Човек наистина не знае кога и къде ще срещне любовта си. Живо доказателство е разказът на една лекарка от провинцията, която трогна с него десетки потребители във Фейсбук. 

Милена е лекар от Бърза помощ. Когато я викат на адрес при възрастен мъж, дори не предполага, че това посещение при пациент ще е съдбовно. 

Ето какво разказва тя:

"Преди три години на този ден бях на визита на възрастен мъж по време на 12-часова дневно дежурство! Бях лекарски екип само със санитарен шофьор.

Пациентът беше направил съдов инцидент.

Аз го прегледах, описах прегледа си и известих моето мнение на съпругата и сина на пациента. Обясних, че мъжът е бил с исхемичен мозъчен инсулт, ЕКГ е добро, кръвната захар в рамките на нормата за възрастта и АКН е леко завишено.

Препоръчах да се транспортира до болницата в Спешно отделение, невролог, скенер на главен мозък и след скенера най-вероятно ще бъде хоспитализиран в болницата.

Пътеката е 5 дни. Казах им: Пригответе пациента за транспорт до болницата с лична здравноосигурителна книжка, лична карта, лекарствата, които приема редовно за сърцето, както и всички принадлежности за болница. 

Докато близките приготвяха пациента, ми стана лошо от преумора и помолих за вода и лъжичка захар, буквално се изпотих и започнаха да ми се подгъват краката.

Помолих за стол да седна и напиша прегледа си във фиша за Спешна Медицинска помощ.

Възрастната дама ми даде вода и захар, синът й - шоколадови бонбони и изчезна. След не повече от 3-4 минути ми донесе кафе с мляко на мен и шофьора и ми благодари за обстойния преглед, внимание и отношение към баща му.

Аз му благодарих и му обясних, че че това е моето задължение.

Транспортирах пациента - възрастен мъж, чист, възпитан, вежлив и леко притеснен. 

Казах му, че инсултът вероятно е лек, че е късметлия, той се успокои, през цялото време го държах за ръка.

Транспортирахме го до болницата. След ден ме потърси синът на пациента и до ден днешен сме заедно. Пациентът ми стана свекър, татко Стойчо, а жена му Марина ми стана свекърва - мама Маринка.

Обичам ги и те също. Аз съм обичана, уважавана, почитана от съпруга ми и неговите родители и неговата сестра. Благодаря на Бог, на Съдбата. Щастливка съм", завършва невероятния си разказ лекарката от Спешна помощ.