Години наред една от най-красивите и емблематични сгради в София - Къщата с ягодите, тъне в разруха, но не спира да привлича погледите на минувачите. Живущите в района открито си мечтаят да видят сградата реставрирана, защото е един от символите на столицата.
Тази година изненадата е неочаквана, голяма и много приятна. Празнични светлини озариха фасадата на Къщата с ягодите и превърнаха занемарения архитектурен шедьовър в истинска коледна приказка, каквато София отдавна не беше виждала.
Сградата се намира в центъра на София - на ул. "Сан Стефано" 6 и е паметник на културата от местно значение.

Снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
Само часове след като светлините бяха включени, социалните мрежи се изпълни с кадри от бляскавата къща, а десетки коментари благодариха на онзи, който е сътворил това предколедно чудо, връщайки към живота сградата.

Снимка: My Sofia
История на красота, елегантност и забрава
Построена в края на 20-те години на миналия век за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, къщата е проектирана от блестящия архитект Георги Кунев – възпитаник на Виена и Карлсруе.
Вътрешността ѝ някога е впечатлявала всеки гост: камина от червен мрамор в приемния салон, подиум за музиканти, кристални врати, просторни спални и елегантни тераси, кабинет, стаи за прислугата и мебели, поръчвани из Европа.
Екстериорът също е забележителен: голям двор, ограден с изящно ковано желязо, тройно стълбище към входа и два портала за карети и файтони – картина, която и днес разпалва въображението на всеки столичанин.

След 1944 г. обаче къщата преминава през национализация, румънско посолство, съветски офис и различни институции с неясна съдба. През 90-те е реституирана, а от 2004 г. е собственост на Валентин Златев.
Въпреки статута ѝ на културен паметник, сградата пустее – покривът се руши, фасадата се лющи, а дворът е тъжен спомен за едно от най-красивите архитектурни бижута на София.
Празничната светлина – знак за надежда?
Според редица тиражирани информации през годините собственикът планира да събори сградата и да изгради нейно абсолютно точно копие, като се предполага, че камината и част от оригиналната фасада ще бъдат запазени. Причината е високият риск от сериозни щети при евентуален силен трус.
Но тази зима светлините върху къщата дават нова надежда. Вниманието към нея очевидно не е угаснало, а красотата й продължава да вдъхновява все така пламенно. И това никак не е случайно. Именно с Къщата на ягодите София може да си върне един от най-поетичните си символи.
За първи път от десетилетия насам една от най-обичаните и емблематични сгради у нас оживява, а светлинния спомен за величието й може би дава знак, че най-красивите й дни тепърва предстоят.