Колко дълго помни един олигарх? Колкото му е изгодно. Показателен пример – медийният монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев и цялата му кохорта от говорещи главички, които се активират по зададена тема.

А темата днес отново е КТБ и фалита й, последвал чудовищното източване на трезора от страна на укриващия се банкер Цветан Василев. От официалния крах на банката минаха 8 години, но и днес бруталното й източване се ползва като бухалка срещу неудобните за тези, които я източиха. Като Цветан Василев например. А също и Прокопиев и антуража му.

Но да се върнем на темата за паметта – важно е и днес да си спомним кои бяха основните действащи лица в измамата КТБ и кой помогна на Василев да си отгледа „дупка под похлупак“ (по Стив Ханке).

Естествено огромна роля в аферата зае самият Цветан Василев, който чрез серия от свързани дружества успя да издълбае над 5,6 млрд. лв. яма в трезора. Пари, които и до днес се използват от банкера-беглец, за да се разправя с враговете си. Пари, които явно станаха и причина в любовна прегръдка с него да се впие и Иво Прокопиев.

Същият Прокопиев, който няколко години преди да рухне банката ката час поръчваше разследвания на придворните си журналисти за злоупотребите в трезора.

Ако днес се опитате да намерите част от тези разследвания, разбира се, ще бъде толкова трудно, колкото да уредите ексхумация. Голяма част от тях са погребани под тонове информация в защита на Цветан Василев и срещу вечния враг на олигарсите у нас Делян Пеевски.

Депутатът от опозиционната ДПС и самото движение от близо две десетилетия са явният трън, който спъва опитите на задкулисието у нас да си разпредели държавите блага като баница. И затова е и враг № 1 на същото това задкулисие, което не пести време и пари, за да го черни нон-стоп.

Така по-упоритите, които все пак успеят да стигнат до архива до 2014 г. (и си платят абонамента), ще видят, че в „Капитал“ и „Дневник“ има огромна поредица от материали, описващи почти с прецизността на участник в схемата източването на трезора. Та, защо днес тази „безценна“ колекция от разкрития на Прокопиевата чета е така старателно потулена?

Отговорът е прост – защото така му е удобно на самия Прокопиев. Който упорито се пробва да лансира версията, че КТБ рухнала не от източванията на самия банкер и зверската далавера с парите на вложителите, а заради „медийна атака“ от страна на бившите издания на Делян Пеевски.

Поне така пише в българската секция на „Свободна Европа“ Николай Стайков. Виден храненик на Прокопиев, инсталиран на различни позиции ту в Антикорупционния фонд, ту в БГ секцията на „Свободна Европа“, но в действителност кукла на конци на олигарха.

За тези с по-къса памет ще припомним, че именно Стайков, заедно с Антоанета Цонева и Асен Генов, подаде сигнала срещу КТБ, по който започна разследването от страна на прокуратурата около аферите с трезора. Днес този факт е удобно премълчан от самия Стайков, който в жален материал, озаглавен „Защо фалират банки в България?

Решението от Страсбург и ненаучените уроци“ и публикуван в „Свободна Европа“ се опитва да пренапише историята на банката. Изкарвайки – видиш ли – че банката била „бутната“ от статии били в бившите вече издания на Делян Пеевски. Като примери за такива статии описва „Телеграф“ и „Монитор“, услужливо пропускайки поредиците материали в „Капитал“.

Пропуска впрочем и собствената си роля в цялата история. Така Николай Стайков е един от подателите на сигнала срещу КТБ, днес се прави на ни лук ял, ни лук мирисал по темата. И дори достига нови висини в пропагандата:

„Липсата на пари в банката беше предизвикана, поне видимо, от паническото теглене на депозити поради публични информации за системното ѝ източване. Те идваха изцяло от медиите от групата на Делян Пеевски (основно “Телеграф” и “Монитор”), които използваха седмици наред първите си страници за директни атаки тип “източват КТБ”.

Край на цитата на Стайков. Тоест верният драскач на Прокопиев забравя за десетките публикации, започващи от първа страница на флагмана „Капитал“ за източването на банката, които не ден или два, а цели години красяха изданието? Или по стара традиция на писачите на олигархията се пробва да припише всичко на Пеевски та се стига до абсурда и "Капитал" да бъде изкарван негов?

А може и написаното да е грешка по Фройд и да се окаже, че мечтата на писачите от „Капитал“ е била да работят в издания собственост на Пеевски? Това едва ли ще учуди някого, защото вероятно дори на перата под наем понякога им идва до гуша  от поръчките по опорки.

Така поне за няколко минути могат да помечтаят да работят на място, на което никой не им диктува в ушето или и праща мейли с опорки, по които да бранят интересите на всеки друг, но не и на българското общество.