Ейми Врзесниевски е професор в Йейл. Тя е установила, че хората имат една от три възможни представи за работата си:

1. Хората, които имат работа, я разглеждат като задължение, а заплатата си като награда. Те работят, защото трябва.

2. Хората с кариера харесват идеята за напредване и постигането на успехи.

3. Хората с призвание намират работата си за удовлетворяваща и усещат, че тя е смислена, допринася за всеобщото благо и разкрива силните им страни.

Не е изненадващо, че хората, които възприемат работата си като призвание, не само намират работното си ежедневие за награждаващо, но и работят по-усърдно и по-упорито. Като резултат тези хора имат по-голям шанс да постигнат повече.

Ако не усещате работата си като призвание, не губете надежда.

Ейми Врзесниевски е открила нещо интересно. Не става дума само за тези три възприятия. Според нея няма значение какъв тип работа вършим.
Тя е установила, че има лекари, които гледат на професията си като на работа. А други – като на призвание.

Независимо какво работите, може да откриете значение в заниманието си. Врзесниевски съветва компаниите да окуражават служителите си да пренаписват своите работни характеристики с цел да бъдат по-целеустремени.

Например добро упражнение е да пренапишете обявата за работа за позицията, на която сте, по свой начин. Напишете я така, че да привлича. Целта е да не подцените нито един ключов елемент. Подчертайте значимостта на позицията.

След това Врзесниевски приканва служителите да помислят върху своите личните цели в живота.

Как настоящата им работа е свързана с тази по-голяма цел? Изследователите са установили, че дори най-дребните задачи в офиса могат да имат огромно значение за служителите. Колкото повече съумяваме да обвържем професионалните задачи с личните си планове, толкова по-възможно е да гледаме на работата си като на призвание.

Отделете време и изпълнете следното бързо упражнение. То ще ви помогне да откриете малка доза значение в настоящата си работа.

1. Грабнете лист хартия и напишете работните задачи, които определяте като лишени от значимост.  
2. Попитайте се каква е целта на тези задачи. Напишете отговора.
3. Ако отговорът продължава да ви звучи безсмислен, запитайте се до какво води този резултат? Напишете отговора.
4. Продължете да размишлявате върху отговора си, докато не откриете значението.