Кап. Иван Томов е роден през 1898 г. и е починал през 1941 г. Не е починал, а е загинал геройски. Случаят е от далечната 1941 г., месец май, когато сме съюзници с Германия. Тогава действа и пактът Рибентроп - Молотов, който е съюз за взаимодействие между СССР и Германия. По това време всички български кораби са мобилизирани за нуждите на Вермахта. 

По искане на немското командване чрез Параходство “Български морски флот” е наредено параход “Княгиня Мария Луиза” (първият български океански кораб), командван от кап. Иван Томов, да превози 5000 броя авиобомби и отделно керосин във варели от Солун до Пирея 

Гърция по това време е окупирана от Германия. Корабът “Княгиня Мария Луиза” е най-модерният товаро-пътнически кораб на България и пристига с опасния си товар в 6 ч. сутринта на 30 май 1941 г. в Пирея под силна немска охрана. Започва разтоварването в 7 часа.

Изведнъж от хамбара, където е керосинът, започват да излизат кълба дим, избухва пожар

Версията е саботаж, предполага се, че корабът умишлено е подпален от гръцки антифашисти. Никой не е мислил за евентуалните последици, ако избухнат авиационните бомби!

В окупирана Гърция всички складови помещения, намиращи се по кейовете на Пирея, са препълнени с боеприпаси и оръжие, които при избухването на снарядите на кораба ще се възпламенят верижно. Очертава се апокалипсис! Идват пожарните команди от Атина и Пирея, но те са безсилни да изгасят все по-силно разрастващия се пожар. А в другите хамбари са авиобомбите...

Корабът “Княгиня Мария-Луиза”

Виждайки очертаващото се безизходно положение, капитанът Иван Томов взема най-правилното решение при възникналата ситуация - да изведе кораба навътре в морето и така да спаси града. 

Решението на Томов, за което той и част от екипажа му плащат с живота си, спасява хиляди от ужасяваща смърт 

Капитанът разпорежда командния състав да остане на борда и да опита да върне горящия кораб в открито море. Редовите моряци са освободени, кап. Томов им дава шанс да останат на сушата и да се спасят. Разбрал какво става, в последния момент на кораба се “мята” и радистът Стоимен Захариев. Няколко моряци се опитват да го задържат, но той се изплъзва с думите: “Капитанът и другарите ми са на борда, отивам да помогна с каквото мога. Нека с тях да загина или да се спася!”.

Корабът успява да се отдалечи на около една миля и опасността за града е намаляла, тогава капитан Томов издава последната си заповед - целият състав да напусне кораба!

Той сам е решил да изведе горящата “Мария Луиза” в напълно безопасни води! Себе си той вече е отписал

Последната воля на капитана е изпълнена частично. Мощен взрив събаря надстройките на офицерската столова. Под развалините й остава затиснат първият помощник-капитан Бабев, вторият помощник Веселин Георгиев-Фоса със счупен крак и ръка успява да се прехвърли зад борда. Спасение във водата намират кърмчията и третият помощник Чолаков.

Когато се раздава последният тътен на адските сили, струпани в утробата на кораба, градът е спасен! Цената са шест човешки живота! 

Освен кап. Иван Томов морето приема завинаги телата на младия ст. помощник Георги Бабев, втория механик Петър Чаракчиев, Георги Кръстев. Страхотната взривна вълна изхвърля на десетки метри телата на Георги Винаров и на радиста Стоимен Захариев. Намиращите се на около миля и половина два кораба “Йол” и “Аликанте” потъват от силната вълна.

Но град Пирея е спасен! Животът му е даден от българския капитан Иван Томов!

В световната морска история има два сходни случая с капитани на държави, доказали силата си на морски нации. И двете катастрофи станали поради некомпетентност, колебание, нерешителност или страх на капитаните.

На 8 декември 1917 г. в най-тесния участък на пролива Те Нероус, който разделя Халифакс на две части, в резултат на сблъскване с норвежкия кораб “Имо” пламва френският кораб “Монблан”. Той има на борда си 200 тона тринитротолуол и 2300 тона пироксинова киселина. 

Работници край кораба „Княгиня Мария Луиза“, пристанище Варна, 01.08.1934 г. Източник: ДА „Архиви“

Разбрал, че не ще успее да потуши пожара, капитанът на кораба Льо Медек дава команда за спускане на лодките на вода, изтегля се заедно с екипажа и залегнал зад една дига, очаква неговият кораб да разруши града. Избухва най-големият взрив в историята на човечеството преди този в Хирошима! Чудовищната взривна вълна помита напълно 2000 къщи, поврежда още 1200, загинали са над 5000, ранените са над 9000, ослепели са повече от 500 души...

За светкавичния си “десант” от кораба капитан Льо Медек кой знае защо е награден с най-високото френско отличие - става Кавалер на Почетния легион...

 На 12 април 1944 г. в град Бомбай поради неправилни процедури при гасене на кораба “Форд Стейкин” и некомпетентни нареждания на командващите военни специалисти става най-лошото. Взривът разрушава напълно пристанището - в радиус от 500 метра всички сгради са пометени. Заревото на пожарите се вижда от десетки километри, убити и ранени са хиляди, огънят е потушен едва след 20 дни.

Тези два случая са добре известни. Допуснати са множество грешки, а капитаните им са прославени като герои!

Случаят с българския кораб “Мария Луиза” ни кара да се гордеем, че сме българи, че българският капитан Иван Томов е действал толкова професионално и мъжки, че е спасил град Пирея от гибел без нито една жертва от населението, без нито една разрушена сграда!

За капитан Томов, за неговия екипаж, за подвига им не се знае почти нищо! 

Пред къщата на героя във Варна вече има възпоменателна плоча 

В музея мястото, което му се полага, е почти празно. Няма дори кораб, който да носи неговото име. Засега кориците на българската морска история са затворени за това събитие. 

Внуците се гордеят с дядо си, тъй както той би се гордял с тях

Тъй като корабът “Княгиня Мария-Луиза” е транспортирал бомби за окупационната немска армия в Гърция, подвигът на българския капитан е забулен дълги години в тайна. 

Трябва да припомним обаче, че през май 1941 г. все още е действало приятелското споразумение между СССР и Германия, известно като спогодбата “Рибентроп -Молотов”.

Потомците с право се гордеят със своя дядо по майчина линия, тъй както кап. Томов би се гордял със своите внуци, които до един са завършили Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна. Внукът капитан Валентин Златаров, президент на Българската национална асоциация за развитие на мореплаването, повече от 15 години учи децата, намиращи се далеч от морето, на любов към корабите. Той е създател на морския клуб за деца “Кап. Георги Георгиев”, който действа в столицата. Правнукът на коменданта на “Княгиня Мария-Луиза” и син на кап. Валентин Златаров - Анатоли Златаров, също е мореплавател.

Освен със смелия си дядо по майчина линия, кап. Валентин Златаров се гордее и с баща си, който също е известна в българската морска история личност. Кап. I ранг Анатолий Златаров-старши (за когото в. “Над 55” е писал) дълги години е най-добрият царски офицер, а след 1944 г. става командващ военния флот за кратко време. Антимонархистите надделяват и кап. Златаров е назначен като началник-щаб на флота, после за командир на Военноморска база Бургас и само на 42 години е пенсиониран като зам.-началник по учебната част на Висшето военноморско училище във Варна. 

Паулина Боянова

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук