„Виждаме и неполитически медии, които сменят политическата си позиция спрямо личните си интереси. Така наречените „десни“ – „Дневник“ и „Капитал“, оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата. Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване“...

По изборите наистина се случвали чудеса. Последната седмица на тазгодишната парламентарна кампания ще се запомни не с някакви впечатляващи послания. Нито с особено оглушителен черен пиар (не че го няма, но и него го е ударил недоимъкът, защото сме виждали и далеч по-впечатляващи примери на „жанра“).

А с едно направо историческо политическо завещание, част от което е и по-горният цитат.

На кого мислите принадлежи той? На опозиционни политици, граждани и малцинството (вече) традиционни медии, които от години алармират, че собственикът на „Капитал“ и „Дневник“- Иво Прокопиев, използва контрола си в журналистиката, за да я превръща в бухалка и инструмент за очернящи или лобистки кампании? Или на западните медии, които в поредица статии от последните месеци го разобличиха като „олигарх по съветски модел“ и „медиен монополист“, използващ изданията си, за да преследва лични цели?

Дълбоко грешите! Въпросният цитат е от най-новата книга на Иван Костов, представена от самия него в понеделник като „политическото му завещание“. Същият Костов, който създаде Прокопиев. Подари му първия милион (че и отгоре), давайки му за жълти стотинки златни активи като монополиста в добива на бяла глина на Балканите – „Каолин“ и винарското предприятие „Дамяница“, чиито складове бяха претъпкани с продукция, струваща повече от цената, на което беше раздържавено.

Превърна го в свой наместник в политинженеринга и му бабува при създаването на паяжината от медии, НПО-та и политически проксита, чрез която държи в плен публичното пространство в България и точи обществените ресурси.

Искате да знаете как Прокопиев стана олигарх и медиен монополист? И как използва медиите? Костов знае най-добре, а сега най-сетне го и каза. Публично. Написано в книга.

Каква е движещата сила зад решението на Командира не само да се отрече от собственото си отроче, но и да го разобличи публично, засега остава енигма. Тепърва ще става ясно дали се крие в откровението му от понеделник, че е написал като политическо завещание книгата си „Политиката отвътре“, защото „само Господ знае колко време му остава“. Или може би, защото е решил, че маската на Прокопиев вече е дотолкова свалена, че е крайно време да се дистанцира от него.

Важно е друго – както родителите най-добре познават децата си и Костов е източник от последна инстанция по отношение на разградския олигарх. И макар да се е бил пестелив на откровенията, ето какво още е обрисувал: „В пленената ни държава се появиха уродливи медии, които са едновременно политически, жълти и кафяви или някаква комбинация от посочените по-горе… Медиите са властта, която първа бе превзета по време на прехода. Естествената им функция да съхраняват и предлагат достоверна информация се трансформира в стремеж за контрол, заплахи и остракиране на неудобни политици, министри, законодатели и магистрати. Всички мръсни клеветнически кампании бяха проведени от пленената четвърта власт. Във властта те си послужиха със същото оръжие срещу своите противници – лишаваха ги от правото да говорят и така още по-дълбоко подкопаваха устоите на демокрацията“.

По-добър портрет от диктата, който монополистът в сектора Прокопиев упражнява над медиите здраве му кажи. Както и за начина, по който ги използва. От лобистки кампании за прокарване на всякакви облагодетелстващи банковите му сметки промени като „зелената добавка“, помпаща с близо една трета сметките на всички ни за ток. През опорките, спускани по мейли, телефона и на тайни сбирки. И цензурата, налагаща чий глас ще се чува и чий не във взетото за заложник на олигархичните интереси публично пространство. И се стигне до очернящите кампании по всеки, дръзнал да се опълчи на далаверите на олигарха, с които източва и хазната и джобовете на данъкоплатците в страната.

По отношение на Прокопиев Командира буквално играе ролята на „дълбоко гърло“, тъй като знае нещата от кухнята. Въпросът е дали ще остане само с писането. И не е ли наложително от „политическото му завещание“ да се заинтересуват и компетентните органи. Чието внимание определено заслужава най-малко откровението, че Прокопиев е използвал медиите си, за да постигне не само законови промени, а също обществени поръчки и не на последно място – „провалено наказателно преследване“.