Знаете ли как криминалистите и офицерите от разузнаването могат да определят дали някой лъже? Оказва се, че хората, които искат да излъжат някого или да го заблудят казват толкова малко, колкото е възможно, откри ново психологическо изследване. Вместо да поднесат сложна история, пълна с детайли и информация, те всъщност се затварят като черупките на мида, стъпвайки на идеята, че лъжите трябва да бъдат поддържани толкова прости, колкото е възможно.

Психолозите препоръчват на детективите и разузнавачите да направят така, че техните заподозрени да говорят повече. Това е само едно от откритията на 60 отделни изследвания върху лъжите и измамите, които са проведени от Проф. Едуард Гейселман и неговите колеги.  Той е преподавал техники за интервюиране на ФБР, американските морски пехотинци, полицията и департаментите на областните шерифи, освен на разузнавачи и други професионалисти.

Друг знак, че някой лъже, показват резултатите от изследването, е , че лъжците предлагат обяснения без да бъдат питани за това. Ето още шест червени флагчете, които трябва да се имат предвид в ситуации, когато трябва да се определи дали някой лъже:

Лъжците понякога повтарят въпросите, преди да им отговорят, вероятно за да спечелят време

Те ще наблюдават внимателно за вашата реакция, за да установят дали сте се хванали

Лъжците променят ритъма на техния говор, за разлика от хората, които говорят истината, които не променят драматични ритъма на говора си, още по-малко в рамките на едно изречение.

Езикът на тялото може да издаде лъжците – неща, като стискане на устните, игра с косата или насочващи жестове към самите себе си, което е точно обратното при казване на истината, когато жестовете са насочени към събеседник.

Лъжците се опитват да избегнат специфичните подробности, когато ги притиснете – хората, които говорят истината дават повече специфики.

Хората, които говорят истината често поглеждат настрани за да концентрират отговорите си, докато лъжците се взират във вас.

“Повечето хора си мислят, е могат да уловят лъжа без тренировка, но това не е така”, коментира проф. Гейзелман. 

Източник: Psy Blog