- Ловната дружинка на Тато го отгледа, бандитската приватизация на Костов го направи милионер за нощ

- Каолиновият крал дърпа конците в държавата от сенките вече десетилетия, с „промяната“ се сдоби и с цяло правителство

- Превърна медиите под контрола си в бухалки и инструменти за лобизъм, изражда журналистиката в пропаганда по опорки

Не са много хората, които могат да кажат как се става милионер за нощ и мултимилионер и олигарх на гърба на цяла една държава и нейните граждани. Иво Прокопиев обаче определено е сред тях. При това – от личен опит и като емблематичен пример.

„Знаков олигарх на Прехода, създаден по съветски модел“. Символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията. „Сляпо петно на българския медиен пейзаж“. Медиен монополист, „използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби“. „Олицетворение на безнаказаното придобиване на обществени блага“. Това са само част от характеристиките, с които цяла редица западни издания описаха енергийния бос и медиен монополист през последните месеци.

Но докато на Запад маската му започна да пада чак сега, то в България аферите на каолиновия крал за последните над две десетилетия са добре познати в публичното пространство у нас. Дотолкова, че въпреки всичките усилия на армията програмисти и юристи, труженици на кръга „Капитал“ и медийната му машина, да зачистят Гугъл от информациите за Прокопиевите далавери, оцелелите в световната търсачка факти за схемите му запълниха 9 обемисти класьора. Които впрочем бяха предадени от опозиционната ДПС на доскорошния „премиер на промяната“ Кирил Петков, за да ги препрати за разследване на прокуратурата.

Оттогава насам обаче темата буквално потъна в небитието, като така и не стана ясно по чия вина. На Петков, който лично бе инсталиран начело на държавата от разградския олигарх с все правителството си, продукт на коалиция по (олигархични) интереси. Или на прокуратурата, която вече веднъж „помилва“ Прокопиев, отказвайки се да жали пред ВКС оправдателната му присъда за аферата EVN. Но за това – след малко. Фактът е, че въпреки всички разследвания, стъпващи изцяло на факти, за престъпленията му, каолиновият бос продължава да оплита в мрежите си държавата, да граби обществените ресурси, да източва джобовете ни и да замърсява медийното ни пространство с пропаганда и фалшиви новини, изплъзвайки се безнаказано от възмездието.

Началото

Факт впрочем е и друго – че всеки милион си има начало. При Прокопиев то тръгва още от семейството му. Дали са му пели в люлката „Нас червеното знаме роди ни“ или не засега остава енигма, но че е отгледан под зоркия поглед на ловната дружинка на Тодор Живков е напълно сигурно. Със стабилна комунистическо-номенклатурна закалка, 51-годишният днес разградчанин е син на верен кадър на УБО, назначен лично от Тато за директор на ловното стопанство „Воден“.

Така бъдещият каолинов бос не само получава привилегията да расте около бившия Първи и ловните му другари, но и да се нареди сред комунистическите избраници, преквалифицирани по спешност в капиталисти след началото на Прехода. В конкретния случай обаче неговото „куфарче с пари“ идва под формата на едни от първите частни вестници в държавата, чиито издател става той. Но джакпота удря по време на Костовата приватизация, когато буквално за нощ се буди милионер. Тогава получава срещу жълти стотинки монополиста на Балканите в добива на каолин – едноименното дружество „Каолин“, както и винарската изба „Дамяница“.

Доколко сделките са отговаряли на обществения интерес говорят ясно два факта. „Каолин“ е придобит от Прокопиев на 11 пъти по-ниска цена от пазарната, при това – чрез РМД. Консултант по сделката е друго негово дружество – „Булброкърс“. А „Дамяница“? Отново с РМД и за 3 млн. долара, от които той и другарите му в схемата заплащат едва 60 000 долара, а останалите – с отлагане във времето, при това с държавни облигации.

Мишена

В отплата в Прокопиевия вестник „Капитал“ се редят статия след статия, венцеславещи кабинета „Костов“, но разменната монета далеч не е само медийният комфорт, осигурен от новоизлюпения приватизационен милионер за ментора му Иван Костов, подарил му две от златните кокошки на българската икономика.

С новопридобитото си богатство той започва да плете цяла мрежа от медии и НПО-та, които акушират първо на политическите проекти на Костов, а след оттеглянето на Командира от оперативната работа на кукловод от сенките, и на партийните отрочета, създавани от поелия тези функции Прокопиев. Крайната цел на въпросната мрежа обаче далеч не се ограничава до въпросния политинженеринг. Мишената е цялото публично пространство в страната, което разградският бос от десетилетия се опитва да превърне в заложник на собствените си интереси.

Използвайки журналистиката едновременно като бухалка срещу враговете му – неговите, на кръга му „Капитал“ и на менторите му, а от друга – като лобистки инструмент за пълненето с държавни средства и пари от джоба на всички ни на собствените си банкови сметки.

Така, ако се чудите как се стигна до абсурда една трета от сметките ни за ток да отива всъщност за ВЕИ-та и перки, просто можете да разровите архива на „Капитал“ от началото на века. И ще откриете, че решенията на управлявалите тогава правителства за привилегиите, давани на сектора, са вземани насред масирани медийни кампании, водени от страниците, а в последствие от сайтовете на изданията, контролирани от тартора на кръга „Капитал“. А ако си мислите, че въпросните статии са били продукт на внезапно осенила авторите им самоинициатива, дълбоко грешите. Справка – протестите през 2013 г. срещу напомпаните от трите енергийни монополисти сметки за ток, при които „Капитал“ упорито защитава интересите не на гражданите, а на монополистите. И по-конкретно на един от тях – EVN. Защо стана ясно насред самите протести, когато бе хакната пощата на Прокопиев и се оказа, че енергийният бос, монополист именно във ВЕИ сектора, има навика да праща по мейла свои „размисли“ по темата до журналистите си, за да превъплътят те въпросните „размисли“ в уж независими статии.

След случката разградският каолинов бос смени пращането на опорки по електронната поща с тайни спявки с тружениците си от вече действащата на пълни обороти машина за разпръскване на манипулации и фалшиви новини, но крайната цел си остана непроменена. А именно – вземане в заложник на публичното пространство и превръщане на журналистиката в пропаганда по опорки.

Пропаганда

Знаете ли откъде идва понятието олигарх? Произхожда от Древна Гърция, като означава, че властта е концентрирана в ръцете на малък кръг от хората. В наше време и по-конкретно в държави, действащи по наложения в Русия тертип, олигарсите обикновено не участват лично във властта, а действат чрез назначени или посочени от тях лица, като в същото време в ръцете им са съсредоточени активи в политиката, икономиката и медиите. Да ви звучи познато? Далеч не случайно френското издание Economie Matin разобличи Прокопиев именно като олигарх, създаден по съветски тертип.

В начина си на действие той следва матрица, която отдавна е изпитана в Русия. И приликите далеч не приключват с факта, че руските олигарси бяха създадени именно при приватизацията там след разпада на СССР. На принципа на руската матрьошка и Прокопиев в годините след придобиването на „Каолин“ и „Дамяница“ и превземането на ВЕИ сектора започва да развива цяла мрежа от свои проксита, която захранва с обществените ресурси, заграбени с тяхна помощ.

Матрица

Матрицата е повече от ясна. От една страна не просто с годините разширява диктата си над медийния сектор, като се превръща в монополист, но затваря изцяло кръга на информационния поток. Прави го през внимателно изградената мрежа от десетки НПО-та, които въпреки огромната си бройка, са навързани като коледни кърначета през едни и същи подставени лица на Прокопиевия кръг „Капитал“.

Така след като разградският олигарх зададе темата, уж независимите експерти започват сутрин, обед и вечер да изскачат като навити пружини от медиите, попаднали под контрола на каолиновия бос, след което тезите, развивани от тях, са преповтаряни от същите тези медии. Така и у нас се репродуцира феномена на т.нар. „ехо стаи“, познат като основен инструмент на разпространението на фалшиви новини.

Благодарение на този феномен публичното пространство става заложник на интересите на олигарха и на неговите партньори по далавери и афери, като напълно подменя дневния ред на гражданите на държавата. Как точно действа моделът в случая с Прокопиев лъсна достатъчно ясно от стенограмите от скандала „АРГОгейт“, които нагледно показаха как олигархът спуска задачи на уж несвързани с него НПО-експерти, политици и журналисти.

Благодарение на въпросната матрица от десетилетия Прокопиев кадрува в изпълнителната власт, като „назначава“ и „сваля“ министри без изобщо някога да се е явявал на избори. Вместо това стои в сенките и акушира чрез медиите и НПО-ата си на политически проекти, които сменя като носни кърпички щом се амортизират. А те се амортизират бързо и обичайно претърпяват крах още на вторите избори, на които се явяват. Справка – „Синята коалиция“, а след нея „Реформаторския блок“, „Да, България“, „Демократична България“, за да се стигне до усмихнатото лице на българската олигархия Кирил Петков и неговата ПП, която буквално открадна надеждите на обществото за промяна, превръщайки я в подмяна в интерес на Прокопиев и ко.

Политици на конци

Кабинетът на „Продължаваме промяната“ ще остане в историята на държавата освен като първия, свален с вот на недоверие и като първото частно правителство. На Иво Прокопиев. Въпросният кабинет обаче далеч не е единственият, обслужвал на интересите не на гражданите, а тези на олигарха и насочвал обществени ресурси в неговия джоб. Просто е първият, сформиран изцяло под негова диктовка.

От признание на Бойко Борисов стана ясно, че той е кадрувал в изпълнителната власт още през 2009 г., когато лично посочил „5-6 министри“ в първия кабинет на лидера на ГЕРБ. Сред тях и ключовите за интересите му шефове на финансовото и икономическото ведомство – Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Задкулисното му участие във властта обаче изобщо не се изчерпва дотук, тъй като фактите сочат, че Прокопиев е имал свои представители и в почти всяко следващо правителство.
Благодарение на тях поставя свои хора начело и на ключови звена от втория ешелон на властта, в това число и в регулаторните органи, отговарящи за контрола върху разходването на обществените средства. Така постепенно започва да монополизира цели сектори от икономиката и да диктува правила, обслужващи собствената му бизнесимперия, а със заграбеното да продължава да разраства и да плаща на хранениците си в матрицата, завладяла медийното пространство.

Схеми

Само преди няколко месеца например лъсна, че от 2010 г. насам 13 дружества, за които се твърди, че са свързани именно с енергийния олигарх, са вземали средно годишно по 50 млн. лева премии от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Така, за времето от 2010 г. до 2021 г. те са прибрали малко над половин милиард лева. Това далеч не е единственият нагледен пример за колосалното източване, вихрещо се под носа и с участието на конкретни проксита на Прокопиев във властта.

И далеч не се ограничава единствено в енергетиката. Скандалът с т.нар. „златни паспорти“ например показа, че от лансираната от Костов схема за даване на гражданство и право на временно пребиваване у нас срещу инвестиции, която бе масирано прокламирана и от медиите на Прокопиев, са се облагодетелствали главно граждани на Русия и Китай. При това без да предоставят реални инвестиции, превъртайки едни и същи пари с фиктивни транзакции и документи. На този фон едва ли някой ще се изненада, че въпросната схема се е вихрела във времена, в които начело на Българската агенция за инвестиции бе небезизвестният вече Стамен Янев – верен труженик на кръга „Капитал“ и бивш фирмен адвокат на Кирил Петков.

Безнаказаност

И ако това са далавери от по-нови времена, то примерите за такива в годините преди Прокопиев да започне да назначава министри и цели правителства също не липсват. И далеч не се ограничават само до аферите с „Каолин“ и „Дамяница“, нито до разследванията за умишлено намаляване на добивите на каолин с цел ужилване на държавата с милиони от прикрити концесионни такси.

Нито и до източването на джобовете ни с напомпани сметки за ток през златните „зелени добавки“. Прокопиев посмя да посегне дори на българските пенсионери с аферата с фонд „Доверие“, ощетявайки го с милиони през свои офшорки. Толкова за моралните устои на олигарха, който вече години раздава през медиите и платените си глашатаи от НПО-сектора и политиката индулгенции за хората, обслужващи банковите му сметки и присъди за враговете си, подлагайки ги на зловещи очернящи кампании.

Тук е моментът да се запитаме как на фона на всички тези факти, доказващи с ясни цифри и данни далаверите и нарушенията му, той продължава да бяга от възмездието за стореното. Отговорът е мъчително прост – благодарение на паяжината изградена от него, освен изпълнителната власт, с годините той се намести и в съдебната, изграждайки цяла гвардия от магистрати, заклели се да бранят интересите на обществото, но всъщност защитаващи единствено грантовете си и тези на човека, който им ги урежда. Съюзът на съдиите в България, превърнал се в пипало на кръга „Капитал“ в Темида далеч не е единственият пример за това, а паяжината на Прокопиев не се ограничава само до съдебната власт.

Няколко конкретни ходове на прокуратурата показаха, че за съжаление в матрицата на олигарха по съветски модел е попаднало и държавното обвинение. Няма друго обяснение за факта, че противно на собствената си практика, през 2020 г., след като спецсъдът оневини Прокопиев, Дянков и Трайчо Трайков за аферата „EVN“, прокуратурата сама се отказа от възможността да жали решението пред ВКС. А също и за друг показателен факт – че няколко месеца по-късно е било прекратено и досъдебното производство срещу разградския олигарх по обвинение за пране на пари. Каква е причината за тези нелогични ходове на прокуратурата все още не е ясно.

Но пък е ясно какво се случва с тези, дръзнали да се опълчат на Прокопиев като КПКОНПИ например, което единствено стигна докрай и му наложи запори за над 200 млн. лева незаконно придобито имущество. Запори, които бяха потвърдени с девет съдебни решения. Благодарение на очернящата кампания, проведена от медиите и прокситата от машината му за манипулации и пропаганда, а също и на прокситата му във вече разпуснатия парламент и кабинета „Петков“ обаче КПКОНПИ бе обезглавено и на път да бъде разформировано. Което само показва размерите на „завладяната държава“, изградена от олигарха.

Олигархът днес

Но както е казал класикът в живота всичко си има начало и край, само саламът има два края. А краят на каолиновото кралство на Прокопиев вече чука на вратата. Маската на невинно юпи, надяната преди две десетилетия, за да се внедри успешно както сред родния бизнес елит, така и сред международните партньори на страната, вече виси грозно на гушата му. А под нея ясно се вижда истеричната физиономия на човек, който знае, че империята му от карти е на път да рухне. Просто защото никой вече не му вярва – нито у нас, нито зад граница.

А когато маската на разградския олигарх падне изцяло, страната ни ще има шанса най-накрая да тръгне по проатлантическия си път. Отърсила се от всички злокобни остатъци на бившия комунистически режим.

Източник: "Труд"