Кева Апостолова: Бях в курорта, където през 1925 бягат влюбените Багряна и Боян Пенев

Преди време в България се разчу, че поетичната книга на известната театрална критичка, драматург и поетеса – главната редакторка на сп. „Театър” Кева Апостолова, „Временен текст” е била издадена от парижкото издателство за философия и модерна поезия „L’UNE & L’AUTRE”. “UN TEXTE PROVISOIRE” (прев. „Временен текст”) е преведена на френски от друга българка - Анелия Велева. А ето как представя Апостолова френската писателка Жан-Мари Санс: „Поезията няма нужда от обяснения, тя или ви завладява или не. Поезията на Кева Апостолова жегва, крещи живота и смъртта, прокламира несигурността и разкъсващата временност, говори за гнева и любовта“. Репортер на „Над 55” потърси авторката, която наскоро се завърна от Франция.

- Кева, бяхте на гости на преводачката си в гр. Брест, област Бретан – на брега на Атлантическия океан.
- Да, Анелия Велева- Фат и съпругът й Патрис ме чакаха в Париж и оттам с кола прекосихме цяла Нормандия. Гледах как Сена пътува към океана. По пътя се отбивахме в едни малки млекарници, където се произвежда и се продава френско сирене от истинско мляко, не пастьоризирано. По пътя се нагледах на тучни ливади с големи стада крави, овце, коне, които спокойно пасат без овчари – аз не видях нито един човек, който да ги пази. Стана ми тъжно, че у нас това е невъзможно, знаете защо. Имах емоционални срещи с океана - там видях всички вълни на Айвазовски. Впрочем в галерията на града има един прекрасен „Айвазовски”. Аз съм виждала Атлантическия океан и откъм Ню Йорк, когато бях на премиерата на пиесата си „Христос и Магдалена” през 2009 година, но сега всяка сутрин като отместех пердетата виждах „френския” Атлантически – Анелия и Патрис живеят на брега му. Всяко утро наблюдавах приливите и отливите му. Най-скъпият ми подарък от Бретан е океан в бурканче. Сега ми стои в хола и си го гледам мечтателно. В Бретан видях и вървях „на живо” из романтично-мрачни пейзажи на англичанина Джоузеф Търнър, повлиял много на френските импресионисти. Там времето се мени с часове – когато слънцето изчезне зад облаците, веднага идва Търнър - мрачно, хладно, ситни капчици дъжд, боцкащи като с иглички. Не се учудвам, че Брест се слави и с многото си самоубийци. Брест, голям колкото нашия Русе, е като безлюден. Почти няма хора по улиците – всички са или в колите си или вкъщи и всички улици водят към океана.

- Разбрах, че сте били в курортното селище Пулдю, където, както носи клюката, е било любовно гнездо на Елисавета Багряна и Боян Пенев.
- О, да. През 1925 година Елисавета Багряна и Боян Пенев скандално напускат семействата си в София и прекарват там, на брега на океана, почти месец. Бяхме и на брега на река Laïta, която точно там се влива в океана. Именно за тази река споменава Багряна в цикъла „Бретан”. Силно се развълнувах, когато си спомних това. Пол Гоген е нарисувал няколко свои шедьоври на същото място. Днес на брега има малка непретенциозна възпоменателна плоча в негова чест. Това ме накара да съжалявам, че няма никаква местна информация за факта, че и двама видни български литератори са били тук. Влюбени бегълци!

- Пихте ли култовото френско червено вино?
- Разбира се. Научих и френския начин на поднасяне на ястията – започва с плодов десерт, а салатата е накрая. Случи ми се да ям патица с круши и гъши пастет с малини.

Еми МАРИЯНСКА