Често чуваме, че данъците в България са ниски. Рядко хората се питат дали наистина е така. Ами ако кажа, че данъците в България са твърде високи? Това пише в свой материал във в. Труд Виктор Блъсков. 

Ето какво пише още той: 

Нека първо стане ясно - данъкът ни не е “просто 10%”. Работодателят плаща огромна сума отгоре над заплатата, за да наеме служител - което също така има и ефект да подсилва сивия сектор.

Плащаме осигуровки, които може да са необходими, но малцина могат да кажат, че отговарят на качеството на услугата, която получават насреща.

Защото данъците винаги трябва да се отчитат спрямо това, което се получава отсреща - и 1% данък е твърде висок, ако получаваш услуга, която не си струва този данък.

Нека припомня, че американската революция е проведена под надслов “никакви данъци без представителство”. Този принцип трябва да важи и в България днес - ако не сме съгласни с това, за което се използват данъците, всеки данък е твърде висок.

Днес данъците често се разглеждат в сравнение с други държави, с които се конкурираме за привличане на инвестиции. А какво става, ако разгледаме данъците само в контекста на България? На държавата, която ни ги харчи?

На първо място, ако данъците в България бяха ниски, това щеше да значи, че държавата е принудена да се ограничава до най-основните си функции. Щеше да съкращава харчове там, където може, за да стигнат тези "ниски" данъци. Можем ли да кажем, че това е така?

Нима няма десетки излишни държавни структури? Някой може ли да каже защо е необходимо Министерство на туризма? Министерство на иновациите и растежа?

Дали работата на Министерството на културата, на младежта и спорта, на електронното управление, на околната среда и водите, на транспорта и съобщенията - не може ли тя да се извършва от минимален екип чиновници в по-малка агенция, без министерски и заместник-министерски кресла и съответно с по-високи заплати и по-ясна задача?

Нужни ли са ни 240 депутати за под 6,5 милиона души в държавата?

Това е само малка част от харчовете, за които не е ясно дали имаме нужда. Много малка. Можем до утре да изреждаме неща, за които не е ясно дали държавата трябва да раздава средства.

Е, щом държавата ИМА тези средства да ги раздава за неща, които може би няма нужда, значи не е ли най-логичният извод, че данъците са твърде високи? Нашите данъци явно не просто стигат, за да изпълни държавата своите функции, а са толкова големи, че тя може да си измисля нови функции, за които да харчи. 

Някой може ли да си спомни последния път, когато е закрита държавна агенция, министерство, съкратена е служба, прехвърлено е нещо, съкратен е някой разход?

Идеята, че данъците са твърде ниски, обаче, трябва да се отбележи, е много удобна за управляващите.

Така те могат винаги да продават идеята, че няма достатъчно средства, поради което да търсят нови и нови начини да увеличат приходите на държавата - като вземат пари от нас. Вместо да се търси начин да се намалят разходите, за да стигнат парите, които даваме.

Ще кажете, че ако се отрежат всички тези харчове, настъпва апокалипсис, но тук имаме едно предимство - ние вече виждаме какво се случва, ако се премахнат тези харчове.

Хавиер Милей в Аржентина въведе точно тези мерки с рязко, драматично намаляване на харчовете. Точно там хората, водени от левите, прогресивни сили на Аржентина, обясняваха как ще доведе до хиперинфлация и цените ще скочат рязко.

Никакъв апокалипсис не настана. Инфлацията спадна рязко, а бюджетът за първи път от дълги години бе балансиран. На практика нищо не се случи.

Та защо разсъждаваме от гледната точка на чиновници дали данъците ни са ниски или високи, като ги сравняваме с други държави? Защо не гледаме на данъците като на нашите пари - ако са нужни още, за да се случва това, което искаме, са ниски. Ако са достатъчно да се ползват за неща, които не искаме, значи са високи.