В Пловдивска област почти липсват регистрирани хосписи, съобщава TrafficNews. Вместо това социални заведения се регистрират формално като домове за възрастни хора – т.нар. резидентна грижа. На практика обаче те обслужват тежко болни, обездвижени или страдащи от деменция пациенти, които по закон следва да бъдат настанени в хоспис под медицински надзор.
Въпреки че това не нарушава действащата нормативна уредба, подобна практика заобикаля здравните стандарти и оставя най-уязвимите пациенти в сива зона между социалната и здравната система.
Хоспис и старчески дом: сходна форма, различно съдържание
Съществени са разликите между хоспис и дом за възрастни хора. Хосписът се води здравна услуга и подлежи на контрол от Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Регистрира се като доставчик по Закона за лечебните заведения и Закона за социалните услуги.
За разлика от това, домовете за възрастни хора са изцяло социална услуга, подчинена на Закона за социалните услуги. Те не подлежат на контрол от Регионалните здравни инспекции и не са задължени да отговарят на медицински стандарти.
Кой за кого е подходящ?
Хосписите са предназначени за пълнолетни с необратими увреждания, в терминално състояние или с нужда от постоянни медицински грижи. От друга страна, резидентната грижа е насочена към възрастни хора, които не се самообслужват, но не задължително са тежко болни. В хосписите работят лекари, медицински сестри и болногледачи, докато в социалните домове персоналът често се ограничава до социален работник и санитар.
Разлики в оборудването и условията
Хосписите са задължени да разполагат с медицинско оборудване – механизирани легла, кислородни системи, аларми, индивидуални санитарни помещения и самостоятелни стаи за терминални пациенти. Здравословното хранене е планирано от диетолог, а средата е адаптирана за хора с увреждания.
Домовете за възрастни не поддържат това ниво на оборудване. Допускат се стаи с трима души и общи бани. Храненето е на обща трапеза, освен при необходимост. Основният акцент е върху социализацията, а не върху лечението.
