Най-голямата някога белодробна болница у нас, а според някои дори на Балканите, тъне в разруха и от години е в историята.  Тя изглежда точно като зловещия Припят край Чернобил - сякаш е изоставена внезапно. 

От няколко години Специализираната болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести в мъглижкото село Радунци не приема пациенти. Всъщност, от началото на новия век тя работи доста символично, на фона на многото пациенти в десетилетията преди това.



От години сградата се продава заради големи задължения, а купувач се търси от дълго време. Днес някогашният санаториум, който е имал близо 700 легла за туберкулозно болни през 70-те и 80-те години на XX век, е просто една рушаща се и изоставена сграда.



Специализирана болница за белодробни болести в Радунци е разположена сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина.

Тук балканската жп линия, свързваща Стара Загора с Горна Оряховица, прави прочутата си „осморка“. Мястото за построяването на болницата е избрано от лекари и учени, които след 20 месечно проучване установяват, че това място в Стара планина е с изключително чист въздух и това е подходящо за всякакви белодробни проблеми.



Имало е идеи тя да бъде построена и в съседното и доста по-голямо в онези години село Борущица, но в крайна сметка е избрана малката железопътна спирка по Балканската жп линия.

През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав влизат  професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за нов санаториум, изхождайки едновременно от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията продължават цели 20 месеца.



В крайна сметка с указ на Негово Величество цар Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия, а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци. През същата 1937 година се изработва и конкурсна програма за идейна скица.

Строителството на санаториума започва през пролетта на 1939 година, но Втората световна война „замразява“ строежа през 1940 година до вече издигнатата четириетажна сграда.

След 9 септември 1944 година продължава строежът на санаториума, който трябва да служи за лечение на туберкулозно болни. Откриването му става на 1 ноември 1955 година. По повод на това откриване в. „Отечествен фронт“ съобщава:



„Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза...“

През месец март 1955 се назначават и първата група служители - 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки.

Постепенно легловата база се разширява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото отделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза. Следват нови отделения и назначаването на все повече медици.

Легловата база през 1960 година нараства на 500 легла, а заедно с това расте броят на служителите. През 1962 година са открити вече 600 легла, а през 1963 – 1964 години са открити и оборудвани с модерна съвременна апаратура

– бронхологичен кабинет, отделение с 50 легла и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза, единствено подобно в страната.



Златните времена за болницата в Радунци съвпадат с управлението на доктор Онуфри Владков, който е главен лекар цели 30 години – от 1961 до 1991 г. Доктор Владков е смятан за един от най-добрите експерти по белодробни болести в страната, а болницата дава прехрана на хора не само от съседните села Борущица и Яворовец, а на медици от цялата стрна.

В крайна сметка централният болничен корпус е с разгърната застроена площ от 15 220 к.в м. На 4-те етажа са разположени лекарски и административни кабинети, рехабилитационен център, операционни и стационарни зали, санитарни помещения,

складове, столова и др. Имало е дори кино-салон, сцена и гримьорни и богата библиотека. Около болницата се появяват и няколко блокчета, в които са живели медиците, дошли в Радунци от цялата страна.  

В първите години на новия век работата на болницата става все по-символична, преди през юни 2015 г. санаториумът, както е известен сред местните, да бъде обявен в ликвидация поради неплатени дългове.

От няколко години болницата не функционира и на практика вече е в историята.

Останала е само сградата, която се руши. А може би само 5 години след нейното ликвидиране отново дойде времето, когато тя можеше пак да бъде полезна и да лекува с може би най-чистия въздух в България...