Доскорошните врагове Прокопиев и Василев днес се оказаха първи приятели, като любовта им избуява в невиждани граници. За разлика от предишните изявления на Василев, списвани на крак от хотела му в Белград, сега банкерът-беглец явно е решил да участва в зле скалъпен предизборен сценарий, под ръководството на олигарха Прокопиев, присъдружните му медии „Капитал“ „Клуб Z“ и „Медиапул“ и партията-джудже на Иван Костов и Радан Кънев - ДСБ.

 За двете години, през които се укрива от правосъдието в България, Цветан Василев не се умори нагло да повтаря, че срутената от него КТБ била „перфектна“ банка, действала на пазара чрез дружества със „специална“ инвестиционна цел. За най-големия крадец в новата българска история бяха без значение заключенията на водещи световни икономисти, като Стив Ханке, че банката е класически случай на финансова пирамида, източвала спестяванията на вложителите или доклада на „Аликс Партнърс“, според който Василев е опоскал под формата на несъбираеми кредити, повечето от които раздадени на свързани с него фирми-бушони, близо 6 млрд. лв. от поверените му финансови средства, собственост на депозантите в банката.

 От своя страна „моралният ментор“ на българската преса Иво Прокопиев, не се отказа 16 години да мълчи като риба, за бандитската приватизация на „Каолин“ и Винпром „Дамяница“, подарени му за жълти стотинки от Иван Костов, както мълчи и за източването на пенсионен фонд „Доверие“, от който според разследване през 2013г. на агенция БГНЕС, разградският бизнесмен и свързани с него дружества са лапнали над 100 млн. лв. и на практика са превърнали парите на българските пенсионери в лична спомагателна касичка. И това точно през времето, когато самият Прокопиев биеше барабана, че Василев източвал парите на вложителите в КТБ.

 Сега двамата мастити радетели за свободата да ползват чуждите пари като свои, най-после се прегърнаха дружески и Василев вече прави „разкритията“ си за политико-медийни и бизнес зависимости, не само през шепата си от платени клакьори - Мирослав Иванов и Огнян Стефанов, а директно от страниците на „Капитал“ и „Дневник“.  

 Какво са си обещали един на друг двамата не е ясно, но гьонсуратлъкът им надминава всичко, на което сме били свидетели през последните години. Може би ги обединява общата им съдба на разследвани от прокуратурата – единият за шеф на организирана престъпна група, източила банка, а другият - по сигнали на Комисията за финансов надзор - за нанесени щети на минopитapни aĸциoнepи в пyблични ĸoмпaнии, за дaнъчни пpecтъплeния, за пpaнe нa пapи и за съставянето на дoĸyмeнти c нeвяpнo cъдъpжaниe. Или пък ги обединява обещана индулгенция, което би обяснило фантазиите на Василев за политически чадъри, скрити участия на политици в дружества и лични нападки към неудобни държавни служители. А може би целувката им в стил Брежнев-Живков е просто обикновен опит на общия им приятел Иван Костов, да клати сегашното управление, в навечерието на президентските избори.  
Каквато и да е причината, в бързината да изтипосат поредното активно мероприятие, Прокопиев и Василев май не са огледали добре „разкритията“ на издирвания от Интерпол фараон. Само признанието му, че реално фирмите-бушони, получили с лека ръка милиарди от КТБ, без никакви обезпечения, и с които пари са пазарувани активи в полза на Василев, са били контролирани именно от него, струва повече от всички усилия на прокуратурата да докаже тази връзка.

 Сега е ред на Прокопиев да даде интервю в някоя от спонсорираните от Василев „медии“, в което да си признае какви са били договорките му с Костов за „Каолин“, с колко е ощетил миноритарните акционери в „Доверие“ при продажбата на „Каолин“ на немската „Кварцверке“, колко соларни парка са изградени с парите на българските пенсионери и защо представляваните от него дружества имат десетки наказателни постановления и актове от Комисията за финансов надзор.

 Тогава и любовта им ще е пълна, и разкритията им – истина.