Краят на телевизионния сезон бе гарниран с поредния журналистически скандал. Но ако за мнозина той е изненадващ, то тоталният дефицит на обективност у популярното лице на най-голямата частна българска телевизия – бТВ, стана ясен още през януари тази година. Събитията от края на миналата и началото на тази седмица го потвърдиха.
Горчивата истина е, че Светослав Иванов е поредният телевизионен водещ, който няма повече място в журналистиката, защото отдавна е приключил с нея. Така е в България, макар другаде да е различно. И това водещият на предаването “120 минути” много добре знае, но няма да го признае и не защото обстоятелствата го притискат, а защото е удобен на добре известни икономически лобисти и техните политически проксита.

Като журналист, търсещ специализация в международната тематика, Иванов познава механизмите на работата на частните медии в САЩ и във Великобритания. Наясно е, че там журналистите и цели медии имат практиката да декларират публично своите пристрастия в сферата на политиката. У нас, ако изключим в. “Дума”, два-три интернет сайта и трите кабелни телевизии на партиите от национално-патриотичния спектър, мнозина радетели на “свободата на словото” всъщност злоупотребяват с него, но никога не са декларирали своите политически пристрастия. Това именно е прегрешението на Светослав Иванов, което той очевидно съзнателно извършва. Показа го още през януари т.г., когато пак през ефира на бТВ прокара “опорните точки” на група от “бели” медии, опитващи се да налагат “морален фашизъм”, а работещите в тях - използвани като бойни легиони срещу интересите или в защита на издателите си.
 

Колко плати "Капитал" на Светослав Иванов, когато "случайно" го избра за водещ на събитие през февруари 2018 г., само месец след като "лицето на бТВ" пропагандира тезите на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев за българските медии?

И в двата случая Светослав Иванов заема страна, най-общо казано, тази на кръга, известен с нарицателното име “Капитал” и “комсомолския приватизатор” Иво Прокопиев. Но не го признава, не застава в праймтайма в неделя вечер на най-рейтинговата телевизия и не признава, че съпортва и налага “аджендата” на свързаните с Прокопиев икономически кръгове и инженерни политически ГМО-та и прочие.

Наместо това Иванов, да го наречем по най-мекия начин, подвежда зрителя, че е обективен и търсещ баланса почтен журналист. Уви, не е така. И това е ясно за всички, които толкова върло се втурнаха във Фейсбук да “спасяват” Светослав Иванов, навяващи спомен за шедьовъра на Спилбърг отпреди 20 години “Спасяването на редник Райън”. Само че Иванов не е герой, нито е българският Дейвид Фрост, нито някога ще бъде, колкото и да му се иска да прилича на журналиста, направил историческото интервю с американския президент Ричард Никсън.

Най-малкото, защото Иванов не задава неудобни въпроси, а тъкмо обратното – майстор е на сервилната журналистика, иначе казано на “скрития ПР”. Разбира се, в това няма нищо лошо, освен, ако не се опитваш да се представиш първо за “герой”, а после, когато бъдеш изобличен, да търсиш алиби за собствения си непрофесионализъм, като се изкараш жертва на несъществуваща цензура.
Точно това провокира и миналата неделя Иванов с интервюто с Ярив Лернер, изпълнителен директор на “Ню Бояна филмс”.

Водещият трябваше да представи в негативна светлина група издания, които са обект на търговски интерес от компанията на г-н Лернер. И когато това става в най-гледаното време от седмичната телевизионна програма, най-логичното е да последва ответна реакция от вестниците, които са станали обект на внушения, забележете, не от анализатор или наблюдател, а от журналиста. Нима Светослав Иванов е забравил, че като такъв, той би следвало да е медиатор, а не съдник, удобно позовавайки се на манипулативни данни от зависими журналистически организации. И да, тук става въпрос за много фин, но същевременно достатъчно прозрачен опит за манипулиране на аудиторията.

Какво ли би казал за изданията на г-н Прокопиев и останалите олигарси, които вкупом се превъзбудиха от страх, че някой е изразил мнение, че е в интерес на зрителите на бТВ Светослав Иванов да не бъде повече автор и водещ на обзорно седмично предаване за анализи и коментари. Сигурно ще каже, че всичките до едно са обективни, че не се ползват като “бухалки” срещу неудобни политици, магистрати, общественици, както и не служат за “щит” от собствениците им срещу държавата и опитите на правоохранителните й институции да установят и докажат престъпления, извършени още в зората на демокрацията и престъпната приватизация. Нищо няма да каже. Защото Светослав Иванов отдавна е част от цялата тази схема за подмяна на истината, която всъщност срива доверието в българските медии, а не фалшивите класации, изготвяни от свързани с Прокопиев и сие “независими” анализатори.

Пристрастността на Светослав Иванов, разбира се, има своята висока цена. Защото Иванов не е просто телевизионен водещ със силно развит копнеж някога (ако може по-скоро) да се види в министерското кресло на ул. “Ал. Жендов” № 2, а е добре платен лобист на определени икономически и олигархични интереси. Това е причината във вторник цялото “фейсбук войнство” от грантово зависими “граждани” да подскочи изплашено от призива за повече обективност и професионализъм от ефира на бТВ. Защото без Светослав Иванов, няма да има кой да брани, поне в седмичния праймтайм, каквото се явява времето в неделя късно следобед, интересите на “защитниците” на журналиста.

Ако го няма “редник Иванов”, къде ще могат да се изявяват в “удобни интервюта”  Иво Прокопиев, рушащият авторитета на правосъдието Лозан Панов, провалящият се във всичко, с което се заеме, Христо Иванов и много още като тях. Нима трябва за пореден път да се припомнят стенограмите на задкулисието от срещите на т.нар. група “Арго” от лятото и есента на 2016 г., от които става ясно, че настоящите защитници на Светослав Иванов планират политически кампании, участие в президентски и други избори, ползващи именно услугите на телевизионни водещи от мейнстрийм медиите. Защото, ако беше обективен, ако държеше да представи себе си като истински независим журналист, Иванов можеше да тръгне по следите на записките от “Арго”. Само че тогава вместо опълчение в негова полза, щеше да се сблъска с канонада от морални упреци от безморални съдници. Щеше да загуби и нещо съвсем прозаично – доходи.

Както вече посочихме, Иванов е добре платен, но далеч не само от заплатата, която получава от бТВ. Щеше да е полезно и в името на прозрачността и “чистота” на ефира, ако имаше публичен регистър на доходите на основните телевизионни лица. Така щеше да е ясно и какви хонорари е получавал Иванов като медиатор на определени конференции на определени фондации от либералния спектър. Така щеше да е в любимата на телевизионния (все още) водещ Америка. Само че ако работеше в САЩ, Светослав Иванов отдавна щеше да е принуден да признае, че е сред недоволните от избирането на Доналд Тръмп привърженици на Джордж Сорос.

Що се отнася до опасенията, че публикации, в които се повдигат въпроси за пристрастността на един или друг журналист могат да влошат състоянието на медийната свобода в България, те звучат повече от спекулативно. За каква цензура може да се говори, когато всяка седмица в най-гледаното време на бТВ Светослав Иванов пропагандира определени политически, икономически и прочие интереси, включително да защитава укриващия се от правосъдието вече над 4 години банкер-беглец Цветан Василев. Та, нали именно Иванов беше единственият журналист, който специално пътува до Виена, за да направи интервю с прясно фалиралия през 2014 г. фараон. Този факт в голяма степен обяснява и редакционната политика на бТВ в последните години, за която все по-трудно става да прикрива, че се определя от центрове извън нюзрума на телевизията. А що се отнася до обещанията на Светослав Иванов, че ще ни се усмихва и от септември по бТВ, той трябва да си дава сметка, че тепърва ще му става все по-трудно, точно защото отдавна приключи с журналистиката и влезе в политиката и във все още законово нерегламентирания у нас лобизъм. Така че - да свиква с калта, в която сам е нагазил.