Христо Кидиков по чудо се разминава със смъртта! За малко да се ожени за...
От 60-ия си юбилей все се каня да се отказвам. Не става! Когато те канят на концерти, как да се откажеш, призна легендарният певец
- Г-н Кидиков, роден сте в центъра на Пловдив. Откъде са корените на вашия род?
- Аз и братята ми сме родени тук. Родителите ми са бежанци от Беломорска Тракия. Дядо ми е избягал оттам през 1920 година. Първо отиват в Асеновград, а след това през 1927 година дядо купува празно място на улица „Захари Стоянов”, в центъра. Бил е производител на зеленчуци и идвайки на Четвъртък пазара, решава да се премести. Имал е голямо семейство - три момичета и три момчета. Купува мястото и си прави къщата.
Ние сме родени тук. Големият ми брат е Станко, аз съм втори, а най-малкият ми брат е Емил, когото, за съжаление, загубихме тази година. Големият ми брат е юрист - първо започна в Асеновград, после бе окръжен съдия, мина в Апелативния съд, а накрая стана и член на Висшият съдебен съвет. Сега има кантора в Пловдив. Дъщеря му Силвана Кидикова също завърши право. Малкият ми брат Емил работеше като фотограф и имаше две студия.
- Като студент сте били в един клас с Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Михаил Йончев, Маргарита Хранова… Представяхте ли си, че всички ще сте толкова успешни?
- Не очаквахме, че бързо ще стават нещата, но аз от малък мечтаех и драпах с нокти да се добера до голямата сцена. Преди това също имах публика - още когато бях ученик в Пловдив. Бе сформиран един оркестър - квинтет "Пловдив", който го ръководеше Георги Аргиров, и аз се озовах в него. Вече мечтаех да покоря голямата сцена! Още първите години след като завърших, влязох в оркестър „София”.
И тогава стана една голяма беда - самолетната катастрофа, при която загина Паша Христова. Беше декември 1971 година. Вече бях на пробен период от 6 месеца в оркестър „София” и се снимах в забавната програма на Хачо Бояджиев „Козя пътека”. На 21 декември и аз трябваше да летя за Алжир със самолета, който се разби. Тогава щеше да има Седмица на българската култура. И аз за първи път щях да летя!
Месец преди това кметът на София Иван Панев повикал диригента и го попитал кои ще ходят. Той изброил: Мими Иванова, Паша Христова, Мария Нейкова и едно младо момче от Пловдив - Христо Кидиков. И Панев казал: Абе той е много млад - Мими и Мария тепърва тръгват. Вземете някой по-известен - Борис Годжунов, примерно. И тръгна той вместо мен. Господ ме е пазил!
- Знае се, че имате и втори случай на чудодейно спасение?
- Така е! Пътувахме след концерт от Варна със съпругата ми. Преди Търново аз си карам моята "Лада 1500" в тъмното и изведнъж - една светлина отляво. Като пинг-понг - продължава да стои отляво на нас и да се движи с нас. Аз я виждам на половин метър от стъклото. Намалявам - и тя намалява. Засилвам до 120 - тя с нас. И изведнъж чувам как някой казва в главата ми: "Спри да си налееш бензин и си провери колата!".
Влязохме в Търново и на бензиностанцията казвам да напълнят резервоара догоре. Като плащах, момчето на бензиностанцията ми казва: Другарю Кидиков, много мирише на бензин. И не е от резервоара - трябва да е от мотора. Дадохме напред колата, а отдолу цяло петно. А жена ми бе търновка - имаше къде да отседнем. На сутринта се оказа, че маркучът, който е до двигателя, при даване на газ и при големи обороти започвал да изхвърля бензин. Аз съм вярващ човек и вярвам, че не сме сами. И би било глупаво да сме сами! Ние сме една прашинка във времето.
- Имате ли любимо място в Пловдив?
- Израснал съм на Бунарджика и първите ми изяви бяха там. На площадката над Малкия Бунарджик имаше вечерни забави в петък и събота. Един тромпетист Жоро ме чува как пея. А аз в махалата винаги ходех с една диригентска пръчка. Майка ми беше полировачка в ДИП „Напредък” и там ми я изработиха. Жоро ме покани да правим забави на площадката на Бунарджика. Започнах в петък и събота и… получавах по 20 лева на вечер!
По 40 лева на седмица! А заплатите тогава бяха по 100 лева. Чу ме един арменец - Саркис Саркисян, и ме покани в състава на завода „Петър Ченгелов”. И там ме водеха лятото като работник, а аз пеех. Той ме запозна с моята професорка по пеене в музикалното училище - Елена Вапцарова. Това са моите спомени - Бунарджика и "Тримона", майна! И нашият диалектен език - "луда филия, майна!".
- Имахте ли проблем с прословутото пловдивско произношение?
- Трудно беше - мекото говорене и икането бяха проблем! На всички записи, които правех, операторите ми казваха: "Недей така бе, майна! Не така меко - знаем, че така си говориш!".
- От „Оркестър без име” помним какво постижение бе през соца да пееш в ГДР. Кой ви уреди там?
- Тончо Русев ме уреди. Там гостувахме 10 години с Оркестър „София”. После заминах като самостоятелен артист. Тончо Русев ме изпращаше там с германски оркестър и правех турнета. 3 години изкарах. Всяка година - голямо турне с техния Берлински биг бенд. Участвах редовно и в предаването „Шарено котле” - бе много престижно. Пеех и на немски. Аз съм на принципа: "На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата". И научих немски. И италиански добре говоря. Дори щях да се оженя за малко за италианка на морето. За турнетата в Съветския съюз научих и руски.
- Историята с италианката звучи обещаващо. Какво стана?
- Тя работеше към „Италтурист” и посрещаше цяло лято групите с италиански туристи във Варна. А аз пеех в „Кукери” - най-престижното заведение на „Златни пясъци”. Всяка чуждестранна група идваше там - беше само със запазени места. Идваха с кораби от Истанбул. Запознахме се и от дума на дума стигнахме и до по-близки отношения. Есента тя си замина, но по Нова година дойде пак. Беше от Милано.
Питах я с какво се занимава баща й. Имал си магазин. Колко е голям? Средна работа - като вашия ЦУМ. Това малко магазинче! Баща й също идва и ми донесе подаръци. Тя обаче искаше да живее тук, защото е член на Италианската комунистическа партия. Била много пъти в ареста заради протести. Каза ми: "Тук е толкова спокойно! Виждам навсякъде портрети на Карл Маркс, на Георги Димитров. Има и книгите им по книжарниците. Ти, вика, в комсомола ли си?". Аз и казах: "Ние всички сме там - искаш, не искаш!". Малко по малко се отдръпнах от нея и се разминахме.
След това си намерих първата жена, после втора имам, имам трима синове от тях. И накрая - вече 20 години живея с трета жена. Аз държа на патриархалния дух - исках църковен брак и се ожених така. Имам трима внуци. Две момичета и едно момче. Внучката ми Румяна е на 17 години и учи древни езици. След нея се роди Христо-младши. Като ставаше в първи клас, отидохме на първия му учебен ден, бе с бадж на ревера „Христо Кидиков - 1 В клас”. Пазя го на снимка! От другия ми син имам още едно момиченце - Катерина, която ще е в трети клас.
Последвайте ни
1 Коментара: