Как една мечка промени живота на фотографа Сашо и го превъзпита изцяло (СНИМКИ)

„Доста луда глава бях, с дни обикалях баирите, без да се обадя на родителите ми дори къде съм, но една мечка ме превъзпита и оттогава съм много по-благоразумен. Майка ми само знае какво е изпитвала да изчезвам с дни, хиляди пъти ми е говорила, обаче горският звяр ме вразуми за минути", разказва Александър Караджов, цитиран от "Марица".

Разхождал се в гората по пътя за Пампорово над параклиса "Свети Панталеймон", когато изведнъж срещу него изскочил звярът. "И двамата с нея бяхме изненадани. От 15 метра изскочи от бърлога и изрева. Побягнах надолу по баира, накрая на кълбета се търколих, тя до едно време ме следваше, след това се отказа", разказва Караджов. 

След това си дал сметка, че мечката, ако е искала, е можела да го настигне. Ала била стресната не по-малко от него и заради това после сменяла бърлогата си. След тази среща  вече с мисъл, внимание и предпазливост обикалям по планините, а из Западните Родопи сам не ходя, казва Караджов. 

Близо до мястото, където мечката предприела "възпитателната мярка“, той е направил горски параклис, който удивява туристите, бродещи край Пампорово. Миниатюрният Божи храм е съграден от  подръчни материали преди две години от Караджов и приятеля му Владимир Медов. 

"Започнахме го през есента на 2014 година, ама ни хвана студено време и го довършихме чак на пролет през 2015-а. Дотам не стига кола и сме носили пясък и цимент на гръб, а камъните сме ги събирали от района. Ала дори и да имаше път, пак щях да ги нося на гръб, защото това си беше нещо като пречистване и изкупление за мен. Пътеката, на която е направен, е над символа на Смолян - скалата Невястата, и е много живописна, по нея минават доста туристи. Тя води към Белия камък, към манастира "Свети Панталеймон", Райковски ливади, Левочево. Спонтанно ми дойде идеята за параклиса. Кръстили сме го на свети Архангел Михаил, защото вярвам, че той ме закриля. Имах идея нагоре по пътеката да направя още няколко, но искат поддържане, не може да построиш нещо и да го оставиш на самотек. Камо ли малък храм", казва Караджов. Горският му параклис е придобил популярност и почти не остава без запалени свещички. Има и смолянчани, които специално ходят там, за да се помолят.  

През 2015 г. той бе отличен за доброволец на страната за годината. Луда глава от малък, Александър стана баща на 4 декември 2015 г. за пръв път и приемаше поздравления едновременно и за двете "отличия". "Няма по-голям подарък от това да имаш дете. Съпругата ми ме дари с момиченце", казва Сашо. 

Смолянчанинът завършил за магистър по мениджмънт в туризма във филиала на Пловдивския университет в Смолян. От 16-годишен започнал сам да обикаля баирите, ала по планинарството го запалил през 2005 г. преподавателят от филиала Тодор Тодоров. Като студент с 10 души група правили преходи по 4-5 дни в планината, спали на палатки, учили се на ориентиране. Преди да завърши, се включил с Тодоров в инициативата на БТС за покорител на планинските първенци. По нея трябвало да се изкачат 10 върха в българските планини. 

Той продължил да обикаля планините и да снима неизвестни места, за да ги популяризира. Направил е и Благотворителна фондация "Забравената България" с още двама приятели. След всяко приключение описва историите си с куп фотографии и в личния си блог. 

"Исках да съм полезен, не да помагам, а да служа на хората и затова изкарах обучение в пожарната", казва смолянчанинът. Оттогава е в доброволния отряд към община Смолян,  после негов ръководител, а в момента редови доброволец. След тежкия сняг, който блокира Смолянско през 2015 г., президентът Росен Плевнелиев награди в Смолян доброволците. 

"За мен това бе годината на бедствията, ала този огромен сняг беше тежко изпитание и изискваше и физическа подготовка, и стабилна психика", спомня си Караджов. В преспите, откъснали над 20 села от света, доброволците правели пъртини с резачки. Сашо и групата му замръкнали пред смолянското село Турян. Влачили провизиите и лекарствата с брезент и едва се добрали до Турян в полунощ.   

"Нямаше припаднали от глад, един местен човек ни приюти и на сутринта раздадохме хлябовете", разказва Караджов. А срещата с баба, която чакала лекарства, Сашо няма да забрави никога. Беше сама в къща на края на голям двор, но нямаше пъртина в снега. Успяла беше да разчисти само колкото да отвори външната си врата. "Оттам плачеше, радваше се и ни благославяше, докато проправяхме пъртина през двора ", спомня си Сашо. 

А по време на пожар над Смолян му се подпалват и подметките. "Охлаждахме си краката с пръскачки, защото на седмата минута като влезеш в място, където все още тлее, и краката ти вече парят непоносимо. Имаше опасност и да се обгазим, ала успяхме да потушим стихията", казва Караджов.