Ако живеехме в нормална демокрация, Христо Иванов щеше да бъде карикатурен герой. Нещо подобно на Дочоолу, Бочоолу и Гочоолу на Алеко Константинов, които правят избори на масата в кръчмата. Защото Иванов добре познава партийните сбирки на олигархични софри и как на белите покривки се пренарежда дневният ред на обществото, как се реди „мейнстрийма“ на медиите и как задкулисието си избира пионките. Всъщност цялата биография на партиеца Иванов е показно за политическата повратливост, в която който дава парите, поръчва и музиката.

При него са ясни само две неща – кой е босът (Иво Прокопиев) и кой е врагът – Делян Пеевски и ДПС. Защо? Защото Шефът така иска. Бой по народния представител, който не си мълчи за далаверите на Прокопиев и който се пробва всячески да ги пресича. Затова и Пеевски е омаскаряван ежедневно от Прокопиевата чета. За да се пресече възможността нормалните граждани да имат свой глас в парламента, който да брани техните интереси.

Само ще припомним, че на последните два предсрочни вота различни пионки на олигарха се явяваха персонално срещу Пеевски – и във Велико Търново, и в Пазарджик с мантрата, че щели да спасяват народа от него. Народът обаче не е прост и бързо показа жълт картон на самозванците, гласувайки доверие на Пеевски в пъти по-високо от това за въпросните пионки. Което видимо много разклати нервите на Иванов. И така, след вота от предната неделя, вместо да започне да дава работещи решения за сформирането на кабинет, който да извади страната от кризата (в която впрочем я запрати именно доскорошния кабинет с участието на ДБ), запя фалшиво старите опорки от Шефа срещу ДПС и Пеевски. В очевидно желание да търси не решения, а конфронтация.

В дните, в които държавата за пореден път е разклатена от партийни боричкания и мераци за безконтролна власт, именно биографията на съпредседателя на „Демократична България“ е тази, която трябва да се препрочита и преповтаря. Защото сама по себе си представлява нагледен урок как изглежда Огледалния свят на партийния морал. И е чудесен контрапункт на героичните му изказвания от последните дни, с които чертае разделителни линии между тази и онази партия или нагло сочи с пръст конкретни хора.

А самото политическо начало на Иванов е червено. Досущ като това на двамата му ментори – политинженера Иван Костов и олигарха Иво Прокопиев. Христо Иванов, сам регистрирал се в адвокатската колегия с имейла „[email protected]“ е истинско комунистическо чадо, люляно на коляно в партийната централа на БКП от видната представителка на червената номенклатура Мария Бойкикева. И до днес в коридорите на „Позитано“ се разказва градската легенда как младият Бойкикев се появил пред другарите и заявил, че трябва да го изберат за лидер, защото бил „умен, красив и приличал на Христо Ботев“. Явно обаче целият този ум и красота не е бил оценен от другарите и Бойкикев се отправя към светлото синьо политическо бъдеще... на олигархична пионка. За да се събере със съпартийците от „Позитано“ 20 години по-късно на управленската софра в последната четворна коалиция, бутнала страната към ръба на фалита.

Но за това след малко. Иначе годините след червения период на Христо Иванов преминават в неуспешно адвокатстване (от което е изгонен и до днес), професионално протестърство, преминало в закани да свали мафията ГЕРБ, за да се стигне до това да стане министър на правосъдието само няколко месеца по-късно във второто правителство на Бойко Борисов. Престоят му в правосъдното ведомство пък може да бъде запомнен само с две неща. Обещавана  съдебна реформа, която обаче така прекрои съдебната власт, че тя стана още по-парцелирана от преди. И разследване срещу Бойкикев за фалшиви подписи под официални документи на министерството. Но както стана ясно, няколко години по-късно фалшивите герои на Прокопиев като Иванов и Кирил Петков не са големи фенове на закона и Конституцията и затова си ги газят както намерят за добре. Или според интереса на шефа им...

Следват нови серии от анимационния филм „Бойкикиев гони властта“, белязани от създаването на партия в мол и изтеклите стенограми АРГО, в които всеки видя, че истинския бащица на поредния политически проект е не кой да е, а медийният монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев. Дългите над 20 страници стенограми са истинското огледало на морала на задкулисието у нас, което си инсталира политици, реди дневния ред на медиите и обществото и няма проблем да се прегръща с други олигарси, стига да има кой да плаща политическия масраф. От стенограмите изплува и един „Черен лебед“ (по думите на самия Иванов), който пък показа нагледно защо съдебна реформа у нас не може да има, или поне докато съда удобно служи на същото това задкулисие.

След тези скандали Иванов премина в гнездящ период – явяваше се на избори ту сам, ту с другото партийно отроче на Костов – ДСБ. За да се стигне до момент в който двата губещи избори проекта успяха да докретат и да прескочат олимпийската граница за влизане в парламента. Вярно, не с много, но с достатъчно, за да се доберат до кокала на властта. В отровна прегръдка с другите олигархични креатури – Асен Василев и Кирил Петков. И със старите другари от „Позитано“. В тези последни месеци на власт, Иванов така и не подхвана обещаваната съдебна реформа. Но уреди шефовете си да останат без дела като закри спецправосъдието.

И след това отново кротичко се сви в ъгъла до момент, в който започнаха преговорите за сформиране на нов кабинет в рамките на 47-то НС.

За тези, които вече са забравили, ще припомним, че след първия успешен вот на недоверие Кирил и Асен се юрнаха да пазаруват депутати, в опит да сформират ново мнозинство, докато за пред камерите течаха преговори с досегашните коалиционни партньори. Случайни забравени камери в НС обаче изловиха партиен отчет на Иванов, в който нежно обяснява, че КПКОНПИ е бухалка, която всички искат да държат в ръцете си, както и че циркът, който тече е повече за пред публиката. Иначе всичко е точно.

И така плавно стигаме до днес, когато същият този Гочоолу реди нови мантри и опорки пред медиите, за да оправдае съществуването си. А методите са като от вчера – сочат се едни хора за лоши (Делян Пеевски и ДПС), а едни други се опитват в пушилката да се скрият зад тях. И да редят следващата политическа софра за оядени олигарси. Порочен цикъл, който може да се спре само с разчистването на Огледалния свят на Иванов, Прокопиев и останалите задкулисни играчи.