Пьотр Николаевич Мамонов е роден на 14 април 1951 г. в Москва. Той е рок-музикант, артист, поет, писател, лектор за вредите от алкохолизма, духовен наставник... Многоцветната му личност се изразява чрез различни инструментариуми, но винаги е неочакван и мъдър едновременно. Понякога Бог говори тихо през устата на Мамонов. 

Като як рокаджия се изявява в популярната още от съветско време банда «Звуки Му». Зад гърба си има множество филми и театрални постановки, моноспектакли. През 2006 г. Мамонов прави невероятна роля във филма на Павел Лунгин «Остров». Играе свещеника-лечител Анатолий, който всеотдайно и безкористно, десетилетия наред, спасява хора от тежки болести. Така изкупува страшния си грях – по време на войната той е разстрелял по принуда приятеля си. По-късно Мамонов се снима и в друг филм на Лунгин – „Цар", в ролята на Иван Грозни.
В Страстната седмица думите му на Божи човек ни карат да се замислим за смирението, любовта и смисъла на живота.


1. Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел.

Той ти е помощник и си го срещнал не напразно. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е дадено. 
Имах такъв случай в младостта си – пихме с приятел и се разделихме късно. На сутринта звъня да питам как е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крака. Беда непоносима, нали така? Отидох при него в болницата, той ми казва: «На теб ти е добре, а аз ето…» — и отметна одеялото, … ужас! Беше горд човек. А стана най-скромният и весел.
Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски писател, залят е с щастие до ушите. Ето как Бог изцелява с физически болести! Вероятно, ако не се беше случило с човека това нещастие, щеше да продължава да е горделив — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един труден за преживяване, но най-близък път към духовното пречистване. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.
Животът понякога ни бие, но тези удари са лекарство. «Наказание» иде от думата «наказ». А наказ на староруски е урок, учение. Бог ни учи като грижовен баща. Поставя малкия си син в ъгъла, за да не прави лоши неща следващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, за да не падне под трамвая. Так и Бог. Изкушенията са изпит. А защо ни е изпит? За да го издържим. В тези изпитания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите безропотно, без въпроса „защо?". Това е нашият път.

2. Истинският смисъл на живота е любовта.

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, твърдях: «Аз съм най-важният». А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш. Схемата е много проста. Това не означава да ходиш на църква, да палиш свещички и да се молиш. Вижте: Чечня, 2002 година, осем войничета стоят, единият случайно издърпал връвчицата на гранатата. Подполковник, 55-годишен, в църква в живота си не е влизал, нито една свещичка не е запалил, невярващ, комунист, баща на четири деца… с корема напред се хвърлил върху гранатата. Разпръснал се на парчета, а войничетата всички оцелели. Командирът им се изстрелял в рая като куршум. Това е саможертва. Няма нищо по-възвишено на света от това, да отдадеш живота си за другите.

Всичко се проявява по време на война. Там всичко е концентрирано и сбито. А в повседневния живот – някак разводнено. Мислим си: за добрите дела има време – утре, вдругиден… А ако умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда? 

Сякаш вчера беше, когато Олег Иванович Янковски (известен руски актьор, починал през 2009 г. – б.р.), ето му якето, ето му лулата. А къде е сега Олег Иванович? Сприятелих ме се с него по време на снимките на филма «Цар». Много си беседвахме за живота. И след смъртта му си
говоря с него. Моля се: «Господи, помилуй и спаси душата му!» 

Това, което минава отвъд, е молитвата. Когато умирам, не ми трябват разкошен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, защото съм живял доста разнообразен живот.
Молитвата е важна и приживе. Самата дума «благодаря» (на руски — спасибо, от «спаси Бог» - б.р.) — вече е молитва. Понякога не си намирам очилата, моля Твореца на Вселената за помощ: «Помогни ми, Господи!» — и ги намирам. Небесният Отец ни обича, винаги можем да се обърнем за помощ към Него. Знаете ли какво е чудо?! Cедим си с вас тук, червейчета малки, и можем да кажем веднага: «Господи, помилуй нас!». Даже малката молба е запитване към Вселената. Много яко! И това се случва без наоколо да има и грам хероин...

Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети заедно. И ако ни се дават някакви трагични обстоятелства, значи те са нужни на душата ни. Припомнете си живота си в моменти, когато ви е било тежко и трудно – най-яко е тогава! Някога ми просветна една мисъл: колкото са по-лоши условията, толкова са по-добри котките. Ето така стоят нещата…

Източник: "Списание 8"