В тесен семеен кръг бе погребан преди дни Марин Бончев - журналист, публицист, биограф на оперни и балетни звезди. Години наред той страдаше от тежка болест, но успяваше да прогони от ложето си “оная с косата”.

Дъщеря му, Цонка Бончева, известна пианистка с постоянно местожителство в Йордания, дойде в София със сина си, Мартин. Двамата организираха скромно погребение, дори близките приятели на Марин не успяха да го изпратят в последния му път... 

Марин Бончев е с корени от Правец. Няма музикално образование, но пише за музиката. Заедно с братовчедка си, земеделката журналистка Ивайла Вълкова, са автори на  първата книга за Лили Иванова. Марин направи кариера и като контратенор. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия - описва преживелиците си в книгата “Моят нощен живот на Запад”. Автор е на биографичните четива “Срещите на Илка Попова”, “Славеят с име Любов”, “Асен Найденов”, “Николай Гяуров на 50”, “Български оперни певци на сцената на Ла Скала”. Единствен биограф на режисьора Светозар Донев. 

Негово дело са 30 филма за бележити музиканти

Певците го ценяха, но някои от тях го недолюбваха. Световният тенор Михаил Светлев го обвиняваше в изопачаване на биографията му. Но за мъртвите - или добро, или нищо, казал е народът. 

Марин Бончев остави добра следа в историята и с тайните около личността му, които остават неразкрити. Една от тях е свързана с великия руски бас Шаляпин. 

Фьодор Иванович Шаляпин е роден на 13 февруари 1873 г. в Казан. Произхождащ от селско семейство, сред почитателите на таланта му са композиторите Сергей Прокофиев и Антон Рубинщайн, актьорът Чарли Чаплин и бъдещият английски крал Едуард VI. Критикът Владимир Стасов го нарече “велик художник”, а Максим Горки - отделна “епоха на руското изкуство”. През 1922 г. напуска СССР и се установява в Париж. Ненадминат и днес в ролите на Иван Сусанин, Борис Годунов, Мефистофел и Филип Втори. Шаляпин бързо превзема света като певец и актьор. 

Блести на оперните сцени в Милано, Ню Йорк и Лондон

За романа му с българското мецосопрано Илка Попова се носят легенди и днес. Илка е по-млада от Шаляпин с цели 32 години. В Гранд Опера в Париж изгрява едва 21-годишна! Тя е първата българка, пяла на сцената на “Скала ди Милано”. За кратко време натрупва 36 роли в репертоара си. В краката й са султанът на Тунис и тенорът легенда  Бениамино Джили. Влюбени в нея, те й предлагат брак, но тя отказва. Третият й кандидат е екзотичен милионер - лорд Карлтън-младши. Той е наследник на аристократа, финансирал разкопките на гробницата на Тутанкамон в Египет. Мъжете даряват скъпи бижута на Илка, лорд Карлтън й купува апартамент на “Шан-з-Елизе” в Париж. 

Илка не страда от предразсъдъци. Откликва на чувствата на мнозина, не отказва и на Шаляпин. Среща ги операта “Княз Игор” на Бородин. Искрите припламват на сцената. Илка все още е обвързана с лорда, а Шаляпин има зад гърба си два брака и... 7 деца. 

Тя е на 28, той - на 60  

Илка Попова

Шаляпин е познато име в България. Гостува у нас през 1935 г., за да пее в “Борис Годунов” на Мусоргски. Сприятелява се с хористите от Софийската опера, запива с тях в кръчмите. Там българите забелязват на ръката му пръстен. Той споделя пред тях, че му го е подарил уралски монах и че бижуто има целебна сила. Пръстенът е с карнеол, вътре в него е изобразена главата на въпросния монах. 

“Пазете пръстена, ако го изгубите, ще умрете!”, казал му монахът 

В спомените си, записани от Марин Бончев, Илка Попова разказва как Шаляпин й подарява пръстена. Дал й го, за да излезе с него на сцената, когато била леко неразположена - пръстенът да й помогне да си изпее ролята. А после й го подарил. Дамата спокойно описва обстановката в спалнята му, леглото и ухажванията, с които я спечелил артистът. 

През 1938 г. Фьодор Иванович умира в Париж, а половин век по-късно синът му Фьодор получава разрешение да погребе повторно праха на баща си в Новодевическото гробище. В края на XX век титлата “народен артист” е върната на великия руски оперен певец. 

След неуспешен опит да се омъжи за висш германски офицер, Гестапо принуждава Илка Попова да се върне в България. След 9 септември 1944 г. тя получава всичко от социалистическата власт, става и народна артистка. На родна сцена играе Графинята в “Дама Пика” на Чайковски. Благодарна на биографа си, Марин Бончев, тя му дарява пръстена. И не само него.

Слухове пълзят в средите на опероманите, че Илка Попова му е оставила несметно богатство - златни статуи на Буда, бижута, пари. Марин Бончев неведнъж говори в интервюта за лечебната сила на пръстена. Руснаците му предлагат да подари ценната реликва на музея на Шаляпин в Петербург, руски граф в изгнание иска да го купи срещу 120 000 долара

Марин Бончев

В годините на прехода злосторници нахлуха в скромния апартамент на Марин Бончев в “Младост” и едва не го пребиха, за да вземат пръстена. Човекът оцеля, а бижуто заключи в сейф в БНБ. През 2013 г. самият Марин Бончев обяви, че оригиналът все още е у него и че благодарение на лечебната му сила е преодолял рака. 

Къде се намира в момента реликвата, никой не знае. С нея разполагат наследниците на Бончев. А романът на Илка Попова и Фьодор Шаляпин остава една от най-романтичните истории в оперния свят. 

Мисли на Фьодор Шаляпин

♦ Ех, господа, ако знаехте само колко унизително е чувството на глад! Щяхте да погледнете по друг начин на гладните хора, по-иначе щяхте да се отнасяте към тях.

♦ Не всеки може да излезе от мазето и да се качи на сцената.

♦ Душата не е задник, не може да излезе.

♦ Аз изобщо не вярвам в изключителността на таланта без упорита работа. Без нея големият талант ще умре като пролетта в пустинята, без да си пробие път през пясъците.

♦ Само птичките пеят безплатно.

♦ Не се вълнуват само глупаците и покойниците.

♦ Изкуството може да преживее времената на упадък, но то е вечно като самия живот.

♦ Миналото не може просто да бъде отрязано с удар на брадва.

♦ Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове - домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.

♦ Самото понятие за граници в изкуството ми се струва абсурдно. В момента на големия триумф в такава роля като Борис Годунов аз чувствах, че съм само на прага на някакви тайнствени и недостижими покои. Колко е далеч, какъв дълъг път.

♦ Разказвам за всичко дребно, за дреболиите, за малките хора; но тези малки неща бяха от огромно значение за мен. Бях възпитан от тях... дребните неща от живота като прах в кадифе проникват в сърцето, понякога го разтварят, а понякога го облагородяват.


Теодора СТЕФЧЕВА