Камен Донев: Ако дойде страшното, ще видим за какво става дума

Трудно ми е да пиша за Камен Донев. Все ми се изплъзва главното, важното, безспорното. Всъщност не - безспорно е това, че е много талантлив. Безспорно е това, че който е гледал някое негово представление, дълго разказва за него. 

И всички са единодушни - смях през сълзи, сълзи след неистов смях. А аз се обърквам. Все едно говорим за различни хора - единият веселяк, който взривява не само театрални салони, но и голямата “Арена”. Другият - сериозен, вглъбен, срамежливо споделящ житейските си виждания. Така и не мога да открия нишката, която свързва тези два образа в неразривно цяло, изтъкано от талант, самочувствие, деликатност...

Помня онази шантава песен за Старозагорската гара. И за едни маратонки, които сигурно отдавна не са бели. Споменът ми е поизбледнял, но забравя ли се неистовата енергия на младите Камен, Мая и Стефан?! Тогава всичко беше ясно - трима луди-млади си мислят, че морето е до колене, и вярват, че светът скоро ще бъде в краката им. Но годините летят и сега от екрана на телевизора ме гледа сякаш друг човек - разбрал, че не всичко, което лети, се яде, научил се да брои поне до 3. 

Камен Донев вече знае, че вгледан в себе си и своите проблеми, човек пропуска много неща

Пропуска проблемите на другите. И се опитва да се промени в това отношение, да се научи повече да гледа към другите хора. Признава, че се опитва с променлив успех. Но е разбрал едно - тук нямаме много време и желание да се вглеждаме в живота на хората около нас.

Колкото и парадоксално да звучи за мнозина, актьорът смята, че в България живеем добре. “Няма какво да се лъжем - ние живеем в цивилизация, в която има всичко. И много бързо свикнахме с всички удобства, и с хубавото, и с комфорта. Имаме много изкушения около себе си. Ако не дай си боже дойде нещо по-страшно, тогава ще разберем за какво става въпрос”, споделя любимецът на публиката в интервю за БНТ. А това, което ни кара да искаме все повече и повече, е алчността и ненаситността. И си задава логичния въпрос: “Защо човек поглъща повече, отколкото му е необходимо?”. Трябва ли животът да ни срещне челно като бърз влак, за да се отрезвим и смирим? 

Покрай изключително гледаните и търсени постановки Камен Донев е признат не само у нас. Би могъл да развихри таланта и въображението си по света. Българската диаспора навсякъде ще го посрещне с отворени обятия. Но той никога не се е изкушавал да остане в чужбина

Харесва му да пътува и го прави с удоволствие, но винаги се връща. Защото знае, че неговото място е тук. А мисията му - да се опита да променя - България, българите, себе си. Твърди, че не е конформист, не е някаква мижитурка, която да живее в подреден от други свят и да се оправдава, че обстоятелствата са го принудили да замине. 

Тука ще съм, докато умра

Това мое решение е свързано с много трудности, но те са приятни. Това са нещата, с които се сблъсква един спортист - поддържане на форма, сваляне на килограми, изграждане на мускулатура, изграждане на характер, на психика. Поддръжка на чувството за хумор, което е много важно, разсъждава актьорът. 

Мъчно му е, че много хора в България са объркани - за какво да се смеят и за какво да не се смеят. Иска му се българите като цяло да се научат да носят отговорност - за себе си, за близките си, за държавата, ако щеш. Само който носи отговорност, усеща, че държи нещата в свои ръце. Усеща, че е жив. 

“Тежко ни, ако си мислим, че не трябва да носим отговорност, а трябва просто да живеем заради самия живот и заради самото забавление. Тежко ни като нация.”

Като го слушам, имам чувството, че слушам някой препатил мъдрец, споделящ дългия си житейски опит с надежда да помогне на идващите след него. Да им спести лутанията, болката, разочарованията. Мъдрец-мъдрец, колко да е мъдрец?! Поглеждам го - едва прескочил 50-те. Както е казал поетът - “на попрището жизнено в средата”. Ако сега е усвоил най-важните неща в живота и в изкуството и щедро ги споделя с хората, какво ще прави през следващите 50? Оказва се, че и това знае доста точно. 

Искам да оставя у хората желанието да ме гледат още веднъж 

Това ми е много важно. Когато гледам един филм няколко пъти, това значи, че филмът е прекрасен, че е животворен, че той ме променя, че ми дава много.

И той така работи. Иска нещата, които прави, да са желани, да се гледат по няколко пъти. И твърди, че ако го постигне, няма да иска нищо повече. Защо ли не му вярвам? Има една порода хора, които познават само една посока - напред. И са програмирани да не спират. Убедена съм, че Камен Донев е от тях. 

Като творец, работещ с думите, Камен не може да не забележи, че сме застрашени да бъдем потопени от безумно словоизлияние - и тук, и в целия свят. Водопади, океани от думи. И в цялата тази джунгла от словосъчетания, от езици, той много внимава какво казва. За да не се изгуби, да не потъне в пясъка казаното. Защото знае, че думите имат в себе си голяма, огромна, неподозирана сила. Думата може да обърне живота на един човек. И творецът трябва да носи своята отговорност за всичко написано, изречено, изпято

За разлика от много други съвременни творци, Камен Донев не мисли, че културата е в някаква неизгодна позиция. Каквато е културата на държавниците ни, такава ни е и държавната политика в областта на културата. Независимо от семплата грижа на държавата, хората на изкуството не трябва да забравят, че не са чиновници, не са администратори. “Творецът трябва да се бори и да се доказва”, убеден е актьорът. Когато се пребориш за собствено място под слънцето, за любовта на зрителите, ти си независим от конюнктурата. “Когато си направил нещо и си се преборил за него в годините и хората са го оценили - аз това наричам щастие”, споделя повелителят на думите. 

Гледам го, слушам го и си задавам въпроса: Той какво е - река или езеро? Река... Тече... всичко тече... Движението е живот, посока, цел, надежда. Но понякога на човек му се иска да е тихо езеро, към което тече реката - буйна или спокойна, но красива и чиста. Да е цел, дом, пристан, прегръдка. 

Мисля си, че Камен Донев е езеро - тихо, спокойно, търпеливо, шептящо, погалено от вятъра. 

Мариана ДОБРЕВА