Повечето пенсионери вече взимат повече от минималната заплата за страната, показва данни на НОИ, пише "Труд". При 780 лв. минимална заплата, след данъци и осигуровки чистата сума за получаване е 605 лв.

Същевременно над 1 млн. пенсионери получават над 600 лв. на месец, като тук влизат както основните им пенсии, така и наследствените, вдовишките и различните добавки.

Общият брой на пенсионерите е 2,029 млн., като над 53,8% от тях получават повече от хората, работещи на минимална заплата, показват данни на НОИ към края на месец юни. Тези данни са преди увеличението на пенсиите от 1 юли с 12%. Затова действителният брой на пенсионерите, които получават повече от работещите хора с най-ниски доходи, е още по-голям.

Дори без да броим различните добавки към пенсиите, всеки трети пенсионер получава над една нетна минимална заплата на месец. Основната пенсия е над 600 лв. за 746,47 хил. души, което представлява 36,8% от всички пенсионери, показват данните на НОИ.

Въпреки увеличението на пенсиите през последните години, голяма част от пенсионерите продължават да мизерстват. Над 303 хил. пенсионери взимат по-малко от 400 лв. на месец заедно с различните добавки. От тях 710 души получават под 222,30 лв.

През настоящата година линията на бедност е 504 лв. А от януари до юни 658 хил. пенсионери са получавали по-малки суми. С увеличението на пенсиите от 1 юли техният брой е намалял близо два пъти, но все още 326 хил. души взимат по-малки суми от линията на бедност.

От 1 януари 2024 г. техният брой ще се увеличи, защото е планирано линията на бедност да бъде вдигната на 526 лв. А следващото увеличение на пенсиите вероятно ще бъде чак от средата на 2024 г., както по принцип е заложено в Кодекса за социално осигуряване.

Докато част от пенсионерите се чудят как да платят сметките си за ток и дали ще имат пари за парно, след като за следващата зима ще плащат пълния размер на ДДС за отопление и сметките ще бъдат рекордно високи, част от пенсионерите получават завидно големи суми. 1121 пенсионери получават над 3400 лв. на месец под формата на пенсии и различни добавки. От тях 783 души взимат точно по 3400 лв. За да вземе такава заплата работещ човек, брутното му възнаграждение трябва да е 4250 лв.

Други над 7 хил. пенсионери получават между 2500 лв. и 3000 лв. на месец. А 27 хил. души взимат под формата на пенсии и добавки между 2000 лв. и 2500 лв. Други 53 хил. пенсионери получават между 1600 лв. и 2000 лв. на месец. Всички те взимат повече от средната заплата за страната след плащане на данъци и осигуровки.

Всеки трети получава най-малка сума за стаж и възраст

45% от хората взимат минимални пенсии

100 хил. души нямат стаж за пълна пенсия

45% от пенсионерите взимат основна пенсия в минималния размер за съответната категория, показват данни на НОИ към края на месец юни. Общият брой на пенсионерите е малко над 2 млн. души, а от тях 925,6 хил. взимат пенсии в минимален размер.

При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване близо 440 хил. са в минимален размер за съответната степен на увреждане, което е над 76% от всички инвалидни пенсии. Но и при хората с пенсии за стаж и възраст е много голям делът на тези с минимална пенсия. Общият брой на хората с основна пенсия за стаж и възраст e 1,437 млн. души. От тях 36,3% взимат минималната пенсия.

През първата половина на годината минималната пенсия за стаж и възраст е 467 лв. Но близо 103 хил. души нямат достатъчно стаж, за да я получат и затова взимат по-малки суми. През настоящата година необходимият стаж за получаване на пенсия е 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете. Но дори да нямат този стаж, Кодексът за социално осигуряване дава право мъжете и жените да се пенсионират при навършване на 67 години, стига да имат поне 15 години действителен осигурителен стаж.

От тази възможност през годините са се възползвали близо 103 хил. души, показват данните на НОИ. Те са излезли в пенсия при условията на непълен осигурителен стаж и затова пенсиите им са в размер на 85% от минималната пенсия за стаж и възраст. В резултат тези хора получават по 396,95 лв. на месец.

Най-малко взимат в Кърджали

Средната пенсия в София надмина 900 лв.

Средната сума е 742 лв.

Средната пенсия в София надмина 900 лв. и за първата половина на годината е 904,71 лв., показват данни на НОИ. В тази сума влиза не само основната пенсия, а и вдовишките и всички добавки. Получаваните в столицата пенсии са с над 21% по-високи от средната сума, която получават пенсионерите в страната, която за първата половина на годината е 742 лв.

Причината за това е, че в София са централите на повечето големи фирми, в столицата са администрацията и парламентът. Всичко това води до изплащане на по-високи заплати, а съответно и до по-високи пенсии.

На второ място по най-високи пенсии е Бургас, където средният им размер е 825,23 лв. Топ три на областите с най-високи пенсии се допълва от Перник с 816,57 лв. Във всички останали области на страната средният размер на пенсиите е под 800 лв.

Най-близо до водещите градове по размер на пенсиите са Варна и Стара Загора, като и в двете области средният размер на пенсията е 785 лв., показват данните на НОИ. Топ 10 на градовете с най-високи пенсии се допълва от областите Кюстендил (777,36 лв.), София (768,34 лв.), Враца (742,96 лв.), Ямбол (721,39 лв.) и Пловдив (721,03 лв.). Само в още три области - Смолян, Хасково и Габрово, средната пенсия е над 700 лв.

Най-малки са пенсиите в област Кърджали, където средният им размер е 598,62 лв. Причината за това е, че там голяма част от хората са земеделски производители. Те плащат по-ниски осигуровки и съответно получават по-малки пенсии.

Най-зле сред страните от ЕС са в Естония

Всеки трети живее в бедност

Най-добре са в Словакия

36,8% от пенсионерите в България живеят в риск от бедност.

България е сред страните от ЕС, в които е най-голям делът на пенсионерите в риск от бедност, показват данни на Евростат. Това означава, че доходите им са по-малки от 60% от средния нетен национален разполагаем доход на хората. Този показател не измерва богатството или бедността на отделния човек, а сравнява доходите му с тези на останалите жители в дадена страна, обясняват от Евростат.

В България близо всеки трети (36,8%) от пенсионерите живеят в риск от бедност. Оказва се, че в страната ни е много голям делът на пенсионерите, които получават по-ниски доходи от останалите граждани. Най-зле сред страните от ЕС са пенсионерите в Естония. Там близо 60 на сто от тях живеят в риск от бедност. Топ три на страните с най-голям дял на пенсионерите в риск от бедност се допълва от Латвия и Литва съответно с 47,3% и 43,1%. На четвърто място в класацията е България. След нас е Хърватия с 29,2%.

Страната, в която доходите на пенсионерите най-малко се различават от тези на останалите граждани, е Словакия. Там само 9,5% от пенсионерите получават по-малко от 60% от средния нетен разполагаем доход. На второ място е Люксембург с 10,9%, а топ три се допълва от Гърция, където само 11% от пенсионерите са в риск от бедност.

Най-добре се чувстват в Дания

Българите са най-недоволни от живота си

Даваме си оценка 4,9 от 10

В България хората над 65 години са най-недоволни от живота си спрямо гражданите на останалите страни от Европейския съюз, показват данни на Евростат. Хората в страната на възраст над 65 години дават оценка 4,9 по скалата от 1 до 10 за обща удовлетвореност от живота си.

Във всички държави хората имат проблеми и никъде не са дали пълна десетка за условията, в които живеят. Но оценката на българите е доста по-ниска от средната за жителите на страните от ЕС, която е 6,9 по скалата от 1 до 10. България е единствената страна от ЕС, в която хората над 65 години са по-скоро недоволни от живота си, тоест средната оценка е под 5.

Най-доволни от живота си са хората над 65 години в Дания, които са дали оценка 8, при максимално възможна 10. На второ място е Австрия с оценка 7,8, а на трето е Финландия със 7,8. Над 7,5 са оценките на хората за живота и в Белгия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Швеция. За сравнение, в Германия хората над 65 години оценяват живота си с 6,6, а средното ниво за страните от ЕС е 6,9.

В България не само хората на възраст над 65 години са недоволни от живота си. За всички хора в страната средната оценка за удовлетвореност от живота е 5,6 по скалата от 1 до 10, което също е най-ниското ниво за страните от ЕС. В повечето страни от ЕС по-младите хора са по-удовлетворени от живота си. Но в Дания ситуацията е различна. Средната удовлетвореност на жителите в страната е 7,5, при оценка 8 за хората на възраст над 65 години. Явно там са създали условия, така че хората над 65 години да се чувстват добре.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук