Вървя по пътя към големия храм на високото в моя столичен квартал и го гледам светнал и огрян пред мен, сякаш пременен в очакване на големия християнски празник - Възкресение Христово. Оказа се обаче пуст за делничния предиобед, а сме в Страстната седмица. 

Само след няколко дни тук ще е препълнено с народ. Всеки ще дойде, носещ на гърба си своя невидим за другите кръст, но толкова осезаем за него. Той подсказва, че мъките Христови се подклаждат и разпалват от човешките страсти - завист, агресия, злост, измама, разпаленост, влечения, трудно подвластни на разума и волята. От тях кръстовете на гърбовете на хората се трупат и стават все по-тежки и по-мъчителни.

Човекът се превива все повече под непосилната тежест на своя личен товар, приближава все повече лице към земята, по която едва върви по пътя към своята Голгота. По пътя не спира да се товари с още страдание, с още притворство, алчност, недоверие, греховност във всичките им измерения 

Страстите човешки за имане, за ризата на ближния, за жена му, за осела (колата) му, за едното око на слепия, за какво ли не. Никакви Христови страсти не могат да разтоварят от нечии душевни гърбици, ако не престава да ги трупа. Вървят хората към Храма на своето Възкресение, за да свалят от плещите си кръста и да разтоварят от гърба бремето на своите страсти и вместо тях Богочовекът да понесе на себе си всичките им страдания.

А те, хората, облекчени от своя непосилен товар, разтоварени от злото, да получат Божия дар, възкръснали за доброто, обичта, смирението и прошката, изправени и пречистени. После продължат да вървят по своя път с амбицията, че могат да станат богати, да имат повече и още, и още. В гонене на кухи амбиции, сякаш покрай тях минава израстването на децата им, пропускат да кажат думи на обич и признателност на съпруга, на родители или съсед и приятел.

В този делничен предиобед от Страстната седмица в храма на високото сме само няколко жени. Всяка запалила свещица и вглъбена в свои неща, които има да си казва само с Господа. В тишината зад завесата, вляво от входа, се чува песнопение. Изведнъж тишината в църквата е нарушена от току-що влязъл рошав, кокалест мъж. Застава в средата на църквата и започва гръмка реч: - Защо сте дошли тук, а? Като палите свещи и се молите, да не мислите, че ще ви прости! Няма. Защото не сте изгонили дявола вътре у вас. Той е там и няма да излезе. За какво се молите? Много сте набожни, а навън крадете, лъжете, грабите, мразите, правите мръсотии. Няма прошка за вас! Няма! 

Човекът не спира да нарежда, обръщайки се ту към едната, ту към другата страна, обладан от лудостта да говори за съвест и правосъдие.

Зад завесата спира пеенето, излиза сърдит свещеник, започва да вика на лудия: - Казах ли ти тук да не влизаш? Колко пъти подписва обещание пред полицията да престанеш. Махай се, че пак ще им се обадя!

- Кой си ти бе, църквата да не е твоя? Бог призовава всички в своя храм - и болни, и здрави, и бедни, и богати, млади и стари. Всички. 

Нас, лудите, Господ ни обича, защото казваме истината, дето всеки я премълчава и не смее да я каже на глас 

А ние от хората не се боим, само от Него, защото е благ и добър. Вечер си говоря с Него и той ми казва, че не обича тези, дето го смущават в дома му и му се подмазват! Големи свещи палите. Колкото по-големи са свещите ви, толкова по-грешни сте. Със свещ няма да изгорите престъпленията си, няма да прогоните злото от себе си. Крадци, убийци, насилвачи, политици!

Лудият не спира да нарежда. В този момент в храма влиза едър, набит мъж с обръсната глава и шарещ поглед. Купува 10-20 големи свещи, от най-скъпите. Видът му е смирен, плещите превити, а иначе е як, огромен, с гола глава и дебел врат, в черен костюм и обица на ухото.

Застава до един от големите свещници и започва да пали една по една от свещите си, като се кръсти след всяка една от запалените. Сякаш изрежда греховете, приключва с всяко едно от престъпленията, които вероятно е извършил. А в това време лудият не престава да крещи: - Убийци, крадци, продажници, богаташи, мекерета, боклуци, мутраци. Няма прошка за вас! Няма! Всички ще горите в огъня на собствената ви съвест - не през деня, тогава сте силни. 

Дяволът ви е яхнал и вие го следвате с готовност. Тъпче ви със самочувствие и наглост, кара ви да вършите престъпления 

А през нощта, когато заспите, тогава ще ви гори съвестта, защото тя е от Бога и от нея не можете да се скриете. За всичко ще си платите, на пръст и пепел ще станете. Свещи като кулата в Пиза ще ми палите, но не виждате, че застрашително се е надвесила сянката на всяка от запалените ви свещи. Няма прошка за вас, адът е тука, вътре във вас. Дяволи гадни!

Попът се скри зад завесата, вероятно за да позвъни на полицията. Оня с дебелия врат не помръдна, продължава да пали свещ след свещ и да се кръсти след всяка запалена. В храма влизат още жени, хванали за ръце своите деца или внуци. Чувайки виковете, стреснати спират и се оглеждат.

Клисарката, онази, дето продава свещите, излиза от малката стъклена будка вляво от входа и тихичко прошепва на лудия: - Плашиш децата... 

Той се обърна, видя малката групичка от жени и деца и веднага млъкна. Вторачи се в едното дете, после в другото, в третото и каза значително по-тихо: - Има надежда за хората...

А когато мина покрай оня с наръча свещи, процеди през зъби: - Убиец, крадец! За всеки убит - по една свещ! Не става!

После излезе от храма. Само след секунда отново отвори тежката порта и без да влиза вътре, се провикна: - Има още надежда за всеки...

 Кирил ХРИСТОВ