Изпратиха Любомир Левчев в последния му път. Писателят почина на 84-годишна възраст на 25 септември. Близки, приятели, интелектуалци и политици се простиха с поета днес. Поклонението пред тленните му останки бе в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

“Загубихме като семейство голям приятел, а като държава и като общество последния аристократ на българската литература. Един невероятен творец, превеждан на повече от 30 езика“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тя заяви, че днес не си казваме последно „Сбогом” с твореца Любо Левчев, защото остават неговите книги. „Надявам се поколения след нас да ги четат и да ги познават”, посочи Йотова, цитирана от "Монитор".

"Велик, а сега е безсмъртен. Паметта не се заличава лесно", каза скулпторът Георги Чапкънов.

Антон Дончев си спомни първата книга на Левчев. И обобщи, че приживе поетът довел в България елитът на световната литература. "Той беше едно голямо дърво, което роди плодове, въпреки че в последните години гласът на Левчев не се чуваше. Голяма част от тези плодове се нуждаят от нас за да израстат", каза още Дончев.

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ “Кл. Охридски” (1957). Работи като лит. редактор в Радио София и като гл. редактор на в. “Литературен фронт” (1970-72). Председател е на СБП (1979-88).

По-важни книги: “Звездите са мои. Стихотворения” (1957), “Завинаги. Стихотворения” (1960), “Позиция. Стихотворения” (1962), “Но преди да остарея. Стихотворения” (1964), “Пристрастия. Стихотворения” (1966), “Обсерватория. Стихотворения” (1967), “Рецитал. Стихотворения” (1968), “Стрелбище.

Стихотворения” (1971; 1974), “Дневник за изгаряне. Стихотворения” (1973; 1975), “Звездопът. Поеми” (1973), “Самосъд. Стихотворения из десет книги” (1975), “Свобода. Стихове” (1975), “Изход. Стихове” (1976), “Поздрав към огъня. Стихове” (1976; 1978), “Откъс. Стихове” (1980), “Заклинания. Стихотворения” (1981), “Самосъд ’83.

Стихотворения из четиринадесет книги” (1983), “Работническа кръв. Стихотворения” (1984), “Бавен марш и други стихотворения” (1984), “Поетическото изкуство” (1986), “Метроном. Стихове” (1986), “Убий българина. Роман” (1988), “Седмата смърт. Стихове” (1989).

Поклон пред светлата му памет!

 

Снимки: БГНЕС