Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg. От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
“Какво ще й гледам на Виената, град като град -  хора, къщи, салтанати”, казва Бай Ганьо. Цитирам го напълно уместно, защото днес ще  ви разходя из австрийската столица с книжката на Алеко Константинов, вместо пътеводител. 

Хотел “Лондон”

“...Стигнахме във Виена и спряхме в традиционния хотел “Лондон”.   Слугите снеха от колата моята чанта, поискаха да вземат и бай Ганювите дисаги, но той от деликатност ли, кой знае, не им ги даде.
- Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това - не е шега, миризма силна - ще бръкне да извади някое шише - иди го гони сетне! Ти не ги гледай, че са такива мазни. Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо.” 

Чета тематичния откъс от “Бай Ганьо”, докато трамваят скрибуца към “Флайшмаркт” № 28 - адреса на “Лондон”, който, разбира се, отдавна не е хотел, а сграда с апартаменти за състоятелни люде. 
Аристократичната постройка външно е непроменена от втората половина на ХVIII век, когато там се е помещавала  гостилница  “Белият вол”, в която редовно си угаждали знаменитости като Готхолд Лесинг, Ференц Лист и Рихард Вагнер, Йозеф Хайдн, Фридрих Ницше... 

Отсреща е гръцката църква. Т.нар. “Грихен байзел” от 1447 г. Там предпазливият  християнин Ганьо Сомов със сигурност е удрял по един кръст и се е бръквал с някой кройцер за свещичка за Божия подкрепа, преди да продаде гюловото масло. 

Асансьорът в хотел “Лондон”, пред който Бай Ганьо е дърпал дисагите си от пиколото.

Гръцкото кафене

На срещуположната страна е описаното от Алеко “гръцко кафене”. Мястото, където нашенците пийвали сутрешното си “кайве” и... преглеждали българските вестници, които пристигали във Виена с ден закъснение по треня. Табелка “От 1829 година” доказва автентичността на кафенето, в която и обстановката не е мръднала.

Виена - Гръцкото кафене.
 
Сладкарница “При златната чаша”

“...Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе “Мендл”, дето се събират българите, и се упътихме към църквата “Св. Стефан”. Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една сладкарница, където аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома, но се държеше добре и не допущаше волности.... Извръщам да си избера нещо сладко и в това време един негодующ писък оглуши цялото заведение...
- Какво стана, бай Ганьо, ти ли й направи нещо? - извиках аз тревожно и сърдито.
- Не съм бе, брате, какво съм й направил - отговори сплетено бай Ганьо с разтреперан глас.
Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми разправи, че бай Ганьо я оскърбил с действие, похванал я и не само я похванал, ами... Тя искаше да вика полицейския. Скандал!”

Сладкарницата съществува и до днес в подножието на приказно изографисана с амазонки сграда. На почетно място върху фасадата й е съхранена рисунка на златна кафеена чашка и надпис “Zum goldenen Becher” (“При златната чаша”). Издигната е през 1883 година от архитект Вилеман,  който почитал идеята, че острите ъгли отблъскват и настройват негативно. Затова цялата постройка няма нито един ръб. 

Кафене “Мендл”

Но да се върнем към бай Ганьо и Алековите писания:  “...Седя си една сутрин в кафенето, у Мендля. По едно време като кресна в ухото ми едно: “О-о-о! Добър ден!”. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос господин, със засукани мустаки, облечен в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с ботуши и един врачански бастон под мишница. Млад човек: да има, да има най-много триесет години... Ганьо Сомов!”.   

Кафене “Мендл” е красива ъглова сграда на улиците  “Ротентурм” и “Лугек”. До неотдавна мебелировката вътре сякаш идвала от музея. В него сядали на раздумка достолепни кореняци-виенчани с нюх към автентичното.  Един злощастен ден изнасят старинните мебели, извитите закачалки сякаш се съпротивляват, заклещват се по парапета на дървеното балконче, скръбно поскърцват креслата. След няколко месеца на мястото на кафенето заблестява с изкуствената си красота италиански салон за сладолед. Но поне сградата нагоре си е същата като по бай-Ганьово време. 

Операта

“...В операта даваха балета “Рuрреnfее”. Ние заемахме седалища в партера. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Дигна се завесата. Тишина - мъртва. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха.... Боже! Какво виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали.” 
​​​​​​​
След миланската “Ла Скала” виенската опера е може би втората в света, която привлича хора от цял свят, дори ако мразят това изкуство. Защото сградата е фантастична. А изпълнението на Виенския момчешки хор е сближаване с Господ. 

За чест на Ганьо Сомов трябва да признаем неговата напредничава любознателност и желание да се образова. Навремето (както и сега) цените на билетите за опера били доста соленшки и щом той, спестовникът, се е бръкнал, за да слуша “Куклената фея”, значи не е бил съвсем проЗД.


Магдалена ГИГОВА
Снимки Авторката