Как и защо британски бежанец тръгна на плаж в София

Здравейте mates,

За тези от вас, които се сблъскват с рубриката ми за пръв път, let me explain, името ми е Конан Дъфи, и преди известно време емигрирах от UK в София.

Опитвам се да науча повече за вашите природни и исторически забележителности, затова обикалям България и събирам печати от 100-те Национални туристически обекта. My impressions описвам тук, като се старя с всеки изминал ден да ставам по-добър в писането на български език. За говоренето отдавна съм се примирил, тъй като след много горчив опит установих, че един лондончанин никога няма да може да изрече думи като “шльокавица“ и „окарикатурявам“ без някой natural-born българин наоколо да се изхили.

For those, които редовно следят моите приключения, more specifically последната ми история, вероятно помните, че обещах тази седмица да ви разкажа за печата, който получих от Етрополския Балкан. Well, „получих“ не е точната дума, но за това anyway ще ви обяснявам друг път.  Сега, както предполагам сте се досетили от заглавието, бързам да ви разкажа за опитите ни да отидем на плаж, без да излизаме от София.

Знаете, че от съвсем скоро имаме бебе. Като отговорни родители с my wife Добромира, бяхме решили, че дъщеря ни Ева е твърде малка, за да ходи на море още в първото лято от живота си. Бяхме се примирили, че солената вода, пясъкът и цацата ще са част от дългия (и все повече нарастващ) списък от неща, от които ще се лишим през тази freaky 2020 година.

Obviously, обаче не сме чак толкова отговорни родители, because решихме поне един от задушните летни дни в София да го прекараме на басейн с нашето 1-месечно бебе. Просто пролетната изолация ни дойде too much, а и искахме първите мигове от живота на нашата дъщеря да не са подпечатани от спомена за пандемия и социална дистанция. Изолацията however, обаче се очертаваше като дългосроен проблем за Додо в кариерата й на млада майка.

Тук е моментът да направя едно лирично отклоение. Всеки от вас, който има дете помни онзи пърончален период след раждането, в който майките  никак не се чувстват happy от външния си вид. Actually, това се оказва и една от основните причини за следродилната депресия. Бременността, you know, е доста тежък период за женския организъм.

It’s not about излишните килограми преди и адски многото излишна кожа след раждането. Става въпрос за стрии, недоспиване, стрес, подчиняване на диетата на коремните предпочитания на малкото дяволче, което трябва да се кърми денонощно. Въобще, жените като цяло не са много доволни от външния си вид. Well, това не се отнася за моята Додо.

Тя е от онези 5% млади майки, които още при изписването от болницата изглеждат така сякаш току-що са приключили участие в полупрофесионален турнир по тенис. Ако не са петната от бебешко повръщано по дрехите и налудничевия поглед причинен от недоспиването (само от недоспиването, да), единствената особеност по външния вид на Додо, която издава, че скоро е родила е чувствително уголемения й бюст.

At first, този факт се отразява в общуването с околните оснвно, при първи срещи с близки и роднини под формата на това, че майката получава доста повече комплименти за това как изглежда от бебето.  При разходките в парка, обаче постепенно установяваш, че именно жени като Додо са другата основна причина за следродилната депресия при останалите 95% от младите майки.

In other words, жена ми не успя да завърже много приятелства с други млади майки в първите дни след раждането. Първоначалните колики на Ева пък бързо отминаха и тя отново се превърна в едно сучещо, акащо и спящо Sunshine. Така се оказа, че с Додо имахме сота свободно време в летните жеги.

Затова и се развълнувахме много, когато научихме, че в центъра на София отваря врати цял Аквапарк. Yes, it’s true! В сърцето на столицата, някъде между кварталите Зона Б-5 и Зона едикоя си( Някой въобще знае ли коя „зона“ къде се намира в София) наскоро се бе пръкнал чисто нов градски парк с името „Възраждане“. В този парк дърветата все още бяха въпрос на добро въображение, но пък преди те да пораснат, там израсна чисто нов плувен комплекс „Възраждане“. 5 басейна (детски и бебешки), джакузи с минерална вода, пързалки, шезлонги и Beach bar. Всички тези неща щедро ги обещаваха от рекламите при това само на 15 минути (ако няма задръстване) от в къщи.

Решихме да ги видим тези красоти. В средата на лятото, през работен ден хората или са на море или на работа, така че едва ли ще ма тълпи I thought.  Оказа се, че заради Covid-19 комлексът приема гости само до 50% от капацитета си. Also няколкостотин души са си мислели в този ден същото като нас и за щурмували басейните. Когато бяхме там в ранния следобед, от доста време не се допускаха нови посетители, а пред входа имаше буйстваща опашка от хора, които явно чакаха някой да излезе, че да влязат на неговото място. А, може би опашките бяха просто причинени от традиционното за бившите социалистичеси държави самоцелно уважение към висенето на опашка.

Whatever, решихме да опитаме пак на другия ден, само че по-рано. Отидохме малко преди обяд. Оказа се, че никак не сме genius тъй като доста хора бяха решили същото. На входа пак не пускаха, а отпред пак имаше опашка. Даже май рапознах някоко физиономии от вчерашната тълпа.

Третият пореден ден, беше моментът на истината. Деня, в който бяхте твърдо решени да щурмуваме и да завладеем плувен комплекс „Възраждане“. I told You, Имахме доста време за губене. Този ден се падаше събота (weekend= повече хора), но от прогнозата за времето обещавха буря, а ние бяхме решили да отидем натам веднага след сутрешния тоалет на Ева, с други думи непричлично рано.

Не успяхме да стигнем пред входа в 9ч. сутринта, както бяхме планирали. Едно от нещата, които вече научих като родител е, че когато планираш пътуване с бебе, реалният час на тръгване е минимум 1 час след този, който си намислил предварително. Well, малко преди 10ч. сутринта се наредихме на рехавата опашка пред входа. Времето беше леко облачно и много задушно – definitely щеше а вали по-късно. Ние, обаче бяхме твърдо решени да покорим този непревземаем плувен комплекс и да седим, докато времето се развали, като по този начин избегнем опасността да претоплим нашето бебе.

5 минути след като се наредихме на опашката и преговорихме гореописантие си планове за прекарване на деня, от персонала на комплекса излезе една любезна дама и обясни, че имат място само за още 14 души. По груби сметки успях да преборя, че пред нас има 30-ина души. Само минута по-късно същата дама излезе с една табела, на която пишеше, че капацитетът на комплекса е запълнен и потвърди матемтическите ми умения, като я сложи горе-долу по средата на опашката.

За това кратко време, зад нас се беше натрупала опашка от още 20-ина души. Измамното усещане, че когато не си последен на опашката, значи има смисъл да чакаш, обаче на нас не ни подейства.

За щастие в този момент на Додо й хрумна гениалната (по-късно щеше да се потвърди, че е така) идея, че в Банкя басейна е хубав и вероятно работи.

Банкя mate, е малко градче на 4-5 километра от София. Преди да стане известен като родния град на дългогодишния prime minister на България (и кой знае защо популярно място за купуване на къщи сред висшия политически и бизнес елит), Банкя е била любима туристическа дестинация на софиянци. Причината е, че там има голям минерален извор, красива планинска природа, чист въздух и хубав път, по който се стига лесно от София.

И ние поехме по този път. Дори не усетих, кога реално излязохме от София и влязохме в Банкя. Басейнът се оказа, че се намира в градския парк, който е точно в центъра на града (Looks familiar, isn’t it?).  След малко лутане в опит да намерим място за паркиране (точно както и в София) се озовахме пред входа. Единствената разлика от София беше, че тук нямаше опшки, also  явно и коронавирус в Банкя няма, тъй като никакви ограничения за броя на клиентите не бяха поставени. Басейнът беше тъпкан догоре с хора. Шезлонгите пълни, водата искряща, барът зареден, входната такса берзсрамно висока – все едно си наистина на море!

Настанихме се в една приятна дървена шатра до детския басейн. Well, оказа се, че за нея трябва да се доплати и реално таксата ни стана almost двойна. Но пък извадихме Ева от количката и я настаниме на канапето и така бяхме подготвени за всякакви метеорологини условия – ако пече силно, дървения покрив на шатрата я пази от жегата, а ако завали пускаме перденцата и бебето и е на сушина. Literally се сдобихме с апартамент на плажа.

А метеорологичните условя наистина бяха всякакви. Първо стана адки топло, после се появиха облаци, задуха вятър, посе пак стана жега, по някое време дори капнаха няколко капки дъжд, а следобеда отново напече силно. Ева, хич не се притесни от тези неща, тъй като прекара повечето време в спане и взиране в крайченцето на едно от пердетата на шатрата. По-късно пък науихме, че в София е имало силна лятна буря и ако бяхме влезли в аквапарка вероятно щяхме да прекараме неповече от час и да се наложи да плуваме до в къщи.

Ние с Додо, прекарахме real relaxing afternoon. Редувахме се кой да се излежава до бебето и кой да кисне в басейна. Трябва да призная, че за целия ден така и не си мръднах lazy British ass до големия басейн за възрастни. Или се киснех в хидромасажния басейн или просто сядах в дълбокия до коляно детски басейн. It’s not that bad да си родител. Така си имаш оправдание да не се мъчиш да плуваш в дълбокия басейн за възрастни, а можеш да chill-неш максимално в топлия плитък басейн, при това без хората наоколо да те смятат за dirty pervert

Точно в 14ч. Когато Ева блажено беше заспала следобедния си сън, от стереоуредбата прогърмя музика и един DJ предупреди всички, че музка ще има след 16ч., а сега няма да вдигат шум. Геиално isn’t it? Да вдигнеш шум, че няма да вдигаш шум. Това е точно като онези бележки с надпис „Не лепи!“, които лепят по спирките.

DJ-ят, наистина изпълни обещанието си. Музиката гръмна чак следобед. Ева беше си отспала добре, и хич не я бъркаше че от тонколоните гърми модерна dance-музика, а край бара полуголи девойки танцуваха предизвикателно. Мен също не ме бъркаше този факт If I must be honest.  Додо пък най-малко я вълнуваше гледката, тъй като нито party-мацките я комплексираха с външния си вид по някакъв начин, нито пък тя беше обект на възмутените погледи на други млади майки питащи се наум как може да има наглостта по корема й да се очертават плочки след като е родила преди месец.

Излезе че всички плуваме в свои води на градския плаж. А, както мъдро заключи DJ-ят по едно време: „Най-горещата точка на територията на град София в момента се намира в Банкя!“.

PS.

Другият път вече наистина ще ви разкажа за печата на Етрополския Балкан. Ако, не вярвате следете Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

източник: "Монитор"