Най-голям е делът на разхитена храна в домакинствата – 54 процента, според проучване на Европейския съюз, заяви пред журналисти д-р Светлана Черкезова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, предава "Дарик".
 
Българските потребители не разбират добре обозначенията за годност и трайност и това също е една от причините за изхвърляне на годна храна, изтъкна тя. Повишаване на информираността е една от целите проекта на Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни, представена от земеделското министерство днес.
 
Наполовина са намалели дарените количества храна с кратък срок на годност, каза изпълнителният директор на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени, които изискват всеки дарен продукт да има маркировка.
 
Една трета от произведените в света храни се губят, като само за тях са използвани една четвърт от водата за селскостопански нужди и 28 процента от обработваемите земи. Разхитените храни са източник и на парникови газове, а себестойността им е около 1 милиард долара.
 
В същото време близо 1 милиард души са недохранени, а още един милиард гладуват.
 
Точни данни за мащаба на разхищение на храна в България няма, тъй като липсва методология, а са нужни и средства, посочи д-р Светлана Черкезова.
 
Според европейско проучване, най-голям е делът на разхитена храна в домакинствата – 54 процента.
 
„Оказа се, че българските потребители не разбират разликата между „използвай преди“ и „най-добър до“. Като „използвай преди“ е срок за годност“, т.е. ако този срок премине, дори и с един ден, храната трябва да се изхвърли, тя е опасна за консумация, тъй като са се развили редица микроорганизми или се е развалила. Докато срокът за трайност се означава с „най-добър до“ и той е срок за качество, свежест, за цвят, вкус. Затова, ако дори да премине този срок, редно е да се отвори опаковката, да се опита. Ако няма някакви лоши данни, може да се консумира. 20% само от българите разбират правилно значението на „използвай преди“. За разлика от това, 54% са показали, че разбират значението „най-добър до“. Но парадоксалното е, че те използват този срок за всичко. Тоест видят ли преминал срок на трайност, изхвърлят“, обясни д-р Черкезова.
 
Първата стъпка, за да се задейства Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни е приемането ѝ от Министерски съвет, уточни специалистът.

Наполовина са намалели дарените количества храна с кратък срок на годност, заяви изпълнителният директор на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени, които изискват всеки дарен продукт да има маркировка.
 
„През 2016 г. когато очаквахме законът да влезе в сила, хранителната банка е спасила около 290 тона храна. За миналата година - 2018 г., данните сочат, че до нас са достигнали едва 152 тона“, каза Миланова.
 
От Българска хранителна банка очакват с надежда новия Закон за храните, който предвижда задължението за маркиране на дарените храни да отпадне.