Феромоните миришат специфично, защото не се състоят от едно вещество, а са сложен комплекс от поне няколко. Повечето миризми улавяме с помощта на обонянието, а други – не, тъй като се обработват от лимбичната система на мозъка, отговаряща за това, което наричаме интуиция.

Всичко започва през 1870 г., когато френският натуралист Жан Анри Фабр уловил един молец и го забол с карфица в хербария си, очаквайки да се изсуши. От тогава датира разбирането и изучаването на органите на обонянието и ролята на феромоните в социално-поведенческите отношения при насекомите, бозайниците и човека.

Установено е, че орган на обонянието при насекомите са двойката антени, разположени върху горната част на главата. Антените са с различно устройство при различните видове. При разглеждане под микроскоп се виждат малки израстъци, приличащи на шипчета или на овални образувания (дупки) – т.нар. сензили. Сензилите са пронизани от множество микроскопични пори, по които молекулите на летливите вещества преминават през твърдата хитинова обвивка на антената. Във всяка сензила има десетки нервни клетки, чувствителни към химически вещества. Под действие на дразнители настъпва промяна в електрическия потенциал между вътрешната и външната страна на рецептора и възниква електрически импулс.

Насекомите живеят в свят от миризми. Внимателното наблюдение на сензилите на антените отбелязва други особености – наблюдава се вълна от електрическа активност на антените, когато те са изложени на феромонално въздействие.

През 1959 г. германският биохимик Петер Карлсон и швейцарският ентомолог Мартин Лушер въвеждат термина pheromone, от гръцки – „carrier of excitement“, носител на вълнение, възбуда. Мравките използват много феромони при своята комуникация. Когато някоя мравка попадне на източник на храна, тя започва да отделя феромон, който при нейния обратен път към мравуняка оставя своеобразна миризлива пътечка към храната. Всички мравки, намерили храна, оставят на връщане тази феромонна следа, формирайки нещо като миризливо поле. Когато няма феромонна следа, мравката поема в произволна посока, но при наличието на такава, те я следват.

При мишките се наблюдаван нещо друго, свързано с действието на половите феромони – т.нар. ефект на Брюс. Ако при бременна мишка от една група се постави мъжка от друга група, бременността може да се прекрати. Това явление илюстрира огромното екологично значение на половите феромони при бозайниците. Ясинта Бийнър от Университета на Мичикан и нейният екип откриват, че женски маймуни от вида Гелада абортират масово, ако настъпи смяна при доминантния мъжки в стадото. Ефектът на Брюс, известен още като блокиране на бременността, представлява тенденция при женски гризачи за спиране на развитието на бременността при излагане на миризми от мъжки екземпляри, които не са оплодили женската. Ефектът е описан през 1959 г. от Хилда Маргарет Брюс. Предполага се, че той съществува не само при гризачите, но и при други бозайници, например при лъвовете. Прекъсването на бременността при женските може би е оптималният отговор, който им позволява да максимализират репродуктивните си възможности при бързо променящата се социална среда. Най-вероятно феромоннната продукция от мъжкия повишава естрогенните нива на женската и това повлиява негативно развитието на бременността.
 
Как влияят феромоните върху развитието на бременността при човека?

Малко проучено е влиянието на феромоните върху развитието на бременността при човека и още по-малко – при спонтанните аборти. Ако се базираме на наблюденията при животните, то съветите към бременните жени трябва да включват по-близка комуникация със съпруга или партньора, избягване на многолюдни места и публични тоалетни, които са унисекс, за да се минимизира ефектът от феромонната продукция на други мъже.
Феромоните практически не притежават мирис, но действат дори в много малки количества на рецепторите на вомероназалния орган, който се намира в носната кухина, а чрез него и на функциите, контролирани от хипоталамуса – полово желание, дълбоки емоции, нива на хормоните, зрелост, агресивност, покорството и др.

Изследване, публикувано в American Journal of Human Biology, показва, че феромоните, които отделят бащите, могат да забавят настъпването на полова зрялост при дъщерите. Така ролята на феромоните в еволюцията се допълва –  тези вещества не само спомагат генетичното възпроизводство, но и възпрепятстват инбридинга (близкородствено кръстосване). Предотвратяването му играе важна роля за съхраняването на вида, тъй като намалява риска от предаване на дефектни гени. Обратен сексуален импринтинг се наблюдава между двама хетеросексуални индивиди, които живеят в близка домашна обстановка по време на първите няколко години на живота си. Те по-късно стават нечувствителни един към друг по отношение на сексуално привличане. Този феномен, познат като Ефект на Вестермарк, е описан за първи път от финландския антрополог Едвард Вестермарк „The History of Human Marriage“ (1891).

Още за ролята на феромоните, както и за формирането на социалния, сексуалния и психическия пол, можете да разберете по време на XII-ото издание на Софийския симпозиум по репродуктивна медицина на 2–3 ноември 2018 г. в хотел „Маринела“, София. По време на научното събитие проф. Атанас Щерев ще говори по темата „Видове пол и сексуална ориентация“. Вижте цялата програма и начините за записване на научното събитие ТУК (https://www.reproduktivnozdrave.org/).