мен е марката. Разбрах, че прави вино от 40 г. и когато го опитах, бях смаян, че някой може да направи такава напитка в полудомашни условия. Реших да инвестирам в етикет и в бутилиране, а виното да е от него. Така и пише на етикетите - произведено от Иван Иванов, под патронажа на Иван Лечев. Виното е червено. Бялото вино трудно се получава добро у нас. Смятам, че станах вече достатъчно известен като сомелиер, но мисля, че по-важното, към което се стремя, е да бъда добър съпруг и татко.

А ето и някои от съветите на музиканта, който вече е и спец по божествената напитка:

- Още като разгледате бутилката, тя трябва да изглежда класно. Качествените вина се продават в бутилки с вдлъбнато дъно. Рядко се случва някой да инвестира в скъп етикет и бутилка и да сложи вътре лошо вино. 
Ако виното не е отлежало 10-15 години, не е редно в него да има землисти, кафяви оттенъци. Ако е мътно, го върнете. След като го оцените по цвят, преди да отпиете, се помирисва, ментето си личи веднага. Ще лъха на застояло, на спарено и ще има силни ацетонови нотки, ако съдовете, в които е правено, не са били почистени добре. Силният дъх на карамел също е признак, че виното е окислено.
 
Виното е здравословно, ако не се прекалява, пречиства кръвоносните съдове. Антиоксидант е и се твърди, че маврудът действа антиканцерогенно.

Сигурно вече сте се убедили, че Иван Лечев е една необятна вселена. Ярка личност, която няма как да не забележиш. За него може да се разказва безкрайно. Но нека завършим с някои негови мисли за живота:

- Аз съм на принципа - свободата преди всичко! И до ден днешен всъщност си плащам цената на тази свобода. Защото аз нямам нито един ден трудов стаж като чиновник, не съм работил на заплата. Сега вече имам фирма, чрез която се осигурявам. Въпреки че си мисля, че в наши дни човек, ако излезе в пенсия, това е едно от лошите неща, които могат да му се случат. В смисъл,ако не си си подсигурил старините, едната пенсия не ти решава никакъв проблем
Макар цигулката да отива на второ място, остава любима за Иван.

Ако един възрастен човек трябва да си плати парното, водата и тока тука, в центъра на София, тези пари от пенсията не биха му стигнали дори да яде само кисело мляко и хляб.

За съжаление, от известно време нашата страна е залята от нещо като цунами от бездуховност, простотия, пошлост и имам чувството, че все по-малко остават тези, които имат нужда от стойностно изкуство. Склонен съм да мисля, че този процес е донякъде съзнателно дирижиран от определени кръгове, които имат интерес да поддържат ниско интелектуално ниво на нацията, защото простият човек много по-лесно може да бъде манипулиран и управляван. Изобщо интелигентните хора винаги са били трън в очите на властимащите.

Да не говорим, че много често във властта се оказват хора, които са влезли в политиката по чисто прагматични причини - за да могат без проблеми да “бъркат в меда”, както се казва. Неслучайно в последните години в България хората масово не гласуват (което е изключително погрешно) или гласуват по-скоро ПРОТИВ някоя партия или личност, а не ЗА свой избраник или партия.

В тази връзка, оглеждайки се наоколо, не мога да посоча личност, която бих подкрепил безрезервно, с цялото си доверие. Смятам, че нашата нация има крещяща нужда от герои като от миналото, като Ботев и Левски, хора, готови да пожертват всичко свое в името на една кауза. Вместо това виждаме как все повече затъваме в обикновено консуматорство, в една среда, в която всеки се стреми да надхитри другия.

Мой близък приятел казва, че един от най-големите проблеми на нашата нация е тарикатщината с всичките й последствия - корупцията, безверието и т. н. Неслучайно в държави като Германия, Швейцария, Словения, където хората живеят по правила и вярват в Бог, се живее всъщност много по-лесно.
 
Щрихи към портрета

Иван Лечев е български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си цигуларя Боян Лечев. През 1975 г. завършва Музикалното училище в София. През 1981 г. завършва Музикалната академия също в София. 

За първите си композиционни опити е провокиран от актьора Николай Сотиров и още при своя дебют е предложен за наградата “Аскеер” (спектакълът “Апокалипсис... или?”). Впоследствие е номиниран още два пъти за престижната награда, която получава през 2000 г. за спектакъла “Синята стая” с Аня Пенчева и Андрей Баташов в Народния театър. 

Автор е на музиката на италианския филм “Annata di pregio”. През 2010 г. създава заедно с Цветан Недялков и Веселин Койчев “Acoustic Trio 3000”, чийто албум “Йо-хо” става Албум на годината за 2011 г. на американския сайт indieacoustic.com. От 2013 г. е член на рок групата “Фондацията”.

Ива ВАЛЕНТИНОВА