Карен Алексанян, един арменец, живущ от едва две десетилетия в България – в град Шумен, направи това, което дори и не е хрумвало на български патриоти и богати родни бизнесмени. „Дворът на кирилицата” е факт и се превръща в духовен център. Намира се в самото сърце на нашите исторически корени – древна Плиска. Журналист от „ШОУ” потърси автора и спонсора на реализацията на тази уникална идея.
-Г-н Алексанян, как така на един чужденец като вас му хрумна да направи нещо толкова велико, че ни изпълва с гордост и е един своеобразен реверанс към България. На нас често ни се налагаше през годините да „доказваме” на руснаци, че кирилицата е създадена в нашите земи и да парираме твърденията на гърците, че братята Кирил и Методий „не са българи”... 
- Реших да съградя „Дворът на кирилицата” в Плиска, а не някъде другаде, тъй като България е родина на кирилицата. Тя е тръгнала оттук, обиколила е света и е станала родна азбука на много народи от различни вероизповедания. Кирилицата е приета в Плиска като официална азбука. Изненадах се, че за мнозина в България тези важни подробности са неизвестни, а те са заслужен повод за 

гордост на целия български народ 

Това че, Кирил и Методий са българи, го научих още в Армения. Посрещах в Двора десетки много известни руски писатели, поети и други културни дейци, и нито един от тях не е отрекъл този факт. Друг е въпросът, че на някои  българи се налага да обяснявам и доказвам български произход на двамата братя и останалите от Седмочислениците като Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд?!?

- Споделихте, че вашата майка е изиграла огромна роля за знанията ви по славянска история, езикознание и литература. Разкажете повече за тази жена...
- Майка ми беше учителка по руски език и литература и ме научи на кирилица още когато бях на 6 години. 
В библиотеката й имаше няколко хиляди книги и почти всички  бяха на кирилица. „Дворът на кирилицата” е посветен на паметта й - тя почина на 56 години през 2002 г. 

- Буквите са изработени от арменски каменоделци. Разкажете повече за главния им майстор... 
- Буквите са ръчно изработени в Армения от камъка туф, от един известен арменски майстор - Рубен Налбандян и 12 негови ученици. Майсторът беше горд, че именно той ще пресъздаде азбуката, създадена от светци. Всяка буква е изработена така, че носи своята символика. 

- А защо избрахте параклисът да носи името на цар Борис Първи? 
- За голямата роля на св. цар Борис Първи Покръстител Български в създаването, налагането, признаването и разпространението на свещената писменост като официална азбука се премълчава по неразбираеми причини за мен. Той не само посреща  учениците на светите братя в Плиска - Климент, Наум и Ангеларий,  като им създава всички необходими условия за работа, но и организира откупуването на останалите ученици, които по нареждане на  римския папа са били продадени в робство.
 
Освен това, когато цар Борис  изпраща св.Климент в областта  Кутмичевица (б.р. днешна Македония и Албания), той назначава  нов областен  управител и му нарежда  да бъде най-близкият помощник на великия просветител в неговата работа. Развитата от Климент дейност дори и днес впечатлява с мащабите си – в градовете Девол, Охрид и Главиница са създадени начални училища. За седем години са подготвени близо 3500  ученици – бъдещи свещеници и учители. Без помощта на българския владетел, смятам, че нямаше да съществува кирилицата. Цар Борис Първи не само покръства българите, а полага огромни усилия за създаването на църковната азбука и дава добър старт за началото на 

Златния век на българската култура 

Точно по тази причина параклисът носи името на българския владетел, а буквите са наредени като негови непобедими войници.



- Християнският кръст се извисява над буквите в Плиска. Знаете, че Шумен и регионът се обитават от доста етнически турци, а живеем в свят на ислямистки радикализъм. Имало ли е опити за посегателство върху мястото? 
- Плиска е не само градът, където Аспарух заби меча си и каза:  „Тук ще бъде България”, но и мястото на покръстването на българите през 865 г., а в 893 г. пак тук кирилицата е провъзгласена за официална азбука. Така че напълно нормално е в Плиска да се извисява този 12-метров кръст. Днес азбуката се използва и от будисти, и от мюсюлмани, за това „Дворът на кирилицата” е място за поклонение на всички хора, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Св. цар Борис и св. Седмочисленици трябва да се почитат от всички етноси. Много мюсюлмани с радост и гордост посещават „Дворът на кирилицата”, палят свещи в параклиса и отдават почит на делото на първоучителите. Кирилицата е свята,  родна и обединяваща азбука  за българите, за етническите турци, за ромите и другите етноси в България – тя е азбука на народа. 

- Идват ли много хора?
-За относително кратко време от създаването си „Дворът на кирилицата” се превърна в обичан и почитан културно-исторически духовен център, който не само се посещава от хиляди индивидуални посетители, но в него се организират  различни кулурни и патриотични масови събития със свободен вход. Дворът е единствен инициатор и основен организатор на честванията по случай Деня на покръстването на българите на 2 май всяка година. Има хора, които изминават стотици километри, за да се поклонят на делото на първоучителите. 

- Знам, че имате идея да направите и Алея на писателите... 
- Догодина ще стартираме Алея на писателите. Идеята е от всеки народ, използващ кирилицата, да има поне по един бюст на творец. Българските писатели, разбира се, ще бъдат повече.

- Обикновено у нас трудно се получават разрешителни от общините за подобни идеи дори когато те са толкова патриотични. Вие имахте ли подобни спънки от чиновници?
- Закупих земята от Община Каспичан, като платих два пъти по-скъпо от реалната й цена. Чиновнически спънки не е имало, освен това че вече година и половина пътната отсечка от 150 метра пред комплекса не се асфалтира въпреки многобройните обещания. Смятам, че висшите български държавници трябва да забележат съществуването на  „Дворът на кирилицата”, който е единствен в света. Той нагледно показва българския принос в световното културно развитие, а това заслужава внимание, нали?!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА