Срещата ми с голямата американска актриса Джейн Фонда по време на Международния фестивал за документални филми в Лайпциг през ноември 1974 г. беше незабравима. Тогава направих с нея интервю за телевизията. Вестник “Над 55” публикува моя спомен през юни 2017 г. Исках по някакъв начин и тя да разбере за тази статия - снимка от вестника сложих на нейния сайт, но тъй като пишех и за нейния син Трой, който се беше родил точно в онези години, когато тя поведе силна обществена кампания против агресията на САЩ във Виетнам, известих и него във Фейсбук.

След известно време ме изненада едно мило писъмце от Трой Гарити: Здравей, Анна! Приятно ми е да разбера, че си наш добър приятел. Оценявам твоята статия и се надявам, че ще мога да получа копие от нея.

Отговорих му: Трябва да я преведа на английски.

Трой написа: О, добре. Откъде е Анна? (много елегантно попита в трето лице!) 

Аз: Аз съм от София, България. Била съм три пъти в САЩ да правя документални филми като сценарист и режисьор.

Той: Какво друго правиш, за да печелиш пари, за да живееш, извън писането на сценарии и режисиране на документални филми?

Аз: В последно време нищо, аз съм стара (няколко години по-млада от твоята майка). От десет години пиша от време на време - като подарък - за италианското онлайн издание “Джиро ди вите”. Последния ми документален филм снимах преди доста години в САЩ - “Докладът на Скайлър”, може да се гледа в youtube - 28 минути.

Трой: О, разбирам... Предполагам, имаш деца, които, надявам се, те подкрепят сега на тази възраст.

Как се сдобих с един далечен син

Аз: Аз съм най-тъжната жена на този свят. Моят единствен син, роден през 1977 г., умря през 2000-та. 
На 21 декември 2017 г. Джейн Фонда имаше 80-годишен юбилей и аз му написах: “Щастлива годишнина на великата Джейн Фонда от България. Много български телевизионни канали излъчиха кратки програми за нея”.

Трой: Здравей, Анна! Приеми моето безрезервно съчувствие за твоята загуба и закъснялата ми реакция на твоето писмо. Бях зает с много работа и с моето семейство. Надявам се, че ти и членовете на твоето семейство сте добре. Пожелавам ти една славна 2018-а. Наздраве! Трой

Аз: Здравей, Трой! Честита Нова Година 2018 на теб и на твоето семейство!
Имам проблем с дясното си око - скъсване на кръвоносен съд, бях в болница. Нужно ми е повече време за възстановяване, затова досега не съм превела това, което писах за твоята майка и за теб. Но скоро започвам да го правя. Мисля, че след това ще напиша и за теб. Ще напиша за италианския сайт “Джиро ди вите” - много добро място е.

Трой: О, това е толкова мило от твоя страна. И ти пожелавам бързо възстановяване. 

Аз: 14 януари 2018. Еха! “Завръщане у дома” (1978, един от знаменитите филми на Джейн Фонда) - тази вечер по Българската национална телевизия-2! Бавно започвам да превеждам - все още не съм добре с окото.

Трой: Това е добре, добра работа. Приятно ми е да науча, че действаш. Но какво правиш, за да поправиш виждането си? Отиде ли на лекар за препоръки?

Аз: Много си мил, че ме питаш за очите. На 8 декември 2017 г. в дясното ми око се спука кръвоносен съд, направиха ми много изследвания в болница, шефът на клиниката каза, че няма специално лечение - трябва да изчакам да мине време. Миналата седмица посетих нов лекар - тя каза, че може би трябват още два месеца, преди да може да ми каже дали петното от кръвта се е разсеяло. А се нуждая от очите ми, за да пиша.

Трой: Да, разбирам факта, че имаш нужда толкова много от очите си за писането. Освен това очите придават красота на човека. Ще се помоля искрено за теб, лейди Анна, че да се случи нещо добро. Каквото и да казват докторите. Винаги ще бъда тук, за да помагам по моя си малък начин. Хубав уикенд и най-добри пожелания. Трой.

Аз: Ти изпрати един слънчев лъч в тъмните ми дни. Анна

Трой: Приятно е да чуя това! С най-топли поздрави!

Аз: Превеждам статията.

Трой: Добре, мила, звучи прекрасно!

Аз: Днес е нашият Великден (8 април 2018 г.). Изпращам ти моя превод. Направих го за теб! Трой: (две седмици по-късно) Здравей, Анна. Аз съм. Съжалявам, че не съм тук напоследък. Бях много зает с работа. Надявам се, че си добре. Много ми липсваш. Желая ти един прекрасен ден. С много любов (писмото завършва с едни устнички - целувка).

Ето така се сдобих с един далечен син - Джейн, извини ме!


Джейн Фонда и Трой Гарити
-----

Кой е Трой Гарити?

Роден е на 7 юли 1973 г. в Лос Анджелис. Съпругът на Джейн Фонда, Том Хейдън, е изтъкнат борец против американската агресия във Виетнам. Ежедневието на двамата е изпълнено с безбройни акции - участие в демонстрации, изявления, срещи - Джейн е обявена за “предател”. Очаквайки дете, Джейн вече е била няколко пъти във Виетнам и снима документалния филм “Представяне на врага”. Тя го показа през ноември 1974-та в Лайпциг и обра овациите на публиката.

Когато детето се ражда, му дават името на един виетнамски борец за независимост 

Нгун Ван Трой, публично разстрелян на площад в Сайгон. В последвалите политически акции на Джейн и Том Трой е непрекъснато с тях.

Ето един спомен от детските му години: “Беше доста забавно. На партито за моя 13-и рожден ден беше акция за набиране на средства. Ние имахме съвсем друг живот от останалите холивудски семейства. Майка ми никога не нае детегледачка за мен. Наглеждаха ме от ФБР, винаги бяха наоколо”. И още: “Растях и знаех, че моите родители са доста известни и често предизвикваха силни емоции у хората. След всеки, който хвърляше камък по нашата къща, поне петима идваха да ни прегърнат”. 

Когато Трой е на 8 години, Джейн осиновява едно цветнокожо момиче - Мери Луана Уилямс. Родена през 1967 г., тя е дете на активист от Черните пантери (движение за защита на цветнокожите), който е арестуван и осъден. Джейн създава детски лагер в района на Санта Моника за такива деца, подложени на всякакъв вид насилие. Там среща Мери и решава да я осинови - в дома на Джейн растат заедно Трой и дъщерята от първия брак на майка му с френския режисьор Роже Вадим - Ванеса. “Тя дойде при нас и бях щастлив да има някой с мен и да си говоря с тийнейджърка”. Впоследствие в едно дълго интервю на Опра Уинфри Трой просто заявява: “Нищо необичайно!”.

Още като дете се появява в знаменития филм “На златното езеро”, 1981, реж. Марк Райдъл, 3 “Оскара” и 3 “Златни глобуса” - там е заедно с дядо си Хенри Фонда и майка си Джейн. Юношеството му е буйно - избягва от дома си и се присъединява към един цирк. После Трой учи в Академията за драматично изкуство в Ню Йорк. През 2000 г. играе своя баща в “Открадни този филм”. От 2002 г. е в постоянния екип на популярния сериал “Бръснарницата” в ролята на Исак Розенбърг. Специално място в кариерата на Трой има филмът “Войнишко момиче”, 2002, създаден по действителен случай - жестокото убийство през 1999 г. на ефрейтора от Форт Кемпбъл Бари Уинчъл - Трой има номинация за “Златен глобус” през 2003-та. През 2007-а играе във фантастичния филм на Дани Бойл “Слънчева светлина”.

Гледахме го по БТВ в началото на 2018 г. и в криминалната драма “Гангстерски отдел” в малката роля на агент от екипа за борба с мафията, но си мисля, че режисьорът е направил пропуск, като не го беше поканил вместо доста неубедителния Джош Бролин в роля на главния агент-антимафиот. Когато му написах това на стената във Фейсбук, Трой беше доволен, а и неговите приятели - също.
През септември м. г. публикувах на английски интервюто ми с Джейн Фонда в италианския онлайн вестник “Джиро ди вите” за приятелството ми с Трой. Там предизвика интерес и продължават да го четат - сайтът брои посещенията. А на стената на Трой във ФБ си спечелих нови приятели от неговия кръг. Един от хората е режисьорът от мексикански произход Сесар Алехандро, известен със силно ангажираните си социално и политически филми, като “Линия на разделението”, 2018, за стената по мексиканската граница.

Едно от най-запомнящите се участия на Трой е в главната роля на филма “Езерният град”, 2008 - той е блудният син, който търси спасение при майка си (Сиси Спейсек). Филмът беше излъчен на 5 януари т. г. в рубриката “Студио Хикс” по БНТ и още два пъти в началото на февруари по БНТ-2 и БНТ-3. Надявам се българската публика да е гледала красивия млад мъж, изпълнен от чувство за вина поради трагичен инцидент с по-малкия му брат, после попаднал в капана на наркодилъри, който търси себе си, като се завръща към корените си.

Понякога във филми като този, неизградени по перфектен драматургичен план, една финална сцена-находка идва да оправдае цялата творба - седнали на стълбите пред продадения вече роден дом, синът и майката отново са наистина заедно. Той я хваща за ръката - “ела”, и я повежда в един танц на поляната, която помни такива безметежни времена - а по лицето му се чете цялата любов и нежност. В този филм аз видях човека, който ми беше писал.

Преди 10 години Трой се жени за актрисата Саймън Бент и до днес са една хубава двойка. Джейн има пълно основание да е горда със своя син - Трой Гарити е човек, последователен в гражданската си позиция, и актьор, който има още много какво да направи в професионален план. 

Много искам да се срещнем, дали пък пътят му няма да го доведе на бутафорните улички от Дивия Запад в “Бояна филмс”?

Анна ГЕОРГИЕВА
/вестник "Над 55"/