Кирил Митков /Кезим/ е роден на 10 февруари 1958 г. в с. Пчеларе, Хасковско.. От близо 10 години е в „Града на мъртвите” - гробокопач и строител е, поделя си нелеката работа с още 7-8 бараби, които се грижат за огромно „селище” с “население” от… над 100 000 мъртви души. В днешно време трезвен гробар би трябвало да гони рекордите на “Гинес”, докато събеседникът ни е абсолютно читав и адекватен. И шокиращ!
- Киро, ти си представител на една от най-древните професии, откакто свят светува. Понякога се налага да копаеш по 5-6 гроба на ден, особено когато става въпрос за семейни гробници, където предишно положеният труп е „отлежал” задължителните 7 години. Налага се да бачкаш на ръка. Колко тона пръст изхвърляш и за какво време?
- На ръка изхвърлям по 3-4 тона, пресметни го и в кубици, за не по-малко от 2-3 часа. А дали съм каталясал или не, както ти самият казваш – свикнал съм...
- В предварителния ни разговор каза, че твои колеги са участвали в невероятната акция по изваждане трупа на 75-годишната баба Цвета Стамова от V етаж на кърджалийския бл. 35, вх. Е, за което „ШОУ” писа най-подробно. Тя се е споминала още на 30 януари т.г., но е “съжителствала” под един покрив месеци наред с лудналите син и дъщеря Митко и Златка...
- Колегите влизат в жилището с маски на лицето – вонята е била непоносима. Преди това са си свършили работата полицаите и другите специализирани органи. В подобни случаи ние
действаме като… чистачи на мърша
Няма кой друг да я свърши. Положили са я в гумен чувал и оттам - директно в ковчега, а сетне - в служебния гроб.
- Натъквал ли си се на мумифицирани тела, неразложени и съхранени по някакъв необясним начин?
- Не, не, това го има единствено в свещените планини Тибет и Хималаите, в което много-много не вярвам. При нас трябва да се минат 7-8 години, за да може да се отвори гробът и в него да се положи трупът на другия.
- И в Библията, и в Корана е казано, а ти си мюсюлманин: „От пръст си създаден и на пръст ще станеш!”. Виждам, че си начетен мъж – как си обясняваш този природен феномен?
- Всичко е в Божиите ръце. Човек се ражда, умира и… червеите го изяждат. Те си вършат работата. Какво повече да добавя?!...
- Разкажи за някой шокиращ случай от практиката си - професията ти е необяснима, странна, не всеки би се захванал с нея?
- Вече нищо не ме шокира, братле, аз съм претръпнал, обръгнал! Няма как – трябва да се работи, макар и срещу 350 лв. чиста месечна заплата, която не стига за нищо. Бекяр съм, живея сам, а масрафът ми ме изяжда…
- Когато разровиш един стар гроб, на какво най-често се натъкваш?
- Само на скелета - от човечеца са останали кокалите, черепът и торсът му. От ковчега и дрехите на покойника няма и помен.
Сбирам тленните му останки в един чувал
и ги предавам на близките му. Да ги положат на дъното в пресния трап.
- За гробарите се говори, че скромна лепта от погребение, в рамките на 5-10 лева на калпак, директно се превръща в пиячка. Нормално е, като имаме предвид спецификата на работата ви. Мит или реалност е това?
- Че гробарите много пиели, е едно насложено мнение във времето. То пък в днешно време кой ли нормален човек не пие?!... Но ще ти кажа нещо друго – гробар ли ще е, човек ли ще е /подхилва се иронично - б.а./, когато трябва да свършиш нещо, алкохолът е абсолютно табу /съмняваме се обаче в достоверността на думите му, понеже Киро, както изглежда, е човек на честта, но градската мълва носи невероятни легенди. Когато „кмет” на “Града на мъртвите” е Ленко Джунджулов, мир на праха му, приживе известен любител на водката и уискито, рядко е навестявал „мъртвото си паство”, а повече е засичан в капанчета на чаршията. Един от подопечните му гробари така се е налюскал, че... пада в току-що изровен от него гроб. Заспал е и хърка яко, а когато пристига траурната церемония, едвам го изправят на крака – б.а./.
След работно време всеки гробар си знае неговото. Как може да се нафиркаш и да паднеш в гроб?! - Резил! Хората говорят, да, за нашето опиянчване, но няма такива работи. И аз си пийвам, и колегите. Представи си някой началник да те види в явно нетрезвено състояние, какво става?! Та за моето място дишат в гърба ми барем десетина души!
Гробар не гробар, всеки иска да лапа, не е ли така?! Но не пък всеки има желязната психика да издържи на моето дередже.
Идвали са хора, които само след един ден си вдигат чукалата и изчезват
Това е нещо притеснително – да копаеш гроб и да влезнеш в него, да го обработиш по правилата, но пак се свиква...
- Когато си разравял стар гроб, намирал ли си в него ценни предмети? Преди двайсетина години бях на погребението на една от първите кюстендилски мутри – Емил Кирилов-Крокодила, застрелян край с. Драговищица в първите години на демокрацията. В ковчега му бяха положени всичките му златни ланци – към кило-кило и половина, плюс стек цигари „Лъки страйк” и още любими негови джундурии. Известно е и че циганите-кардараши правят масивни бетонни гробници с размери на боксониера. Там полагат не само аксесоарите на покойника, но и скъпия му… телевизор, касетофон, DVD-то, костюми и пр., от които едва ли ще има нужда в Отвъдното. А мародерите само това и чакат – набелязват си могилата и още същата вечер започват да ровичкат...
- Имали сме такива случаи, но при нас редът е железен – идват собствениците, служители от Обредния дом, копаем, дето се вика, пред очите им. Каквото намерим на 2-3 метра под земята, веднага им го предаваме.
- Имаш ли информация колко хиляди души са погребани в кърджалийския гробищен парк? Та той расте пред очите ми – допреди десетина години имаше празни поляни в съседство с местната обсерватория, а изведнъж тези ливади се превърнаха в най-новия квартал на покойници?! Градът не се разраства така, както последният пристан на отишлите си от тоя свят...
- Това са към 40-50 полета, във всяко едно от тях слагам към 400-500 покойници. Прави си сам сметката –
става въпрос за над 100 000 мъртъвци!
- Има ли борба за надмощие между местните траурни агенции? Както е известно, в столицата всеки един труп е почти готов да бъде „разфасован”, само и само парсата да бъде обрана от определена частна фирма?
- Има, нормално е, и тук не се разбират помежду си. Шефовете да се оправят, ние сме едни прости работници.
- Оказа се, че с тебе имаме един и същи BG любим филм – „Пазачът на мъртвите” с блестящото изпълнение на Ники Урумов. Какви са ти впечатленията от лентата?
- Имаше едни неща, нормално предадени, други бяха плод на въображението на сценаристите, които хал хабер си нямат какво се случва в един гробищен парк, но това е друга тема.
- Всяка година на 13-и, петък, представители на сектата „Деца на сатаната” се събират в полунощ на гробищния парк, за да вършат пъклените си дела – колят петел, голи се пръскат с кръвта му под звуците на хеви-метъл, палят кръстове, ритуално се съешават. Имало ли е подобни случаи и в кърджалийския гробищен парк?
- В Кърджали не е имало подобен случай, но знам за такъв в гробищата на село Македонци. Знам, че стана някакъв голям скандал – млади момчета са влезнали в траурния парк, чупили са паметни плочи, горили са дървени кръстове…
- Копал си и мюсюлмански трапове в гробищата край кърджалийското с. Сипей. За турските погребения се носят легенди – как не се допускат жени, как голото тяло на мъртвеца буквално се „изсипва” в земята от твоите колеги, как присъстващите на ритуала викат и крещят и бягат от траурната процесия, гонейки навярно… демоните. Изглежда и тук има митове и реалност...
- Да, прав си. Неведнъж съм копал гробове на братя-мюсюлмани, но някои от нещата са пресилени. Подготвяме гроба, дъските, за да може по-лесно след време всичко да си дойде на мястото. Наистина, на процесията присъстват само мъже. Идва ходжата и чете, мъртвецът се полага в гроба гол, но завит с бял чаршаф – не се и вижда дали е гол, слизаме трима човека, нареждаме дъските. Предварително тялото е изкъпано в джамията, за последно. Как ще го хвърлят – това са сплетни - тримата гробари слизаме в гроба. На едното му рамо полагаме пръст, за да се повдигне, на турски му викаме „анна койну” –
все едно, че е коремът на майка му, където е лежал
На лявото му рамо слагаме малко пръст, за да се повдигне. Заравяме го с белия чаршаф. Иначе използваме един и същи ковчег с прозорче за лицето, взет от джамията, но турците не се погребват в ковчег, само с белия чаршаф. Сандъкът след това отново се връща в мюсюлманския храм...
Интервю на Георги АНДОНОВ
ОЩЕ ИНТЕРВЮТА С НЕОБИКНОВЕНИ ХОРА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 13 АВГУСТ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
